Беседа на Велики петък

7801 0
razpiatie

Автор:св. Юстин Попович
Източник: www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева

Като най-голям пир, най-голям празник на всички демони, като празник на всички дяволи е записан Велики петък. Убили са Бог – това е била целта на редиците на Сатаната на Небето, цел, насочена против Бога! Това е целта на всеки грях. Когато грехът се зародил у Сатаната, този грях бил следният: Да убием Бога и да застанем на Неговото място, да заменим Бога (ср. Ис. 14:12-17). Така се заченал и се развил грехът и когато дяволът съблазнил нашите прародители Адам и Ева, когато ги склонил към грях (Бит. 3:16), той вложил в тях тази важна и страшна мисъл: Човекът трябва чрез греха да убие Бога! Това, което не могъл да направи един демон, нечистият и страшен Луцифер, когато въстанал против Бога на Небето, това трябвало да направи човекът на земята!

Тази надежда хранел дяволът, още от началото на човешкия род, от Адам и Ева, през всички техни потомци чак до идването на Господ Христос в този свят. Грехът трябвало да съзрее, Адамовият грях трябвало да съзрее. Той растял, зреел и съзрял – в какво? – В убийството на Бог, в Юда! Юда е самото съвършенство на греха. Юда – това е върхът, най-високият връх на греха, по-нататък не може да се отиде. Той, той предал и убил Бога! Това искал дяволът. Да убие Бога, за да Го няма никъде по света! Ах, това била главната мисъл, най-съкровената мисъл на Сатаната!

И когато на Велики петък Господ издъхнал на Кръста, тогава в ада настъпила оргия, тогава настъпил най-големият пир, който можем да си представим в света на демоните. Оргия и пируване, Бог е убит, Бог е мъртъв! Да живеят дяволите, да живее Сатаната! Това е неизказана радост, това наистина е голям празник, най-големият празник на нечистите сили. Така смятали те. Но този техен пир, пирът на ада, най-големият празник в сатанинския календар, се превърнал в най-голямото поражение за нещастните демони. Защото Господ, Който с тяло бил заключен и запечатан в гроба, приготвен за Него от евреите, внезапно се появил в ада, точно по време на този техен пир. Той, чудесният Иисус от Назарет, Богочовекът, се явил в тяхното царство на смъртта и обявил пред тях Кой е Той. И всички се вгледали в Него и видели Богочовека Христос. Слязъл в човешка душа и в Него бил целият Бог.

А шест месеца преди това свети Йоан проповядвал, че на земята се е явил чудесният Месия, чудесният Спасител, Господ Христос, Богочовекът, Който донесъл на хората Вечната Истина, Вечната Правда, Вечния Живот, Вечното Евангелие на Небето. Донесъл победа над цялото зло и над всеки грях. Това проповядвал свети Йоан шест месеца преди това на всички човешки души, които били слезли в подземния свят, в царството на смъртта преди Господ Христос, и на хората, живеещи на земята. И тогава, след като прекарал кратко време в ада, след като разкрил Себе Си на всички, Господ възкръснал с тяло и извел от ада всички души, които повярвали в Него и тръгнали след Него в Небесния свят. Така най-големият празник на ада се превърнал в негов най-голям срам и унижение.

Господ извел от ада човешкия род и човешките души и ги въвел в Небесния свят, в Рая; и с това Възкръсналият със Своето тяло показал на същите тези души, че техните тела ще възкръснат в деня на Страшния съд и ще се съединят със своите души. Това е победата, победата, която Господ Христос извоювал чрез Своята смърт! Чрез Своята смърт потъпкал смъртта. Дяволът бил свикнал всеки човек да бъде под негова власт, да покосява със смърт всеки човек. Никой не можел да се измъкне от смъртта – нито великият Моисей, нито величественият Исаия, нито премъдрият Йов! Смъртта потъпквала всички, отвеждала всички в своето царство – и се надявала, че ще потъпка и Него (Бога).

А дяволът, Сатаната с всички свои демони, само за това се трудел. Виждайки Иисус като човек в човешко тяло, той искал само едно: да Го доведе до смърт, да Го убие, да Го лиши от тяло. И когато Го въвлека в смъртта, мислел Сатаната, Той е мой. Но се излъгал: за пръв път в човешко тяло се оказал Бог! Когато тази душа, човешката Христова душа, слязла в ада, в нея бил целият Бог. Това е, което умъртвило смъртта. Когато смъртта погълнала тялото на Господ Христос, тя усетила, че в това тяло е целият Бог – хайде, смърт, бори се с Бога!

Смъртта се задавила и се задушила! Смъртта умряла, смъртта била умъртвена! Като погълнала Господ Христос, Той със Своето Божество отвътре разрушил (самата) смърт, и тя цялата експлодирала, цялата се разрушила и изгубила власт. Това е най-голямото поражение за демоните, най-голямото поражение за Сатаната. Ех, и този най-голям празник на демоните в ада е записан с най-светли букви като Велики петък, като най-голямото поражение на демоните.

Богочовекът победил смъртта и освободил човека от нея. Какво станало с Юда, с Юда, който предал Господ Христос? Той, той всъщност бил въплътеният дявол, той осъществил най-големите дяволски желания, намерения и планове. В него човешкият грях съзрял до съвършенство, пораснал до нечувани размери. Не можем да си представим по-голям грях от този да предадеш и да убиеш Бога. Това е най-големият грях във всички светове! Този грях е извършил човек. Какво е човекът? Какво е Юда? Дяволочовек!

Господ се явил като Богочовек в този свят, но ето, Той се явил, за да спаси човека, който вече бил станал дяволочовек, да го спаси от дявола, да му даде Вечен Живот и Безсмъртие. Какво е това? Неизказано човеколюбие. Това показва, че Господ Иисус е наистина Любов. Това показва, че Господ Христос наистина е Едничък Човеколюбец. Едничък Човеколюбец, защото Той побеждава смъртта, побеждава дявола, побеждава греха, осигурява на човека Вечен Живот. Има ли по-голямо човеколюбие? А хората? Хората Му приготвили смърт! Хората Му приготвили гроб. Затова Той викал от Кръста: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лук. 23:34). Отче, прости им, защото не знаят какво правят.

Наистина, братя и сестри мои, хората не знаят какво правят с Бога, Който е в този свят. Какво се случило с хората? Какво направил грехът от хората? Грехът върши своята работа, грехът винаги иска да убие Бога; и твоят, и моят грях, и грехът на всеки човек иска само това.

Това е неговата крайна цел. И ти, и аз знаем това. Но дяволът с помощта на греха винаги изтласква от теб нещо Божествено, нещо Божие, нещо Безсмъртно. Убива малко от Божественото в теб. Така прави един грях, втори, трети. Ако не се каем, ако не се изповядваме, грехът се увеличава, подобно на греха на Юда, и убива Бога в твоята душа. И ти, втори Юда, ставаш като втори дявол! Юда станал втори дявол! Човекът се изравнил с дявола, станал дявол. Има ли нещо по-страшно за човека?

Колко Юда подчинил себе си на Сатаната, се вижда от написаното в Светото Евангелие: И тогава, подир залъка, тоест след Светото Причастие, с което Господ го причастил, сатаната влезе в него (Йоан. 13:27). Какъв ужас! Една дивна стихира, която се пее на Велики четвъртък, вчера, казва, че целият Юда още със Светото Причастие отишъл и предал Господ Христос. Какъв ужас! Дори и дяволът не е паднал толкова ниско! С Причастието в устата той предава Бога! Такава е свободата на човека. Така всичко зависи от вас, братя мои! Моето спасение зависи първо от мен. Аз със Светото Причастие в уста мога да предам Господа, както Го предал Юда. – О, Господи, запази ме от такъв грях! Във всяко човешко същество всеки грях иска само това: да порасне в теб, да се усили и да унищожи Бога в теб. А унищожавайки Бога в теб, унищожава всичко, което е Безсмъртно и Вечно, унищожава Вечната Истина, Вечната Правда, Вечната Любов. Ти целият ставаш чедо на ада!

Единственото спасение, единственият изход – в какво е? Великото и неизказано човеколюбие на Господ Христос, Неговата любов е наистина единствена, наистина уникална! Никой не е обичал човека така, както Господ Христос. Никой не обича така, никой не дава толкова, колкото Той. Дава на този свят, пълен с лъжа, Вечната Истина; дава на този свят, пълен с неправда, Вечната Правда; на този свят, пълен с безброй смърти, дава безсмъртие и Вечен Живот. Той, Когото хората заплювали, на Когото удряли плесници, на Когото слагали трънен венец на главата. О, Господи, слава на Твоето дълготърпение! Защото само дълготърпеливият Господ е могъл да понесе това. Представете си: Бог и Царят на всички светове, Творецът на всички светове – и на Него човекът се надсмива, човекът Го мъчи, човекът Го вкарва в гроба. А Той вика към Небето: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.

И наистина, когато човек е в греха, когато е запален от греха, когато грехът гори в теб, той започва като пожар, започва като буен огън. Когато те обхване, ти падаш в бълнуване, като човек, когато получи някаква треска, като получи огница, изпада в бълнуване. И това значи, че грехът е опиянил душата, помрачил е съзнанието и съвестта ти и ти започваш да бълнуваш, да бълнуваш и да мислиш, че се наслаждаваш с неизказани сладости. Чрез всичко това той излива отрова в душата ти. Ти бълнуваш и в това бълнуване продължаваш да грешиш, продължаваш да усъвършенстваш греха в себе си, и той се превръща в твое безумие, в твоя лудост. Всеки грях, който и ти, и аз не изповядваме, всеки грях, на който се поддаваме, всеки, грях, в който оставаме в този свят и преминаваме в онзи, е лудост. Човекът в този свят постъпва като луд. Постъпва като луд, отхвърля всичко, което е Божие, отхвърля Божиите Закони, Божиите правила на живота, отхвърля Христовите Заповеди, отхвърля Господ Христос, Светото Причастие, светата вяра, светата любов – а това прави с него безумието и лудостта на греха. А той смята, че заслужава рая. О, какво прави смъртта, когато го изведе от тялото? – Едва тогава той ще види в каква лудост е била неговата душа на земята. Да се спасим от тази лудост и ние.

А грехът… Кой от нас е грешен? Някой с по-голям, друг с по-малък грях, някой с един, друг с триста хиляди гряха. Но грехът никога не е сам. Зад него винаги стоят безброй грехове, които те дебнат, и ако само един завладее твоята душа, след него ще влетят в нея и други. Затова Господ е оставил лек за този страшен грях. Какво е оставил? – Покаянието! Чуйте какво казва разбойникът: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Лук. 23:42). Ето изхода, братя, от всеки грях! Ето нашето спасение, спасението на всеки от нас! Всички се намираме под грехове, може би неизповядани. Да бързаме да се изповядаме! Да бързаме да се освободим, та с покаяние да стъпчем змията, която е в нас, тази триглава ламя. Грехът, смъртта, дяволът – това е една ламя с три глави. Всяка от тях поглъща, всяка от тях поглъща чрез греха. Ти, ако не се покаеш, ако не започнеш да живееш евангелски живот, знай: за теб няма спасение, за теб няма лек, чака те лудост! Лудост, която от земята те отвежда право в ада. Трети път няма. Или при Господ Христос в онзи свят, или при дявола, който е в ада. Това стои пред всеки от тях, пред всяко човешко същество.

Страшно е да бъдеш човек, братя, опасно е да бъдеш човек, и в същото време колко величествено е да бъдеш човек! Дивно е да бъдеш човек, когато човекът се освободи от греха, когато се реши да воюва против греха, да се бори с греха, да не допуска грехът да го завладее. Защото знай, че когато грехът те завладее, чрез него те завладява дяволът, завладява те лудостта на ада, а след греха следват вечните мъки, които искат да те обсебят завинаги.

Днес е Велики петък, велика победа, велика и единствена победа на човека във всички светове. На човека, защото Господ Христос, като Богочовек, е победил греха за всички нас. А Юда, Юда станал и отишъл – както се казва в църковните книги, и в ада седи на дясното коляно на Сатаната.

Господи, пощади ни от този ужас, от тази лудост! Знаем, че грехът е лудост на душата! Грехът е безумие за човешкото същество! Грехът е бунт против Бога! Грехът е борба против Бога в човешката душа. Грехът, грях до грях, всички грехове – това е страшна болест. Страшна епидемия на греха, която се промъква около всеки от нас, та, ако е възможно, да победи Господ Христос в нас, да победи евангелските сили, евангелската мощ в нас и да ни плени с вечна смърт и вечна мъка!

Благият Господ е този, Който заради нас умря и възкръсна, и ни дари всичко в Своята Църква, всички Свети Тайни и свети добродетели, които са необходими, за да победим всеки враг, не един враг, но и самия Сатана и всички безмерни негови милиони, във всички светове, в които се движи мрачният и черен дух на злото и изкушението, за да стъпчем под нозете си всички тях, да ги разкъсаме като паяжина. Защото кой е с нас? Господ Христос, Богочовекът! Кой ще ни отлъчи от Неговата Любов (Рим. 8:35-39)? Никой!

На Него, само на Него да бъде чест и слава, сега и винаги, и през всички векове! Амин.