Благословението да разбираш другия

1145 0
snimka

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Един от кръстовете, които човек носи, е и този: да пише, да говори или да върши нещо, а другите да го разбират посвоему, както на тях им е угодно, да тълкуват стореното според своите критерии. Това става, защото не виждаме, не четем, не слушаме с желание да се научим и да извлечем духовна полза, а с дух на себеоправдание. Затова и се скандализираме лесно, и се изобличаваме и осъждаме. Защото се стремим да бъдат оправдавани нашите помисли, нашите избори, нашият живот. Дебнем, за да чуем, прочетем или да видим нещо, за да изкараме другия виновен и да оправдаем себе си. „Не съм съгласен с това“ – ще кажем веднага, заемайки отношение по случващото се. Но, човече мой, никой не те попита и не ти иска мнението ти!

Убедени сме и вярваме, че това, което ще чуем, прочетем или ще видим, дори да е правилно, ние „трябва“ да го допълним. Ще намерим някаква грешка и ще го поправим, защото само ние можем да го кажем, да го напишем или да го направим „перфектно“. Това е нашата заблуда.

Липсва духът на смирение. Затова и помежду си не можем да се разбираме. Аз едно казвам, ти друго разбираш. Аз едно правя, ти друго виждаш.

Съгласно нагласата, която имаме, възприемаме и всичко около нас. Ако имаме за критерий да извлечем полза, ще я извлечем. Ако имаме за критерий да се скандализираме, ще се скандализираме.

Каквото имаме в нашето сърце, това отразяваме във всичко, което четем, слушаме и виждаме. И за нашето духовно състояние е гибелно това настояване да подхождаме към всичко, което става около нас, с дух на себеоправдание. Опитваме се всичко да анализираме, за да стигнем до заключението, което ние искаме да направим.

Повярвай ми, и аз много пъти съм падал в този капан на егото си и съм разпвал хора за нещо, което са казали, написали или направили, защото моят подход нямаше добри критерии, а лукави. В такива случаи аз търсех начин да принизя другия – неговото дело, слово, текст, и да се изтъкна като авторитет.

Затова, човече, смирено ти казвам – каквото и да чуеш, прочетеш или видиш, подхождай благо към него. Не бързай да го осъждаш, да го поправяш, да го коментираш. Лесно правим това, защото смятаме, че по този начин допринасяме за доброто на другия. Но силата, която движи нашата уста, ръка и ум, не е нашата благост, а най-вече нашата злоба.

Затова в крайна сметка е голямо благословение да намериш хора в живота си, които те разбират и можеш да се разбереш с тях. Голямо благословение е да четеш, да слушаш, да виждаш нещо около теб, бидейки готов да изобличиш себе си и да се покаеш. Голямо благословение е да търсиш навсякъде и винаги възможности, за да събориш оправданията на твоята духовна разглезеност.