Богородица невидимо ни слуша

1392 0
croce

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св. Атанасий“ — гр. Варна

Избягвам да общувам с протестанти. Уважавам тяхното искрено отношение към  Иисус Христос и задълбочени познания за Свещеното Писание, но рано или късно разговорът се превръща в спор. Преминават в атака и започват да обвиняват светото Православие във всевъзможни грехове. Интонацията се променя и първоначалният дух на разбирателство и добронамереност изчезва под ударите на добре отработената доктринална критика. Обвиненията не закъсняват — че Господ не присъства в храмовете, че не познаваме Библията, а накрая и най-силното им оръжие — че сме идолопоклонници и почитаме иконите. Всякаква обосновка от наша страна бива отхвърлена почти веднага, а опитите за обяснения — обсипани с обиди и груби обвинения в опорочаване и изкривяване на вярата. Особено често те се отнасят до отношението ни към Пресвета Богородица. След като разобличат почитта ни към нея, протестантите с насмешка я наричат „просто една благочестива жена “.

Преди време една моя позната, която дълги години посещаваше Методистката църква, като междувременно бе станала пастор и с успех изнасяше там проповеди и беседи, ми разказа следната история: „Смея да твърдя, че познавам Божието слово, че мога да го благовестя и защитавам пред всички. Винаги съм се молила на Иисус като на Син Божий. А в разговор за вярата обичам да цитирам думите Му: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;Аз съм вратата на овците. (Иоан 10:1,7). Преди години не пропусках удобен случай да напомня на православните, че са заблудени идолопоклонници, погрешно почитащи светиите и иконите. Но преживях нещо, което преобърна моите представи по въпроса.

През голямата криза в началото на 90-те бях останала без почти никакви средства за храна и лекарства. Една зима синът ми се разболя от пневмония. Аз се молех непрестанно за него, а вкъщи събирах нашия молитвен кръг да се помолим заедно за оздравяването му. Състоянието му обаче ставаше все по-тежко и обезпокоително. Изписаха му някакво скъпо лекарство, което можеше да приема в домашна обстановка. В противен случай трябваше да влезе в болницата.

Като чух това, прекарах часове наред на колене, молейки се. В изнемога по едно време се отпуснах на леглото. Бях изтощена и отчаяна. Тогава внезапно се прокрадна мисълта: да се помоля на Дева Мария. Първоначално я отхвърлих по чисто канонични съображения и си казах, че съм пастор: не трябва да се държа като идолопоклонник. Но после размислих: „Защо да не опитам? Никой нямаше да разбере, а и без това никога не съм го правила.” Станах и коленичих в молитвена поза. През сълзи се обърнах към нея така: „Дево Марие, ти, която си родила Иисус и си страдала след рождението Му! Ти също като мен си майка. Затова те моля да чуеш съкровената ми молба. Ти можеш да ме разбереш. Никога не съм вярвала в теб и дори съм те оскърбявала с думите си, но те моля  — чуй ме и ми помогни. Искам да намеря отнякъде пари за лекарството на сина ми, за да не се налага да го лекуват в болницата.” Изрекох тези думи от цялото си сърце и душа. Мина известно време и ме обзе някаква особена душевна топлота, която преди това не бях усещала. Не зная откъде ми хрумна да стана и отворя гардероба. Там държах едно старо сако, с което ходех на нашата църква. Не го бях носила отдавна. Бръкнах в един от джобовете и напипах някаква хартия. Оказа се плик. В него намерих банкнота от 100 швейцарски франка. Онемях от почуда. Спомних си, че тези пари ми бяха изпратени от християни от църква-посестрима в Цюрих като помощ в кризата. Бях забравила за тях. Изумена ги взех и се хвърлих на леглото в ридания. После отидох да купя лекарството.

След няколко дни синът ми се почувства по-добре и вече не бе нужно да влиза в болница. Това промени отношението ми към Божията Майка. В молитвите си бях открила Дева Мария. Осъзнах защо на иконите и иконостасите тя бива изобразявана заедно с Младенеца Иисус. Разбрах защо е толкова почитана и уважавана от „всички родове”. Нещо повече — прозрях защо е „по-чтима от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите” и я приех с цялото си сърце. Приех я като майка и закрилница на всички християни. Оттогава често влизам в православни храмове и се моля пред нейните чудотворни икони.

В методизма отдавна съществува течение, което настоява за преосмисляне на  статута на Божията Майка и за признаване на нейната особена благодат и значение в живота на Иисус и ранната църква. Дотогава аз го отхвърлях и критикувах с редица аргументи. Но след това аз самата започнах да го благовестя и да настоявам за преоценка на нейната роля. Благодарение на света Богородица промених разбиранията си. Осъзнах значението на православните ценности и сега се отнасям към тях с уважение.”

По този начин една християнска душа се докоснала до Божията Майка и преоткрила себе си. Израснала по отношение на вярата и разбирането си за светата Църква. Но ролята на Църквата не може да бъде разбрана извън молитвата. След Възнесението на Спасителя, това се  превърнало в основна и боговдъхновена мисия на света Богородица, което обаче е премълчано в догматите. За това говори и протойерей Георги Флоровски: „Вътрешният опит на Божията Майка е скрит от нас. И Църквата, говорейки за Мария, избягва догматичните определения. Тя търси езика на молитвената поезия, езика на антиномните образи и метафори… Тя е била пълна с благодат. И това е съвсем друга благодат, благодатта на Божията Майка, Девомайката и „Неневестната невеста”.”

Едно от нагледните определения за света Богородица е „незаспиваща молитвеница”. Тя винаги стои до престола на своя Син и със сълзи се моли за падналото човечество. Не само за тези, който вярват в нея, но и за онези, който все още не я познават  и дори не искат да я опознаят. И тях Божията Майка обгръща със своя невидим покров.

През земния живот на Спасителя и след Възкресението Му света Богородица никога не търсила за себе си слава, а като мост и най-чист път напътвала вярващите към личността на Богочовека, молитвено гледайки към пречистия Му образ и изпълнявайки своето майчинско служение.

Съществува предание, че приживе Божията Майка не желаела името ù да бъде споменавано. Затова то се среща рядко в Новия завет. Това била изричната ù молба към апостолите. Интересно е, че името ù се използва многократно в Корана, където има отделна глава, наречена „Сура Мариам”, и там тя е упомената като майка на Иса (Иисус). Почитанието към света Богородица надвишава обикновеното преклонение пред светиите. Дори Спасителят не бива възхваляван с подобен религиозен възторг. За разлика от своя Божествен Син тя е само човек, но притежава „пълнотата на благодатта”и затова била наречена „благодатна” още от архангел Гавриил.

Християнката от Методистката църква се удостоила да усети тихото и невидимо присъствие на Божията Майка. От дъното на своята немощ тя се обърнала към нея в безизходицата си и молитвата ù не останала нечута. Това е урок не само за един протестантски пастор, но и за всички православните християни, за да можем да напредваме в упованието си на Пресвета Богородица и действително да я почитаме като наша майка, закрилница и застъпница пред Божия престол. Защото тя е съкровище от блага и пътеводител към нетленното Царство. Амин!