Беседа за Въведение Богородично

1224 0
4isti-sartsa-2

Автор: митрополит Месогейски и Лавреотикийски Николай
Източник: www.imml.gr
Превод: Мартин Ганев

Празникът Въведение Богородично е голям и хубав празник. А той е един голям празник, защото предобразява събитието от дохождането на Господа, като подчертава надеждата за спасението от Бога. И е хубав празник, защото много внимателно крие своето величие и красота. Това е един празник, за който не се споменава като факт в Свещеното Писание, но нашата Църква черпи информация за него от т.нар. апокрифни евангелия. Това е едно от малкото изключения, които Църквата прави. Богородица там се представя в нейното предаване и посвещение в храма на тригодишна възраст.

Какво има да ни каже едно такова събитие и защо ли е толкова важно в схващанията на отците, които посредством своето  перо и слово го влагат като храна за вярващите и Църквата. Това е просто една обикновена история или може би някакво богословско събитие, което има някакво специално значение за всеки един от нас?

В малкото време, което ще отделим, аз си мислех, че непременно би трябвало, сега в началото на четиридесетдневните литургии, в началото на рождественската четиридесетница, да се спрем за малко на тайнството на този чудесен празник. Свети Григорий Палама има две превъзходни, разкриващи тайната богоматерски Слова за празника Въведение Богордично. Той  обичал много Богородица. А и Църквата също притежава това съкровище и наследие наречено Богородица, не само за да я призовава механично, но я поставя в сърцето на своето богословие, т.е. в сърцето на тайната на своята истина, която ни се предлага и благоустройва всички нас.

Така Църквата особено подчертава събитието на рождението на Господа от дева; т.е. че Господ не е дошъл в този свят по физиологичен начин, така, както всички хора, но че тайнството на божественото въчовечаване се случило по чудотворен и свръхестествен начин. Господ бил роден “бесеммено” от девическата утроба.

Подчертаването на девството на Богородица, а следователно  и влизането на Господа в историята чрез Девица, има два основни елемента.

Първият е, че Господ е трябвало да дойде чрез чудо, т.е. по свръхестествен начин – и вярвам, че това се подразбира от всички -, а вторият е, че Той е трябвало да дойде по съвсем чист начин, който не оставя подозрения от нечистота поради слабост, грях или страстно движение. Предвечният Божи съвет за въчовечаването на Господа от девица крие в себе си тези два елемента: първо, свръхестественият характер на рождението, и второ, елементът на чистота и неопетненост. И двата тези елемента се срещат в лицето на Пресветата Богородица. Църквата не коментира това. Това е тайнство; по този въпрос не се водят дискусии. Църквата просто го приема, изповядва, трепери пред него и го свидетелства.

Възлюбени мои братя, в днешната наша епоха на целия този рационализъм, който поставя всичко под съмнение, Църквата с голяма твърдост, непринуденост и яснота ни предлага това събитие на всички нас като истина, която сме призвани да приемем в нашата душа с вяра, като я преобразим в живот. Известната молитва към Пресветата Богородица казва: “непорочна, неопетнена, нетленна, чиста, пречиста Дево, Богоневесто Владичице”. Всичките тези думи подчертават едно единствено нещо – чистотата. Неопетнен е този, който няма петно, няма леке. Непорочен е този, който не се е осквернил. Нетленен е този, който няма тление. Пречист е този, който не се е допирал до нечистотия. “Непорочна, неопетнена, нетленна, чиста, пречиста Дево”. Това е една верига от синонимни думи, които стоейки една до друга всъщност се опитват да опишат с настойчивост дистанцията на Господа от всяка следа на грях. Църквата се радва, а химнографите, богословите и отците на Църквата се връщат и възвръщат, постоянно се обръщат към този факт на девическата чистота.

Ако празникът Благовещение подчертава послушанието и смирението на Богородица спрямо Божията воля, празникът Въведение е посветен на чистотата на Богородица, призовавайки всеки един от нас за чистота на живота. Кондакът, който пеем казва: “Пречистият храм на спасителя, многоценният чертог и Дева”. Какво означава “многоценният чертог и Дева”? “Многоценен” означава скъп, скъпоструващ, този, който има голяма цена и стойност. Думата “чертог” отново подчертава чистотата. “Чертогът” е брачната стая, булчинската стая, която е била съвсем чиста заедно с всичките нови и неизползвани неща. Така, чрез диалекта на химнографията на нашата Църква, Богородица ни се представя като съвсем чиста. “Свещеното съкровище на славата Божия”, свещеното съкровище, което разкрива славата Божия. И така, не търпи съмнение, че празникът на Въведение чества и ни разкрива чистотата на Пресветата Богородица.

Какво всъщност е тази многоизмерна чистота на Богородица?

Първият елемент, който притежава Богородица е чистотата на произхода. Нейното рождение е станало по възможно най-чистия начин, по който е можело да стане. Това се крие зад факта, че нейните родители били безплодни и “двамата бяха в напреднала възраст” (Лук. 1, 7), т.е. те не могли да направят дете и били вече остарели. Рождението на Богородица последвало като превишаване на надеждите, които естествените закони ни дават, защото не е обичайно, нито естествено за двама старци да придобият дете. Нейното рождение от възрастни родители обаче не представлява резултат от логическото очакване или желание за наслада, но бива плод на вярата и свещено желание за създаване на деца.  Това се крие зад факта, че нейните родители Йоаким и Анна били безплодни и стари когато са я родили. Рождението на Богородица се случило по възможно най-пречистия и пресвят  Божи начин.

Тя обаче не притежава само чистота на произхода. Тя притежава и чистота в нейното слово. Когато човек разгърне  евангелията, там той няма да види празнословие, няма да срещне беседи и поучения. Учението принадлежи само на Личността на Господа, а изповеданието на устните на апостолите. Това ще видим в евангелието; а що се отнася до Богородица – тя отваря своята уста само два, три пъти. Първият път се вижда при срещата ѝ с Елисавета, който по своята същност е едно откровение за Божията тайна. Вторият път е при срещата ѝ с Господа в храма, когато Той бил дванадесетгодишен и се изгубил, и в този случай било изразено нейното притеснение. Там всъщност за първи път тя провокирала дванадесетгодишния Господ тогава, Сам да ѝ открие Неговата божественост, загатвайки, че Неговият истински баща не е нейният съжител Йосиф, но небесният Отец; Господ не отбегнал  да спомене и за Своята майка, казвайки, че по своята божественост Той е “от Баща и без майка”. Следователно чрез нейното слово била провокирана изповедта на Бога за Неговата божественост. Съществува и един трети случай, в който Богородица разчупва своето мълчание. Това бил случаят с чудото в Кана Галилейска. Тя казала на Сина си “вино нямат”(Йоан 2,3), т.е. че било свършило виното, а също и на служителите “каквото ви каже, сторете”(Йоан 2,5). Тогава Господ непосредствено извършил чудото с превръщането на вино от вода. Отново нейното слово предизвикало чудото, което доказало послушанието на Сина и нейния Бог. Само три пъти. И всиките тези три пъти водят до големи разкрития. Условни и невнимателни слова не са излизали от нейната уста.

Нека пристъпим една крачка напред; Богородица не приела нечистотата на външното светско знание. Ако нашето дете отиде в университет, ако вземе няколко дипломи, ние сме горди и се подуваме от светско самодоволство. Свети Григорий Палама казва, че при нейното отиване на тригодишна възраст в храма, тя е превърнала храма в нейно училище, в нейно учебно заведение. Тя не е придобила нечистотата на светското, естествено и грубо знание. Нека го кажа по-просто; тя не се научила да решава уравнения, не била изложена на несъщественото знание от този свят. В храма обаче тя придобила знание за Бога. Тя била възпитана и израснала в тази искреност и невинност. Това не означава, че е лошо да се учим на писменост, но че в това образование се съдържа грубостта на рушащото и второстепенното. Това, което се случило в лицето на Богородица е, че нейното знание, че целият нейн свят бил тайнството на Бога, което научила в храма.

И така, Богородица не придобила нечистотата на безполезните знания, които ние по необходимост придобиваме, но тя се отличила с нейната пълна чистота на разума и мисълта.
Тази чистота се свързва с чистотата на сърцето. Тя нямала сърце изцапано от желания, от искания, от вътрешни и психологически нужди. А как проличава това? Чрез събитието на Благовещение. Докато ангелът ѝ предвещавал тайнството за девическото рождение на Господа чрез нея, тя изначално се стеснила в страх и ужас, но в крайна сметка скромно се подчинила на неговата воля, казвайки: “ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”. Не разбирам защо на мен и защо чрез мен ще се случи тайнството, но след като казваш, знаеш нещо повече от мен, и нека бъде според думата ти. Това не може да бъде изказно лесно от сърца, които са обладани от рационализъм. Това не се изрича лесно от сърца изцапани с честолюбие, лични желания и невъздържани искания. Богородица е свободна от всичко това; тя ни уверява в това чрез своето слово и чистота на ума.

Би било пропуск, ако не подчертаем и чистотата на тялото, т.е. непорочността, за която Църквата говори, и която в крайна сметка е представлявала основното и необходимо условие, предвид обстоятелството, че е могла да даде човешка същност на Господа посредством своето тяло.

Ще приключа с една шеста форма на чистотата, която не е лесно да разберем, но трябва да спомен. Пресветата се нарича приснодева, което означава, че тя не е изгубила нейното девство с течение на времето, но е останала и “след рождението дева”. Нейното тяло било използвано само, за да се роди Господ от нея; и никой друг! Това ще рече приснодева; дева през целия нейн живот. Това означава, че тя има и чистотата на времето. Тя няма следите, които времето оставя върху историческия преход на даден човек. Много често ние преживяваме даден опит,  преживяваме някаква екзалтация, нашето сърце функционира в някаква духовна радост, състоянията ни биват заместени едно след друго, а следите от времето се отпечатват в нашия живот като незаличими печати.

Човек не може да види някаква обобщена чистота в лицето на пресветата Богородица. Затова Господ я е удостоил, тя да притежава четири други характеристики. Тя притежава четири имена, които чухме в последованието от тези дни. Първо, тя е небесна порта; второ, жилище на Бога; трето, небесна скиния; и четвърто, храм на Бога.

Какво означава всичко това? Първо, че тя е порта, вход, през който човек навлиза в тайнството на Бога. Ние не можем да навлезем по друг начин в небесното състояние. Ние не влизаме през стената в някое пространство. Нужно е да влезем през вратата. И тайнството на Бога има за свой главен вход тайната на Богородица. Рационализмът, разбирането, страстният живот и самомнителността са високи стени, които възпрепятстват участието ни в тайната на Бога. Вярата, скромността, подчинението на Божията воля, подвигът по Бога и посредничеството на светците представляват малките входове в тази тайна. А централната порта на Божието тайнство се нарича Пресветата Богородица.

Второ; Богородица станала жилището на Бога, вместилище на Невместимия, пространство, през което Бог разкрива Своите тайни, пространство, което запознава човеците с Бога. Всеки вярващ, който установява някакво духовно отношение и общуване с личността на Богородица, всъщност не познава само Богородица, но главно познава и Господа.

И не само това, но тя е и скиния на Бога, мястото, където Бог почива. Тя е не просто място за престоя на Бога, но за Неговия покой, място, където Бог действително благоволява, място където Бог съвършено изразява Неговата предвечна воля, където Той счита, че съществува желано общение с Него, където се “свети Неговото име, установява Неговото царство и извървшва Неговата воля”. Това е Богородица.

И накрая, тя е и храм Божи. Тя е мястото, където се проявяват Божиите чудеса, тези, които надвишават нашата логика, които преминават нашата грубост и нищожество, които заличават нашата логика, като проявяват една друга логика, която ни открива друг живот, явно ни показват един друг свят, действителния свят, света, в който всеки един от нас е призван да влезе и да заживее. Това е личността на Богородица. Тя е пречиста, тя е порта на Божието тайнство, жилище и скиния на Бога, път, по който да преживяваме Неговата слава като Църква, тя е храм на Бога.

Нашата Църква се радва на този празник. Тя тържествува, като иска вскеки един от нас да участва в тази радост, да участва в това тържество, възлюбени мои. Това е първото послание, което можем да приемем от всичко, което казахме; да се възрадваме за това съкровище, което принадлежи на човешката природа, защото Богородица е човек като нас.

Второто послание е, че ние трябва да използваме това съкровище. Не просто да се радваме и тържествуваме, да палим свещи и факли, разменяйки помежду си “многолетствия”, но да използваме тази възможност, която Бог ни дава. Ние трябва да познаваме Богородица. Да прочетем и научим нещо за нея. Да я призоваваме, да търсим нейното застъпничество. Нейната молитва е силна. “Голяма сила има молитвата на майката за благосклоността на Владиката”, казва нашата Църква. Голяма сила има молитвата на майката за умилостивяването на Владиката, Господа и нашия Бог, спрямо нас. Нека не изоставяме това съкровище, тази възможност.

И нещо трето; нека се вдъхновим от нейния пример. Нищо, от всичко това, няма да бъде действителност, ако нейната чистота не представлява образец за нашата чистота. И нашият живот трябва да притежава чистота на произхода. Това е кръщението, това, което сме придобили всички ние и което трябва активираме.

Трябва да имаме и чистота на словото. И за да ви го кажа по-практически, откровеността в нашия живот е чистотата на словото. Една уста, която псува, проклина, която създава вражди, която наранява своите близки, която лъже, една такава уста не е чиста.

Чистотата на мисълта; колко често нечистотата на нашите помисли нарушават мира на нашето сърце, зацапват мира в нашите отношения, внасят смут в мира на нашата вяра, разрушават мира от общението ни с Бога, лишавайки нашите сърца от диханието на божественото присъствие!

Чистотата на сърцето и на чувствата. Ние не се обичаме, не можем да прощаваме, притежаваме неспособността да съжителстваме, затрудняваме се да бъдем толерантни един към друг, докато в същото време Бог ни е дал съкровището да бъдем заедно, да се поддържаме един другиго, да споделяме Неговите дарове, да се освещаваме, да виждаме лицето на Бога в лицето и живота на всеки друг като потвърждение за Неговата любов и присъствие.

Нека кажем две думи и за чистотата на тялото. Една от болестите, които същестува в нашата епоха е нечистотата на плътта. Тя е достигнала вече едно безизходно положение. Кои от нас съхранявам своето тяло кристално чисто като лъчите на слънцето, както казва свети Йоан Златоуст, та да може и тялото да приеме Христа? Ако не сме живяли до сега така, нека заживеем от този момент нататък, защото, само ако е девствен целият наш живот и същност, ако той свети от чистота или поне притежава борба за очистването, той ще може да се освети и преобрази в храм; да стане скиния на Бога; да стане Негово жилище; да стане място за Неговия покой; да стане пещера, в която Той ще се роди. Тогава животът на всеки един от нас ще направи действителен факта от рождението на Господа в нас.

Действително, възлюбени мои, чрез ходатайството на Пресветата Богородица всеки един от нас може да отвори портата на своята душа, да постави начало на своето преображение, така че в дните, които идват, той да може да преживее малко от Рождеството Христово, малко от Божието присъствие на земята, нещичко от присъствието на Господа в неговата душа.

Пожелавам по примера на тайнството на чистотата на Пресветата Богородица, посредством нейната порта, Бог да даде на всеки един от нас да влезе в тайнството на Бога, така че да можем след един месец, в деня на Рождество Христово, всички ние без изключение да го посрещнем “с нами Бог”, между нас, заедно с нас, вътре в нашите сърца, и да го съхраняваме непрестанно като съкровище в прехода на нашия живот, съкровище, което вече няма да е “смътно като през огледало, а тогава – лице с лице;” ще Го срещнем в Неговото Царство. Амин.