ВИНАГИ ДА СМЕ ПРЕД БОЖИЕТО ЛИЦЕ

2621 0
sv-ilia

Автор: Христо Димитров

Св. Пророк Илия

„И дигна се пророк Илия като огън,

и словото му гореше като светило.”

(Прем.Сир.48:1)

Братя и сестри,

В днешния ден Св. православна църква ни приканя да си спомним един човек, един пророк. Той имал толкова пламенно сърце, тъй щото в него горял с неугасим огън Сам Господ Бог. И през целия си земен живот пророкът не оставил вярата си в Господ Бог. Така, по този начин нямало как да бъде ни заслепен от езическото влияние, което завладявало тогава ония земи, ни се страхувал да изобличава всяка неправда и всяко идолопоклонство.

Но къде се крие разковничето за това? Как той, бидейки човек, устоявал и устоял?

Сърцевината… есенцията в живота на Св. пророк Илия е това, че пред него винаги стои Божието лице. Каквото и да захващал през живота си, Господ Бог винаги бил с него, тъй щото пророкът вършил не туй, що му било угодно нему, а това, което била волята Божия. Тук можем да направим паралел с нас, с нашия живот.

Когато сме в Господния храм и се молим пред иконата на Спасителя… ние не просто сме пред един изографисан, пред един изписан образ, ограден с рамка и студено стъкло. Ние тогава наистина сме разтворили сърцето си и се намираме пред Господното лице… но комай… само тогава. Тъй щото излезем ли от храма света ни завладява /в една или друга степен/ и ние отвръщаме очи от лицето на Господа. Ние сме тези, които избираме да погледнем настрани и така да се отдалечим от Господа. А нима в Писанието не е казано: „Да погледне милостно към тебе Господ със светлото Си лице и да те помилува!” (Числ.6:25). Точно така се случва през живота на Св. пророк Илия. Той – пророкът – всеки ден се стремял да бъде с Единия Бог. И Господ Бог не го изоставил.

Ето отговорът на това как човек може да устои… без какъвто и да било страх у себе си да има… на всичко, що не е угодно Богу. Ето отговорът на това как ние,… тези, които вярваме в Христа Иисуса и изповядваме Неговото име… да устоим.

Господ Бог Иисус Христос ни е дал всичко, от което се нуждаем, та да можем да се справим. С кое обаче да се справим? Ами да се справим с плода на страха и всичко, що от този страх произтича – егоизъм, завист, злословие… И точно тук, насред тия тъмни краски, които като изсъхнала, безплодна земя терзаят душата ни си спомним думите на Иисуса, син Сирахов ще разберем, че можем да се справим с всичко това. „И дигна се пророк Илия като огън, и словото му гореше като светило.” (Прем.Сир.48:1). Ако и ние така се дигнем срещу себе си и срещу страстите, които ни заслепяват, тогава и ние ще познаем Бога. А не само да ни се иска да е така и по този начин да се оприличаваме не на светия пророк, а на израилския народ, който не искал да познае Единия Истински Бог, и се кланял на бесове. За което светият пророк не преставал да скърби за прегрешенията на Израиля. С което той на практика ни показва как да изпълняваме Божиите заповеди. Не просто да ги знаем като наизустено стихотворение, а с трепет да се опитваме всеки ден да се въздържаме от гняв, от себелюбие, от възгордяване. Тогава и ние не ще бъдем изоставени от Спасителя.

Братя и сестри,

Днешният ден е ден, който да промени живота ни завинаги. Понеже научихме за Св. пророк Илия.

Нека чрез неговия пример, който той ни оставя като един жив завет, да променим себе си така, че каквото и да правим, с каквото и да се захващаме да не забравяме Господните заповеди. Тогава, както Господ Бог Иисус Христос е погледнал милостно Своя раб Св. пророк Илия, тъй ще погледне милостно и нас.

Амин.