БЕЗПОКОЙСТВИЕТО И ТРЕВОГАТА, КОИТО СА В СЪРЦЕТО, СМАЗВАТ ЧОВЕКА

3917 0
trevogi

Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов

 

Защо отделяме толкова много време да мислим за това, което вече се е случило или за това, което може да се случи някога в бъдещето? Дали тези мисли ни водят често до безпокойство и тревога? Когато сме погълнати от тези мисли, какво става с нас?

Особено в тази трудна икономическа среда ние се притесняваме за много неща. Като един от многото възможни скорошни примери, имах няколко души, които дойдоха при мен, търсейки съвет какво да правят, защото имаше вероятност да загубят домовете си – те бяха купени чрез кредит и съответно ипотекирани. Тези хора бяха изключително уплашени. Един човек се страхуваше от неспособността му да издържа семейството си и евентуално да загуби брака си. Друг пък беше строител – инвеститор, който се тревожеше за загубата на вложените си средства и репутацията му, необходима за теглене на кредити в бъдеще, за да продължи бизнеса си. И двамата имаха ужасни сценарии в главите си за възможните последствия, които биха могли да се случат в бъдеще. Тяхната тревога беше толкова голяма, че не можаха да разберат ясно какво трябва да направят днес: т.е. единият – да разговаря с банката за възможни алтернативни варианти или да разговаря с роднини и приятели за подкрепа, а строителя – да стане „по-гъвкав“ в сключването на сделки. Те бяха толкова стресирани, че дори се страхуваха да споделят проблема си със съпругите си. Както е записано в Притчи (12:25) „Тъгата в сърцето на човека го притиска„.

А какво ни учи Господ Иисус Христос? Той казва:

„…не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете: душата струва повече от храната, и тялото – от облеклото. Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците! Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?“ (Лука 12:22-25)

Тук Той посочва, че нашите притеснения не добавят почти нищо към нашия живот, само „един лакът“ – най-малката мярка. Той също така посочва, че дори гарвани или врани, считани за нечисти птици в своето време и негодни за ядене, са хранени от Бога. Защо тогава да се тревожим за нашия живот?

Господ казва:

Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци!“ (Лука 12:27-28).

Тук Той поучава, че щом имаме притеснения, значи нямаме достатъчно вяра. Но реалността е, както Той се грижи за враните и гарваните, Той със сигурност се грижи и за нас. Но какво трябва да правим, когато сме в затруднение и не можем да плащаме вноските по жилищния кредит или да осигурим прилична храна за семейството си?

Господ Иисус Христос казва:

Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижвайте, защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.“ (Лука 12:29-31).

Иисус Христос ни казва да не се надяваме на себе си, а да се надяваме на Него и да търсим Неговото царство. По този начин ще бъдем научени на това как да се грижим за себе си без тревога или страх. Няма нужда да се притесняваме, когато имаме вяра, че Бог ни води и промисля за нас. Когато издигнем мислите си към Него, те се изясняват, нашите нужди се свеждат до минимум и ние сме в състояние да се изправим и пред най-лошите ситуации без страх.

Всички наши мисли, които ни карат да се тревожим, ни отделят от Бога. Те ни карат да се надяваме на себе си и укрепват убеждението, че ние сме самоуверени същества. Нашите разсъждения стават мъгливи, което прави по-трудно да разберем какви са нашите нужди и как да ги осигурим. И така ние изключваме (или не търсим) Божията помощ.

Нашите мисли са опасни. Те могат да създадат фалшив свят в нашия ум. Трябва да развием способността да се издигнем в духа, който живее в нас, съсредоточавайки се върху Бога, като оставяме мислите си настрана, за да можем да отворим сърцата си за Бога. Той ще ни покаже пътя, не за да се възвеличим в този свят, а как да живеем по начин, по който да наследим вечен живот в Неговото царство. Той се грижи за птиците и цветята, колко повече Той се грижи и промисля за нас. Но ние трябва да преодолеем заплетената мрежа от нашите собствени мисли, нереалният свят, който създаваме в собствените си умове, ако искаме да чуем какво Той възнамерява за нас.

В Евангелието от св. ап. Матей Христос казва:

И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.“ (Мат. 6:31-34).

Поучението е: трябва да живеем в настоящето с нашето внимание насочено към Бога, издигайки мислите си към по-висш източник. За това ни помага православният начин на живот. Молете се, ходете на богослужения в храма и участвайте в Тайнствата, и бъдете бдителни.