Великият пост. Как да постим правилно?

16357 0
trapeza

 

Въпроси към свещеника

Източник: www.foma.ru

Превод:Татяна Филева

 

Започна Великият пост. Някои от нас вече постят не за пръв път, други са постили преди – но не особено сериозно, а трети постят за пръв път тази година и все още не знаят отговора на много свои въпроси. Тук събрахме някои от най-често задаваните въпроси за Великия пост и ги зададохме на протойерей Игор Фомин.

 

Защо е необходим Великият пост?

Още в първите християнски времена хората, желаещи да се кръстят, известно време преди кръщението спазвали пост. Впоследствие от този пост възникнал постът преди Светата Пасха. Ако направим аналогия с кръщаващите се, Великият пост ни дава възможност да се подготвим достойно и да посрещнем Христос и празника на Неговото Възкресение.

Времето на поста е много важен период за християните: ние можем да проверим себе си, да възпитаме себе си, да станем малко по-добри и чисти. Съзнателно лишавайки себе си от нещо, ние несъмнено придобиваме нещо много важно. Затова през поста доброволно се лишаваме от някакви житейски удобства, като с това освобождаваме място за духовните ценности.

 

Как да постим правилно?

Разяснения за това как да постим правилно, се съдържат в богослужебната книга, наречена Типикон. Въздържанието по отношение на храната предполага пълно въздържание от месни и млечни продукти, от яйца и риба, а в делничните дни – и от растително масло. В първите дни на Великия пост, както и на Велики Петък, Типиконът предписва пълно въздържание от храна.

Уставът, който се дава в Типикона – това е средната мяра на нашия пост. Заедно с духовника (а не самостоятелно) човек определя как да пости – повече или по-малко строго. Смекчаване на поста се разрешава на бременните, болните, пътуващите, служещите и т. н. – Църквата намира много причини за снизхождение към човека. Но важното е да помним, че ние с вас трябва да определяме и спазваме степента на своя пост по съвест.

 

Какво не се разрешава да правим през Великия пост?

Тъй като постът на първо място се извършва не заради въздържанието от храна, а заради израстването в духовното дело, ние се стремим да постим с благоприятен, угоден на Бога пост. А това значи, че трябва да се въздържаме от зли дела, от телесни и душевни скверноти, на които постоянно сме изложени.

През поста е необходимо максимално да избягваме гнева, обидите, осъждането, и да се опитаме да правим повече добро, отколкото в друго време – така ще се подготвим за посрещането на Светлото Христово Възкресение.

 

Кой може да не спазва Великия пост?

Смекчаване на поста по отношение на храната се разрешава на бременните, болните, пътуващите, служещите, работещите тежка работа и т. н. Как да пости, повече или по-малко строго, човек определя заедно със своя духовник.

Но важното е да помним, че освен време на въздържание от храна, Великият пост е време и на усилена молитва, на покаяние и добри дела. В това отношение всеки трябва да спазва поста.

 

Защо Великият пост започва по различно време?

Великият пост е приспособен към Светлата Христова Пасха, която е подвижен празник, чиято дата се пада през периода от 4 април до 9 май, всяка година различно. Затова християните смятат Великия пост за подвижен празник.

 

Защо Великият пост продължава 49 дни?

Великият пост се състои от два периода – Светата Четиридесетница, символизираща четиридесетдневния пост на Спасителя в пустинята (завършва в навечерието на Лазарева Събота и Вход Господен), и Страстната седмица. Последната седмица на Великия пост е отделно събитие (някога дори са я наричали кръстна, страстна Пасха), когато си припомняме последните дни от земния живот на нашия Господ Иисус Христос. Тези седем седмици ни подготвят за срещата със Светлото Христово Възкресение.

 

Защо не бива да се женим през поста?

Встъпването в брак предполага и встъпване в съпружески отношения. А тъй като през Великия пост, доколкото е възможно, се въздържаме от тях, Църквата не благославя встъпването в брак и не извършва Тайнството Венчание.

 

Можем ли да пушим или да пием алкохол през поста?

Според Типикона, в неделните дни на трапезата се разрешава употребата на вино, до два красовула[1]. Много е трудно да определим мярката на тези красовули (приблизително две чашки), но е важно да помним, че правим това за поддържане на силите, а не обратното.

Естествено, виното се разрешава на онези, които не страдат от алкохолизъм: човек, когото дори и капка вино може да подтикне към напиване, трябва напълно да се въздържа от винопиене.

А тютюнопушенето през Великия пост категорично се забранява.

 

Може ли да ядем морски продукти през поста?

Да, за поддържане на силите в определени дни се разрешава употребата на морски храни.

 

Защо не се разрешава растително масло през поста?

Според Типикона постът е въздържание не само от животинска, но и от всяка блажна храна, включително и приготвена с растително масло, въпреки че маслото се разрешава в празничните, съботните и неделните дни. Но въпреки това мярата на поста се определя според силите на всеки човек и с благословението на неговия духовник.

 

Какво да правя, ако наруша поста?

Ако си нарушил поста, трябва да принесеш покаяние и да се постараеш за в бъдеще да проявяваш повече твърдост. Главното е да не отстъпваш, а да продължаваш своя покаен, постен път в очакване на пасхалната радост – радостта от Светлото Христово Възкресение.

 

Ако съгреша през Великия пост, Бог ще ми прости ли?

Грехът винаги остава грях: и по време на поста, и извън него. Нашият земен живот е насочен или към борба с греха, или към вкореняване на греховното начало в своя живот.

Ако човек избира борбата с греха, той трябва да се кае и да се стреми за в бъдеще да не съгрешава, а ако отново падне – да принася още по-голямо покаяние, да си възлага още по-големи трудове, за да няма възможност да съгреши.

 

Ако рожденият ден се пада през Великия пост, можем ли да го празнуваме, или това е грях?

Зависи как празнувате рождения или имения ден. Ако това е шумно празненство, след което е трудно да си спомним събитията от предната вечер – такъв празник е по-добре да не се празнува.

Ако вие прекарвате този ден без обилно винопиене и преяждане, без съблазнителни танци и други греховни действия, ако с благодарност си спомняте за своите родители, правите им някакви подаръци, може би извършвате някакви добри дела, събирайки своите близки – такъв рожден ден е напълно възможно да се празнува.

 

Ако ни канят на гости през Великия пост, трябва ли да откажем?

Не винаги имаме възможност да откажем отиването на гости. Но винаги можем да намерим такава мяра на гостуване, която няма да причини вреда нито на теб, нито, на първо място, на този, който те е поканил. Необходимо е да се проникнем от събитието и заедно с човека да се порадваме, ако това е радостно събитие, и да поплачем, ако то е тъжно. Тоест, преди всичко трябва да окажем внимание към този, който ни е поканил, а не да направим така, че цялото внимание да бъде насочено към теб и твоето великопостно изражение на лицето.

 

Какво да правим, ако ни предлагат непостна храна?

Днес, когато много хора спазват Великия пост, почти на всяка маса могат да се намерят някакви постни или умерени ястия. Но се случва и така, че не е възможно да се откажем от непостната храна – ако бабата, която никога в живота си не е постила и ти е направила някакви пироги с месо, ще се обиди, тогава можеш да утешиш бабата и да ги изядеш, но след това да си възложиш още по-строг пост и да понесеш още по-големи трудове заради тази постъпка.

 

Ако човек умре по време на пост: какво значи това?

Това значи единствено, че човекът е съзрял за бъдещия живот, и Господ го е прибрал при Себе Си.

 

Ако детето е заченато през пост – как ще се отрази това на неговото бъдеще?

Това с нищо няма да се отрази на бъдещето на детето. По време на Великия пост се стремим според силите си да се въздържаме от съпружески отношения, но ако единият от съпрузите не може да се въздържа от тях, тогава да му откажеш – значи да го хвърлиш в греховно състояние. Така че да дадем възможност на Бог Сам да прецени праведни ли сме, или не, а самите ние да полагаме усилия, за да запазим вярност към Него.

 

[1] Красовул – мерна чаша в манастирите, около 200-250 мл. – Бел. прев.