Божието сърце не тупти само за теб

1703 0
konanos

Автор: архим. Андрей Конанос
Превод: Константин Константинов

Да открием неизчерпаемия извор в нас

Сърцето ти трябва да бъде несвършваща любов – да обичаш постоянно, да обичаш каквото и да ти направят и да не изпитваш болка, защото знаеш ли защо изпитваш болка? Ти не изпитваш болка, защото си обикнал, а защото не си получил отговор на своята любов. Моментите на любовта изпълват сърцето ти с щастие и утеха, защото откриваш  своето реално устройство – така си създаден, ти си роден да обичаш и е изключено в момента, в който обичаш да се чувстваш зле. Зле се чувстваш, когато не получаваш любов. Тогава изпитваш болка, тогава всички ние изпитваме болка. Затова е много красиво и достойно за завиждане да открием неизчерпаемия извор в нас, така че да не ни пречи, когато изворите на хората не ни удовлетворяват толкова, колкото бихме искали и това да не ни кара да се сриваме, да не ни смазва, а да казваме – е, и той е човек, естествено е да се отнесе към мене по човешки.

Да обикнеш преди всичко Бога

Изворът на моята любов, първият неизчерпаем извор, коренът на всяко благо, на всяко добро е Бог. Затова, когато попитали Христос коя е първата заповед, най-голямата заповед, кои са основните заповеди за живота ни, тоест как да живеем, за да сме щастливи, утешени и радостни, Той казал точно това нещо: да обикнеш преди всичко Бога, твоя Създател, да обикнеш Извора на всяко благо, да обикнеш Този, Който движи галактиките, да обикнеш Този, Който дава сила на водопадите, на водите, на реките, на моретата, Този, Който създава растенията, цветята, красотите на тази земя, Този, Който се крие зад  всяко красиво нещо на тази планета, Този, Който те доведе в живота, да обикнеш Този, Чиято сила, действия, нетварна благодат в този момент, в който говорим, създава, постоянно твори живот, нов живот, нови същества, нови души, нови деца се зачеват в този момент. И тъй, обичам Този, Който дава живот и е Изворът на живота, Началото на всичко, Краят на всичко. Затова Господ казва да обикнеш твоя Бог с цялото си сърце, душа, ум, същество, така че сърцето ти толкова много да се изпълни с Неговата любов, и ако евентуално след това не намериш толкова обилна любов от хората на тази земя, това да не ти пречи, защото е естествено да не намираш такава любов; защото  ти вече ще си утешен и изпълнен, бидейки се докоснал  до първата любов, до  Бога на боговете, т.е. до първото Начало на всичко.

Затова се нараняваме, защото очакваме много едни от други,  разочароваме се и това е естествено. Ти не си ли наранявал хора? Не си ли разочаровал другите? На малко хора ли обеща нещо и не го изпълни, а  каза велики думи? Е, човек си, не ти се карам, не те отхвърлям, млад си и си направил грешки, или си възрастен и си се изморил в живота, изпълнен с толкова неща, през които мина и ти си допуснал грешки. И аз правя грешки и всички правим грешки. Ако обаче се докоснем до първата любов, т.е. до Бога, ще издържаме по друг начин в живота. Това е тайна. Много е трудно, разбира се, защото  – всичко това, което говорим сега, са невидими състояния, не виждаш Бога и си казваш: какво да обикна? Как да обикна? Тук виждаш един човек осезаем, докосваш, помирисваш, чувстваш, виждаш, слушаш, докато Бог е невидим, как да Го обикна? Мога обаче да помисля, че Той, невидимият, създава всички видими неща, които са покрай мене и чрез тях да обикна Него, както Той е казал – обичай Бога с цялата си душа. Бог никога няма да те разочарова, защото е съществувал преди теб, преди да създаде света,  ще съществува и след теб, след този свят, Той е единственият неизменен, вечен; той е вечната любов.

Да обичаш ближния си, както себе си

Господ ни казва и една втора заповед – да обичаш ближния си, както себе си. «На тези две заповеди се крепи целият закон и пророците» (Мат. 22:40). Това са двете най-важни неща – любовта към Бога и любовта към твоя брат. Велики думи. Сещам се за един мой познат, когото попитали на едно събиране какво е любовта. Той отговорил: още не знам какво ще рече любовта в живота ми. Велико нещо е да кажеш обичам! Какво ще рече обичам? Чувствам се хубаво?  Обичам може да означава, че удрям един шамар на този, който е пред мене, може да означава, че трябва да му кажа Не! за някои неща, една майка например да каже на детето си Не! Няма да се ожениш за тази, която аз искам, а ще се ожениш за тази, която ти искаш, въпреки че ме боли за това, въпреки че чувствам, че не става по моята воля, но те обичам и затова го правя! Лесно е да говориш за любовта, но понякога не знаем какво ще рече любовта. Любовта ще рече да направиш забележка на този, който обичаш, за да го поправиш, докато твоите чувства не ти позволяват да му направиш забележка и искаш постоянно да го ласкаеш, да му говориш хубави слова, да му показваш любов, но зад това да се крие нещо друго. Чистата любов веднъж е милувка, друг път  забележка, веднъж  бастунче, което те крепи, друг път е тояга, порицание, забележка. Любовта веднъж е мълчание, да не кажеш нищо от любов, друг път означава да кажеш много неща от любов, да утешиш, да поговориш. Във всеки случай, когато човек обича, обикновено се чувства много хубаво, чувства, че животът му е изключително изпълнен и всичко придобива смисъл и красота около него. Е, кой обаче може да каже, че обича в нашата епоха?! Ние изпитваме такава трудност в нашата комуникация. . .

Не съм разбрал, че  неговите напредък, успех, радост и утвърждаване ще се отразят и върху мен, той ще даде и на мен.

Какво ще остане на тази планета? Какво ще остане накрая? Разбрал ли си го? Какво? Всички ще си тръгнем от тази земя  и тогава ще казваме – ах, да можех да живея още, за да обикна, да направя това, което не направих, аз, безумният, който не прощавах, не целувах, не прегръщах  тези, които мислех, че са зли, че са ми виновни, че ме дразнят.  Кой те дразни? Не си ли разбрал, че в крайна сметка основната причина за всичко, което имаш, си ти, неудовлетвореността на твоята душа, че не си сложил ред в твоите неща, в душата си, че имаш вътрешен безпорядък, объркване, неравновесие, всичко това и след това избухваш, един ти е виновен, друг ти е виновен и не можеш да обикнеш. Веднъж един човек ми каза – да не би да съм душевно болен? Да не би да имам психологически проблеми? И аз му казах –  и кой няма? Не сме ли всички малко объркани в нас? Не сме ли всички смутени малко в нашата душа? Не сме разбрали колко полезно е за нас да се обикнем помежду си.

Веднъж служих св. Литургия и трябваше да проповядвам. По време на утренята свещеникът, който служи в храма, ми каза какво би проповядвал, ако аз не бях дошъл. В мене си помислих: служим св. Литургия, тайнство на любовта, тайнство на единство, Бог на земята, хората на небето, единение между небесните и земните неща и всички тези хубави неща, които казваме, силно богословски, духовни, много поетични, страшни неща. И сега идва един човек и аз почувствах, че е заплаха за мен, че съм в опасност, че ако той днес проповядва, аз ще остана в ъгъла и ще ми стане нещо. Защо? Защото не съм разбрал  единството на моята душа с неговата душа. Не съм разбрал, че  неговите напредък, успех, радост и утвърждаване ще се отразят и върху мен, той ще даде и на мен. Гледаме един на друг като заплаха. Разбрал ли си това? Тоест, когато ти напредваш, аз ще ти завиждам, а когато аз напредвам, ти ще ми завиждаш. Не сме разбрали, че всички сме лъчи, които тръгваме от едно и също Слънце, че сме деца на един и същ Бог, че сме братя, където по правило твоята радост би трябвало да бъде и моя радост. Ако чувствахме единството и че няма неща, които ни отделят. Каква би била разликата? Този свещеник нямаше ли да говори за същия Бог? Разбира се, щеше да го каже с други думи, с друг изказ, навярно с друг речник, но нас ни обединява същият Бог, щяхме да се причастим със същия Христос. Това обаче не го почувствах в онзи момент и осъзнах  колко е трудно да обикнеш. И помислих за това единство и че в крайна сметка и той е мой брат, без значение дали е по-стар или е по-млад, не сме ли и двамата хора? Бог не обича ли и него? Бог не ли обича и теб? Той не е ли дошъл на земята от нищото, както и ти? Няма ли и той да си тръгне и да влезе в земята, както и ти? Не трябва ли  всичко това да ни обединява? Имаме общ Бог, общ св. Потир и би трябвало да имаме обща любов. Ако почувстваме единството между нас и единият не се откроява от другия, ще престанем да гледаме на другия като на заплаха. Никой не те заплашва, но ние така си мислим.

Например обявяват конкурс за длъжност в някое министерство и твоето дете иска да отиде, ти също го искаш, но иска и детето на съседа. Любовта съществува, докато излязат резултатите. Когато видиш, че другото дете е заело длъжността, която си искал за твоето дете, колко по-различно се чувстваш, а? Колко е трудно да се зарадваш.

Моля се именно това да ги отличава: любовта и единството

А това е възможно, когато чувстваш, че другият е едно с теб. Ако чувстваш това, което Господ е казал в първосвещеническата молитва – «Всички да бъдат едно, много Те моля, небесни Отче, за това се моля, да бъдат едно всички, които ще вземат Моето горящо сърце, ще направят „щафета”, този огън ще се предава от сърце на сърце и ще запалят огън в целия свят. Моля се именно това да ги отличава: любовта и единството.» Да бъдем съединени, единият да се радва на радостта на другия. Дъщерята на брат ти се е омъжила, зарадвай се, нищо, че твоята дъщеря още не е се е омъжила. Зарадвай се с нейната радост. Да не чувстваш завист, вражда, омраза, всички тези странни неща – и колкото повече обичаш, толкова повече ще привличаш Божията благодат, толкова повече Бог ще вижда, че сърцето ти е смирено, че се молиш за другия. И тогава знаеш ли какво правиш?

Бог ще ти помогне, когато сърцето ти се разширява

Привличаш Божията помощ, Бог ще ти помогне и колкото повече сърцето ти се разширява и не се занимава само с твоите индивидуални въпроси, толкова повече влагаш Бога в живота си да ти помага, защото Той вижда, че сърцето ти не иска само за теб, а иска за повече хора и Бог казва: А-а, той влиза в Моя дух, в Моето всемирно сърцебиене, тоест Божието сърце не тупти само за теб,  а  за много хора. Затова казваме, че на свещениците, на преподаватели, на управници Бог дава благодат, дава благословение, защото, когато тяхното сърце функционира правилно, те не мислят индивидуално, а по-широко. Например св. пророк Моисей се помолил на Бога и Той го просветлил по особен начин. Защо? Защото се помолил с широко сърце и не искал от Бога нищо лично, а това, което засягало много хора, целия народ. Сърцето ти трябва да стане като неговото и да се научи да обича другите хора, освен своите близки, и да не се занимаваш само със своите проблеми. Ако помислиш, проблемите, които те занимават, повечето пъти са индивидуални, напълно индивидуални.  Например: -Боже мой, искам да се устроя, да се оженя, да отслабна, да напълнея, да стана по-хубав и така постоянно се въртя около моето его. Това обърква живота ти, защото се намесва и егоизмът и зле разбраната полза и Бог знае, че това, което искаш, не е полезно за теб. Когато обаче се молиш за неща, които засягат твоето семейство, твоите братя, жилищен блок, квартал, страна, целия свят, тогава е различно и затова трябва да се настроиш към Божието сърце, което обича всички, което обича целия свят.  Тогава молитвата ти излиза от тесния кръг на твоето семейство, както казва преп. старец Паисий, и обича по-голямото и всеобхватно семейство на Адам, целия свят. Тогава Бог те използва, защото знае и вижда, че ставаш като Него и можеш да станеш орган на Неговата любов, Негов избран съсъд. Когато разбереш това, ще поставиш върху друга основа твоите прошения, проблеми, главоболие, което те обзема, понеже се занимаваш постоянно с его си. Затова тези, които обичат другите, са благословени хора, хора, чието лице сияе, защото не се задавят само в собствени неща, а се занимават с другите.

Обичай себе си…

Познавам една госпожа, която ходи в един старчески дом и помага на хората там, крепи ги, чисти, утешава, чете им книги, говори им утешителни думи, не се занимава със своето его, не обича себе си егоистично, а реално. Затова се казва възлюби ближния си както себе си, обичай брата си така, както обичаш себе си. Обичай себе си… Така казва Бог. Както обичаш себе си, така да обичаш и своя брат. Ама аз не обичам собственото си аз! Защото, ако го обичах, нямаше да злоупотребявам, нямаше да ям толкова, колкото ям повечето пъти, ако обичах себе си, щях да отморявам, когато е нужно, нямаше да изморявам моята нервна система  с неща, които ме измъчват, нямаше да гледам безкрайни часове телевизия, нямаше да осъмвам в нощните заведения, да вземам наркотици, да пуша, да се забърквам в разни неща, да се напивам. Това не е любов към себе си. Е, как ще обикна моя брат? Разбра ли го? За да обикнеш другия, трябва и ти да почувстваш какво ще рече любов. Трябва да си се почувствал обикнат. Чувствал ли си се някога силно обикнат, че си обикнато същество, обикната душа, че Някой силно те обича? Да разбереш какво нещо е това. И когато някой го почувства, той не пита какво е това и как става, защото го живее и недоуменията престават.  Един човек питаше: кога ще разбера, че съм доближил любовта? А друг му отговори: когато престанеш да имаш това недоумение. Когато престанеш да питаш, това означава, че нещото, което искаш, го имаш, тогава недоуменията спират и го живееш много силно. Обичаш ли себе си? Или и себе си си изпълнил с вини, угризения, натиск, гнет? Не обичаме себе си, а  разболяваме себе си, застаряваме себе си, преждевременно, остарял си преждевременно, много пъти от притеснения. Но докато виждаш, че колкото повече ги мислиш, толкова повече те смазват и изморяват, ти продължаваш да се притесняваш, да мислиш, да се връщаш към стари неща и спомени, да изпълваш душата си с горчивина и  болка, сам да се нараняваш, сякаш вземаш един нож и се ръгаш с него през цялото време с безнадеждни мисли, докато би могъл да видиш живота по друг начин, да отърсиш ума си и да кажеш – нещата не са така, не съм съгласен да се примиря с този песимизъм! Е, там ти харесва да имаш такива песимистични, меланхолични, трагични мисли. Нима това е любов? Или пък, ако разглеждаш Бога като много строг съдия, как ще обикнеш брата си, след като дори себе си не обичаш? Не обичаш себе си, Бог не иска да мразим себе си, когато Той казва да намразим себе си, Той няма предвид това; не може да намразиш това, което Бог е създал – твоята душа, себе си, твоя характер, дарби, няма предвид това, а да намразиш злите прояви на твоето аз, да намразиш твоя егоизъм, недостатъци, слабости, но зад всичко това да потърсиш нещо добро, което криеш и да се отнесеш със състрадание към собственото си аз, да го вземеш и да се изкачиш малко по-високо, да го тласнеш напред.

Лъх на тих ветрец

Обичай себе си, не се изпълвай със страхове! Бог е Бог на любов, а в душата си имаш картина за един толкова строг бог, толкова угнетяващ бог, израснал си с много вини и сега не можеш да доставиш радост на другия, защото я нямаш. Как ще дадеш радост? Не си се почувствал обикнат, за да се зарадваш и освободиш, а гледаш другите и постоянно им говориш за грехове, пороци, заплахи, страхове, настъпващи беди, опасности. Какъв е Бог в крайна сметка? Нима  Този, Който, когато те доближи, те изпълва с ужас, страх, паника и тревога? Къде е св. пророк Илия да ни каже, че почувствал Бога като тих повей, като тънък ветрец, сладък ветрец, който подухнал и усладил душата му. Бог е Такъв.

Христос поставя акцент върху смирението, милосърдието, прощаването, молитвата, доверието към Него, милостинята,  предаването на Божия промисъл и любов, а ние постоянно поставяме огромен акцент върху греха.

Говориш с някои хора от твоята компания, християни, ние казваме, че сме християни, но в крайна сметка не знам, както каза онзи мой приятел, не знам дали обичам, защото е велико нещо да кажеш обичам. Така и тук е толкова велико нещо да кажеш, че си християнин. Християнин ли си? Това християнско поведение ли е? Говориш с християни и те ти предават картина за един много странен бог с много странни идеи, строгости, едностранчивости, които поставят акцент върху неща, които Бог не е казвал, които подчертават изключително много неща, които Христос е подчертал изключително малко, които се занимават прекалено много с неща, с които Христос се е занимавал много малко. Чети Евангелието, потърси и ще видиш къде Христос поставя акцент – Той поставя акцент върху любовта, и къде поставяме ние  2000  години по-късно. Христос поставя акцент върху смирението, милосърдието, прощаването, молитвата, доверието към Него, милостинята,  предаването на Божия промисъл и любов, а ние постоянно поставяме огромен акцент върху греха. Повече се занимаваме с греха, повече вярваме в силата на греха, отколкото в силата на любовта на Бога, в силата на прошката от Бога. Затова тази картина за Бога не привлича никого. Тоест човек го обхваща главоболие, когато говори с хора, от които би очаквал утешителна и живоносна дума, а виждаш голямо негодувание в нашата мисъл, мечти, планове, в това как гледаме на живота и бъдещето, и всичко това в името на Бога на любовта!  Видя ли? Евангелието казва – «да любите един другиго» (Йоан 13:34-35)! Обикнете, простете! Обичаш ли? Прости му! Нищо няма да ти стане. Ако му простиш, това не означава, че го оправдаваш! Остави го да се зарадва, не прéчи! Сякаш не знае, че това, което е направил, не е справедливо, че е грешка, грях? Знае го. Но това не означава, че няма да го обичам. Обичам те, не съм съгласен с това, което си направил, но зная, че си човек, който полага усилие и си направил една грешка. Обичам те! Но не и твоята грешка. Например си откраднал, онеправдал, направил си аборт, нещо много сериозно в живота си, каквото и да си направил, ти си човек, който обичам, ценя, за който зная, че се труди, и ако искам да те променя, няма да те променя с моите заплахи, а ще ти помогна да процъфти твоята душа.

Когато след цветчето дойде плодът, едното води до другото без натиск

Когато душата ти процъфти и се появи цветчето, когато след цветчето дойде плодът, едното води до другото без натиск. Не е ли така? Плодът не се бори с цветчето, а веднага щом плодът изникне, цветчето изчезва, тоест трябва да излезе нещо по-добро вътре от мен, за да те облекчи, изцели и прогони това, което терзае твоя живот. И това по-добро не е забележката, нито наказанието, нито вините, а любовта, истинската любов. Кой има истинска любов? Със сигурност Христос, Който те разбира много повече от мене и на Него трябва да се уповаваш. Също така има много хора, които имат любов, съществува любов и в този свят, има много смирени хора, много истинни и автентични, които признават и казват, да, ти съгреши пред мене, брате мой, онеправда ме, похули ме, нарани ме, никога не го очаквах от теб, ще ти го кажа, чувствам се много тъжен от това, което стана, но в крайна сметка, не казваме ли това постоянно? – и прости нам дълговете ни, както и ние  прощаваме на нашите длъжници и не въведи нас в изкушение, а ни избави от лукавия. Всичко започва оттам, имаме някакво изкушение, някакви мъки, нещо коварно влиза в нашия живот, лукавият ни изкушава, не можем да простим един на друг и мислим, че другият ни е виновен.  Не другият е виновен, защото, ако аз бях такъв, какъвто трябва нямаше, нищо нямаше да ме притеснява.

Обичай и себе си, което означава да даваш подтик на себе си да вървиш напред; не може да останеш в миналото

Какво направил св. Павел, ученикът на св. Антоний, когато отишъл у дома и видял жена си, която не уважила техния брак и била със свой приятел?

  • Какво ще правим сега – казал той. Чао!
  • Няма ли да ме намразиш? Няма ли да ме убиеш с камъни? Няма ли да ме похулиш,  няма ли да ме съдиш? Няма ли . . .
  • Не прéчи, добричката ми, бъди щастлива! Обичам те и искам твоето добро и щастие! Мислех, че си подхождаме, но не ме ли искаш?  Няма смисъл да те моля насила да ме обичаш, продължи живота си! Моята любов ме кара да гледам по друг начин на нещата, няма да ти отмъстя, няма да те накажа,  обичам и себе си и гледам напред, защото в противен случай ще затъна в тази история.

Един човек се разделил с девойката, с която се запознал,  и страдал една година, тоест вместо да напредне и да мисли за други неща, той затънал в това нещо. Е, това не е любов, нито към другия, който не уважаваш, остави го да си живее живота, след като не те иска, насила ли ще стане?  Обичай и себе си, което означава да даваш подтик на себе си да вървиш напред; не може да останеш в миналото,  да потъваш там и да се разболяваш, защото това означава, че си залепнал  някъде и имаш нужда от другия, а не че го обичаш, защото, ако го обичаше, т.е. девойката ти казва – имам нова връзка, имам нов момент в живота. Започнах нещо друго!  След като я обичаш, се зарадвай, ако можеш, или поне да я уважиш в това, че не иска теб, а  иска нещо друго в живота си, тоест не може да натискаш другия в името на любовта, което в крайна сметка не любов, а твоя нужда, зависимост, прилепване, болест. И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници - ти обаче не прощаваш. Научи се да напредваш,  в името на любовта да спреш да удряш по тази врата в живота ти, след като виждаш, че не се отваря, виж съседната, която е много по-голяма и Бог ти подготвя нещо много по-добро; обичай собственото си аз, дай му надежда, че Бог не те оставя, а ти подготвя хубави неща по-нататък, просто си прилепнал някъде и искаш само това, което ти си решил. Е, как ще вземеш твоя урок. . .

Както и ние прощаваме на нашите длъжници

Веднъж си казвах молитвата Отче наш, трябваше да я кажа 7-8 пъти, но я казах около 20 пъти, ходейки по пътя и вярваш ли, че до десетия път не бях осъзнал някои думи. Да бъде Твоята воля, прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, тоест и ние прощаваме, ама аз не прощавам, си казах. Тогава осъзнах какви лъжи говоря, когато се моля, колко далеч съм, колко дълбоко съм замръкнал в това, което говоря, едно говоря, друго върша, нито чувствам, че обичам Бога като Баща, нито прощавам от любов, нищо от всичко това.

Каквото и да ти каже другият, той иска да намери любов

Веднъж имаше протест срещу някакъв богохулен филм, където отишли много хора, както и старец Паисий, за да покаже  чрез своето присъствие, че обича Христос и не се радва на това, което става. Там имало други, които крещели по пътя, размахвали ръце, противници от другия лагер, един от тях в даден момент вдигнал ръка, направил заплашителни движения, но старец Паисий, бидейки на възраст, му хванал ръката,  а онзи помислил, че ще тръгне да го удари и се опитал да се откъсне, но старец Паисий взел ръката му и я целунал. Другият се вцепенил, защото видял, че някой отвърнал с любов на неговата агресивност, на неговия свиреп поглед, на неговия бунт и така душата му омекнала. Старецът му  казал:  не, детето ми, няма да те ударя, не се бой! Искам просто да ти кажа, че Христос много те обича и това, което сега правиш, не е правилно. Той се шокирал, защото бил научен, че когато  удряш с юмрук,  другият също ти отвръща и по-силният побеждава.  Всичко това са послания на любов, защото, каквото и да ти каже другият, той иска да намери любов. Когато искаш нещо да ми кажеш, реално това не е твоят проблем, а искаш да видиш – обича ли ме малко, занимава ли му се малко с мене, ще ме изслуша ли за малко, ще ме оправдае ли малко,  ще ме ми обърне ли малко внимание? Това е цялата история, там се играе цялата игра на живота, всички търсим малко любов.

Когато човек разбере, че другият го иска не за това, което той е, а за  това, което има, той чувства отвращение. Много са красиви хората, които могат да спечелят другите не със своите пари, къщи, богатство, а с красотата на своята душа и красотата не означава непременно безгрешност, а борбеност, автентичност, истинност, човещина, реална човещина, която крие много голяма божественост. Това, което Бог е създал много красиво и просто, е и много божествено.

За да доближим любовта, затова живеем

Щастие е, че сме православни, но това не е достатъчно, не е достатъчно да държим в ръката си православна броеница, не е достатъчно да ходим в Света Гора, не е достатъчно да се радваме на нашето хубаво предание, да се радваме на учението на отците, а  в същото време  да нямаме любов. Как словата ще станат дела? Добре, това е търсеното. Затова Бог ти дава  днешния ден, ще ти даде и утрешния, ще ни даде и още няколко години, за да доближим любовта, затова живеем. За да се научим да обичаме и когато се научим, тогава може да отидем там, където ще видим нещата много ясно и нека се молим всички да се окажем в Божията любов, в Неговата прегръдка и вечно да се радваме!