Времето във Възкресението е отношение

1538 0
anastasi-kyriou

Автор: отец Ливиос
Източник: www.pemptousia.gr
Превод: Мартин Ганев

От смъртта към живота…

Възкресението не се изчерпва единствено и само с победата над естествената смърт, но то е преобразението на самия живот. Във Възкресението смъртта не просто бива победена, но животът е този, който е спечелил. Той вече застава на своето място, без да бъде заплашван от никого.

Възкресението няма нужда от исторически доказателства, защото неговата цел не е да убеждава разума, но да разшири сърцето. Възкресението се преживява като разтваряне по един друг начин на съществуването към тайнството, което обхваща живота. Това не е познавателно разбиране, но отваряне към един друг свят “в” и “извън” нас.

Не е нужно да разбираш Възкресението, но да повярваш в един друг начин на живот. Не е нужно да разбираш Възкресението, но да живееш с копнеж и благодарност за живота. Възкресението е разтваряне на живота към друг начин на живот отвъд сетивата.

Да “възкръсна” означава да се науча да живея по друг начин самото събитие на живота. Чрез Възкресението от враг на човека времето се изменя в негов приятел. От бреме в шанс. От заплаха към възможност човек да се зарадва с Бога на дарения живот, на своите ближни и цялото творение. Да не казва вече “уфф, свърши се и този ден”, но да изрича “слава Богу, че изживях и този ден”.

След Възкресението не съществува време преди или след смъртта, но единствено време на покаяние и живот. Вече животът е този, който ни очаква да заживеем в Христа, а не смъртта, за да ни унищожи. Не защото “се страхувам от смъртта, затова и вярвам във Възкресението”, но “копнея по живота, оставяйки го в ръцете на Бога”.

Възкресението означава да се усмихваш върху кръста, докато раните ти кървят. Възкресението означава да се събуждаш и заспиваш в прегръдката на Онзи, Който много те възлюби. Да чувстваш в дълбините на вътрешността си, че Бог те обича и отвъд смъртта. Това е животът – да умираш и да живееш, защото любиш много.

* * *

Най-добре преживява Възкресението онзи, който е познал любовта и е разбрал, че времето се изгубва само в един миг. Там, където думите и понятията се оказват неспособни в непосредствеността на опита. Защото това, което чувства влюбеният е много по-голямо от онова, което може да опише. Подобно на онзи селянин, който с часове се е взирал в Богородица, а на въпроса от страна на клисаря: “Какво толкоз правите там?”, той отговорил: “Нищо, просто я гледам и тя ме гледа…”

Вечността не е някакво неопределено безличностно време. Тя е участие в общението на възкресните отношения с Бога и хората. Раят е времето, което се изгубва в името на отношението. Това, което не умира не е човешкото ни естество, но нашите взаимоотношения.

Защото езикът е мълчание в любовта и отношението, а времето е рай във Възкресението…