Ако можеш да повярваш

4764 0
krust

Автор: Христо Димитров

4 Неделя на Великия Пост

„Ако можеш да повярваш,
всичко е възможно за вярващия.“

(Марк.9:23)

Братя и сестри,

Това са думи на Господа и Бога нашего Иисуса Христа. Тези думи държат нашето битие. Тъй щото в тях се съдържат и нашата вяра, и нашето неверие. А защо това е така ли? Ето защо.

Всеки един от нас вярва в Господа и Го моли. Но тези молитви съдържат в себе си и нашето неверие и по това си приличаме с бащата на момчето, който казва на Господ Бог Иисус Христос, думайки: „Ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.“ (Марк.9:22). Неверието – ако можеш…

Когато се молим Господу ние се надяваме на Неговата милост; Той да чуе молитвата ни и да откликне. Но това далеч не е достатъчно! Тъй щото по време на самата молитва за нас е потребно да осъзнаем не само собственото си неверие – както сторил бащата на момчето, а с делата си да опитаме да достигнем до Господа! А какви са делата ни – в Ежедневието ще покажем. Защото вярата без дела е мъртва (Иак.2:26).

В това ежедневие ние често ругаем, присмиваме се на другите и – най-важното – гледаме с високомерие над останалите. Ето ги делата, на които е редно да обърнем внимание. Защото сред тях прозира една нездрава гордост, която не ще доведе до нищо добро. А когато сами себе си заставим да спрем насред крачката, отвъд която следват присмехът, злословието и горделивостта, тогава и ще осъзнаем думите: „Вярвам, Господи! помогни на неверието ми.“ (Марк.9:24).

Когато Господ Бог Иисус Христос узнава, че учениците Му не са успели да изгонят беса, Той казва: „О, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя?“ (Марк.9:19). Тези Негови слова са онази пътеводна светлина, която да ни изведе от вътрешното състояние на мрак, в което се намираме, когато се гневим. Тази тъмнина, сред която сме слепи, когато хулим или вършим дела, които /да/ ни отдалечат от Спасителя. Неговият въпрос „Докога ще ви търпя?“ е като светкавица за непрогледната ни вътрешна тъма. Защо ли? Ето защо. Защото ни показват, че само чрез търпение ще успеем да се преборим със себе си – когато отворим уста да нагрубим някого; когато започнем някое дело с действия, подплътени не с молитва и пост, а с гняв и ярост; когато в мислите си нямаме смирение, а осъждане. Само чрез търпението ще успеем да възпрем себе си от всичко това! Но за да придобием търпение ни е нужна не остра дума, а тиха молитва; не гневна постъпка, а смирено сърце. Тогава сами ние – всеки един от нас – ще може да изрече думите: „Вярвам, Господи! помогни на неверието ми.“ (Марк.9:24). Тъй както сторил бащата на момчето при думите на Господа: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“ (Марк.9:23). А това е трудната част – не само да се молим, но да се молим с вяра!

 

Братя и сестри,

 

Едва след като погледнем в себе си и си дадем равносметка какви са делата ни, мислите ни и чувствата ни ще можем да разберем думите на Господа Иисуса Христа: „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.“ (Марк.17:28-29). А дали ще успеем да насочим взор към тъмнината в душите ни… Да, ще успеем. Но само тогава, когато разберем, че молитвата не бива да бъде навик, а потребност. Защото само чрез нея, и чрез вътрешното собствено възспиране – което е равносилно на пост – ще можем със сълзи към Господа да кажем: „Вярвам, Господи! помогни на неверието ми.“ (Марк.9:24).

Амин.