АБОРТЪТ Е МЪЖКИ ГРЯХ

2897 0
mugki-griah

Автор: Антонина Пантелич

Превод: Татяна Филева

Източник: www.pravoslavlje.spc.rs

Разговор със свещеник Кирил Иванов, духовник на медицинско-просветителския център „Живот” и кардиолог

Завръщане към традиционните семейни ценности… И самата формулировка днес би могла да предизвика протест у много от нас, дори и у тези, които се смятат за вярващи. Впрочем точно така е дефинирало своята дейност отделението на медицинско-просветния център „Живот” в Санкт-Петербург, което вече пет години действа при Новодевическия манастир „Възкресение Христово”[1].

Центърът се занимава с просветна дейност и помага на жени, които се намират в кризисна ситуация или, казано в прав текст, които се двоумят дали да направят аборт. Всяка първа неделя от месеца в Казанската църква на Новодевическия манастир се отслужва молебен пред иконата на Светите Витлеемски младенци. Присъстващите на този молебен се молят за спасение на заченатите и на вече родените деца, за успешно освобождаване от бременността, за прощаване греха на аборта. За това как може да се помогне на децата да останат живи, а на техните майки – да се въздържат от греха, разговаряме с духовника на център „Живот”, отец Кирил Иванов, свещеник и кардиолог.

Отец Кирил, в сайта на вашия Център прочетох, че според анкетите 85 % от жените, които са искали да прекъснат бременността по свое желание, не са имали съзнанието, че в тях се намира живо дете, което осъждат на страшна смърт. Смятате ли, че тези жени са били искрени?

‒ Ако вземем под внимание познанията, които ни предлагат медицината и видеозаписите на ултразвук, проследяващи развитието на детето, можем да кажем, че повечето жени, решили да направят аборт, напълно осъзнават какво правят. Впрочем жената не иска нито да мисли, нито да говори за това, тя предпочита да робува на така нареченото обществено мнение. А общественото мнение е следното: жената трябва сама да избере, защото ембрионът е част от нейното тяло. Тя се хваща за тези думи като за сламка и фактически бяга от решаването на този проблем.

Как Вашите сътрудници, работещи в женските консултации, водят разговор с такива жени?

‒ Като начало ние не акцентираме върху религиозни теми: вярата и греха. Защото въцърковените жени много рядко решават да направят аборт, въпреки че, за съжаление, и това се случва. Но в повечето случаи имаме работа с хора, които са далече от Бога и Църквата; затова за вярата говорим накрая, ако у жената се появи някакъв интерес към духовните въпроси. Ние дори не изтъкваме факта, че детето в нейната утроба е живо, а навеждаме на тази мисъл самата жена. В началото обикновено се опитваме да разберем какъв е нейният проблем, защото според нас нито една жена, ако живее в благоприятни условия, няма да вземе решение да абортира. Тя решава да направи аборт, когато в някаква кризисна ситуация се окаже, че няма подкрепа, особено от страна на мъжа. Днес, за съжаление, мъжете често се държат като жени и затова жените трябва да постъпват по „мъжки”, особено ако в дадения случай мъжът каже: „Виж, ти сама трябва да решиш…” Но в такива случаи би трябвало да решава главата на семейството, а това е мъжът. След думите „решавай сама” жената поема мъжата роля и всичко, което се случва с нея по-нататък – й се случва по вина на мъжа. Затова абортът е мъжки грях. Така ние се стремим преди всичко да узнаем какъв е проблемът, който измъчва жената, и след това се опитваме да й помогнем да го реши. Предлагаме й правна, психологическа, социална и дори, ако е необходимо, материална помощ. Нашият опит показва, че не е необходимо да говорим много на жената за греха или за живота, който се е заченал в нея – достатъчно е да й кажем топла дума за подкрепа – да й обещаем, че няма да остане сама и, ако има нужда от пеленки или дрешки за детето, или от някаква по-сериозна помощ, ние ще я подкрепим.

Преди две години разговарях с една 18-годишна девойка. Тя се беше скарала с приятеля си и се готвеше да направи аборт. И бездруго смяташе да абортира; и тогава, като капак на всичко, една вечер младежът дошъл у тях, вдигнал страшен скандал и причинил щети за 24 000 рубли[2] – счупил няколко прозореца, изпотрошил мебелите… Тогава веднага й казах: „Може би ще можем да ви възстановим материалните щети. Готови сме да го направим, но само при условие, че задържите детето!” На това тя честно ми отговори: „Ние не сме затруднени, ще се справим!” Друга на нейно място вероятно не би се отказала от парите, още повече, че ставаше въпрос за сериозна сума. Вече не се обърна за помощ към нас и задържа детето, въпреки че майка й я упрекваше и казваше: „Защо ти трябваше това? И какво се месят поповете в нашия живот?! Иди и направи аборт…” Но девойката роди това детенце и сега за нейната майка то е най-скъпото същество на света.

Отче, наскоро прочетох книгата на гръцкия архимандрит Николаос Аркас, посветена на проблема за раждането на деца. Там, между другото, се казва, че смъртен грях е не само абортът, но и контрацепцията в брака. Как Вие гледате на този проблем?

‒ Проблемът би могъл да се раздели на две части. Първо, когато съпрузите вземат предпазни мерки, те се пазят не от бременността, а от Бога, защото бременността е резултат от Божия творчески акт. За това свидетелства и украсата, която можете да видите на нашата икона на свети Давид Гареджи, намираща се в Казанската църква. Преподобният Давид Гареджи е един от основателите на грузинското монашество, живял е през втората половина на VІ век и е бил ученик на Йоан Зедазнийски[3]. На него е дадена особена благодат – да помага при безплодие и, най-общо, при женски проблеми и бременност. Много неплодни двойки се обръщат към нас с въпроса могат ли да се молят на Витлеемските младенци за освобождаване от безплодието. В началото така и правехме, поискахме да изпишат и икона на преподобния Давид. През трите години, откакто служим молебен на Давид Гареджи, вече има десет-дванадесет двойки, някои от тях с поставена диагноза безплодие, които са заченали деца. Това свидетелства за факта, че Господ дава деца на съпрузите. И затова, когато съпрузите се предпазват, те сякаш казват на Бога: „Господи, ние по-добре от Тебе знаем необходими ли са ни сега деца, или не. Затова сега ще поживеем за свое удоволствие, ще се наслаждаваме на съпружеските радости. А когато решим, че искаме деца, ще Те призовем. Но сега остани пред вратата”. Естествено, по тази причина благодатта оставя такова семейство. Без значение дали това е смъртен грях, или не, съпрузите в прекия смисъл на думата казват на Бога: „Иди си!” Второ, ако игнорираме духовната страна на този проблем, остава въпросът за начина, по който съпрузите се предпазват. Ако става дума за механична защита, това не е толкова страшно, както ако се използват хормонални контрацептивни средства. Ако жената приема хормонални контрацептиви, тогава тя, първо, извършва греха на самоубийството. На консултациите не се говори за това, но всеки гинеколог знае, че всяко хормонално контрацептивно средство има много странични ефекти. На Запад са се състояли няколко съдебни процеса, свързани с това, че хормоналните контрацептиви са причинили някакви усложнения, като тежки увреждания на черния дроб и тромбоемболия, която завършила със смърт. Освен това има данни, че жените, приемащи хормонални контрацептиви, причиняват вреда на здравето на бъдещите си деца. При такива деца много по-често се срещат хромозомни аномалии и особено синдром на Даун. При това хормоналните контрацептиви в редица случаи са показали, че имат абортивно действие. По този въпрос съм разговарял със специалисти, а един от тях е участвал в написването на книгата „В чакалнята на женската консултация. Въпроси, отговори и коментари на свещеника”. Автори на тази книга са двама гинеколози и моя милост. В нея има и глава, посветена на хормоналните контрацептивни средства; тук се казва, че механизмът на тяхното действие не е проучен докрай и че в случаите на приемането им в яйчника може да се види фоликул, който се развива нормално. Яйцеклетката узрява нормално, в много случаи настъпва овулация, съответно изпадане на тази яйцеклетка, а понякога и зачатие. Освен че действат непосредствено на яйчника, хормоните променят и особеностите на стената на матката, така че тя става неспособна за имплантация, ембрионът не може да се вгради в нея. Поради това заченатото дете се изхвърля скоро след зачеването, а жената дори не знае, че е направила микроаборт. Ето защо за жена, приемаща хормонални контрацептиви в продължение на една година, с голяма вероятност може да се каже, че е убила поне едно свое дете.

Съществуват и много други средства – например вътрешноматочната спирала. Всъщност спиралите предпазват не от зачеване, а от бременност. Спиралата предизвиква изхвърляне на ембриона, тя пречи той да се вгради в стените на матката. Описани са и случаи на износване на плода при използването на вътрешноматочна спирала. Самият Борис Николаевич Новиков, главният петербургски акушер-гинеколог, ми е разказвал за случай, когато са го извикали по повод на едно раждане. Отначало не можел да разбере какво е напипал с ръка. Но после се потвърдило, че по време на раждането в костите на главата на детето била намерена спирала. Детето така и се родило, с тази спирала, която, слава Богу, по-късно извадили и то останало живо.

Отец Кирил, какво отношение имат към Вашата дейност другите лекари? Те навярно приемат, че абортът е нещо съвсем обикновено?

‒ Когато се запознаем с тях, те приемат нашето предложение – може да не са особено въодушевени, но поне ни подкрепят. Ние не осъждаме лекарите и не казваме, че всички те са убийци. Разговаряме с тях по друг начин: „Разбираме, че вие не сте привърженици на аборта и че пристъпвате към него само в краен случай, когато не успеете да убедите жената да се откаже от това. И вие, и ние имаме еднаква цел: ние искаме нашите жени да раждат здрави деца. По тази причина желаем да сътрудничим с вас. Вие говорите на жените за вредата от абортите, но не можете да им предложите реална помощ, ако се намират в кризисна ситуация. Ние се опитваме да решим проблема на жената и да й предложим конкретна помощ”. Когато се запознаят с нашата гледна точка, лекарите, като правило, ни подкрепят, защото това не е осъждане, а допълване и подкрепа на тяхната дейност.

Отец Кирил, как мислите, възможно ли е в днешно време да се върне на жената традиционното съзнание, желанието да ражда деца, независимо от всички останали нейни интереси?

‒ Първо, смятам, че мъжете би трябвало да променят своето отношение към живота и към жената. Да се държат като мъже и да бъдат опора за жената. Спомняте ли си началото на нашия разговор? Мъжът казва: „Решавай сама. Ти ще го родиш и ти ще си го отгледаш”. Жената разбира, че остава без опора и че мъжът във всеки момент може да й каже: „Знаеш ли, скъпа, ти сама реши така!” Ако това се е случило с първото дете, жената ще поиска ли да забременее и втори път? Дори и да не са вярващи, мъжете просто би трябвало да оставят алкохола и да започнат да работят. В този случай жената няма да е принудена да ходи на работа, а ще може да бъде с децата. Жената може да се съгласи или да не се съгласи с това, но нейната природа ще започне да се изкривява, когато й се налага да работи. Жената е предопределена за нещо друго – да дава живот. Тя би трябвало да се примири с това, че има друга функция. В противен случай животът на земята ще се прекрати, ако мъжете станат жени и се опитат да забременеят и ако жените, от своя страна, станат мъже и се посветят само на правенето на кариера.

Естествено, необходими са и законови мерки. Първо, необходимо е да се забранят абортите и това е, което се намира на повърхността. Всички тези викове за увеличаването на криминалните аборти нямат никакво основание. По този въпрос са правени изследвания, които показват, че процентът на криминалните аборти в този случай няма да се увеличи кой знае колко. Дори и те да се увеличат като процент, женската смъртност няма да се увеличи, а напротив, ще намалее, първо защото една от главните причини за женската смъртност се явяват легалните аборти сами по себе си; и второ, нелегални аборти ще правят същите тези гинеколози, които правят и легални, и ще използват същите антибиотици, които са достъпни за всички. С нелегалните аборти е бил свързан висок процент на смъртност по онова време, когато не е имало антибиотици.

Действително ли смятате, че абортът може да се забрани със закон?

‒ Всичко е възможно за Бога.

[1] Интервюто е публикувано през 2008 г. – Бел. прев.

[2] 480,17 евро. – Бел. прев.

[3] Паметта на преп. Давид Гареджи се чества в първия четвъртък след Възнесение. – Бел. прев.