ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ – КАКВО Е БИЛО ПРЕДИ И КАКВО Е СЕГА

1938 0
123

Откъс от романа „Измама“ на Мартин Ралчевски*

– Братя и сестри, – започна отецът, след като бавно се прекръсти, – днес е неделя петнадесета подир Въздвижение… – той направи пауза, а множеството утихна. – Този ден е особен за мен… – той отново направи пауза, а погледът му бързо обходи пространството на храма. – Сега ще ви обясня какво имам предвид. Предната седмица помолих учениците от нашето неделно училище да напишат нещо във връзка с онова, което се случва от известно време в страната. Допускам, че това, което ще чуете сега, може би ще ви прозвучи странно… Доста мислих дали изобщо е редно да се чете подобно писание от амвона, но в крайна сметка реших, че ще е полезно да го чуете. Написано е от Станислав – най-големия от нашите ученици. Той сподели с мен, че след като получил това домашно, вечерта се помолил на Христа да му помогне. Заспал, а насън му се явил странен, слаб, окървавен и облечен в дрипи мъж, който обаче се усмихвал. Казал му, че е мъченик от турското робство, че сега е на небето при Бога… Станислав се зарадвал, но изведнъж мъжът се разплакал и му казал следното… – Отец Васил бръкна в джоба си и извади един намачкан, изписан на ръка лист. Покашля се леко и развалнувано зачете:

„Ах ти, българино! Що стана с тебе, неразумни брате? Какви ги вършиш ти днес? Защо обикна така греха? Как стана тъй, че забрави вярата си? Забрави миналото си… Знаеш ли ти, че нашият народ с много мъка, борба и кръв не се огъна ни пред Изтока, ни пред Запада. Пред Изтока, че не прие исляма. А пред Запада, че не прие папизма. Ти знаеш ли, че заради тази православна вяра в Господа за нас и преди, и сега са отворени широко вратите на Рая. Бог те обича, брате българино, и постоянно те зове. Ама няма кой да Го чуе. Знаеш ли ти, че в този час пред лицето на Бога стоят хиляди български мъченици, а и много светци. Защо умряха те? Толкова много българи умряха за вярата. Глупаци ли бяха? Знаеш ли как бяха мъчени те? Ти дори да гледаш не би издържал, ако беше там! Знаеш ли колко хиляди жени бяха насилени, а после обезобразени. Колко невръстни дечица бяха насечени, осакатени, хвърляни полуживи да пълзят по телата на мъртвите си родители? Колко мъже бяха обезглавени, колко – на кол набити, колко – живи изгорени? И туй беше заради вярата. Нашата мирна и истинна вяра. Православната! А що правиш ти днес? Предаде тази вяра за нищо. Побърза да излезеш от Църквата. Нима не разбираш, че духовниците са немощни, защото ти самият си станал хладен и душата ти се е изпълнила с печал. Не Църквата ти е виновна, но ти самият. Православната вяра е една, а другите вери са мерзост пред Господа. Понеже обаче Той ги търпи, ти почна да мислиш, че и те водят към Него. Повярвай, брате – пътят към Рая е един. Имаш перла в ръката, а си се навел и ровиш в калта. Какво търсиш там? Отчая се ти и сърцето ти се вкамени. За теб животът е в туй да имаш пари. Но нали виждаш какво става с тези, които имат много и които крадат? Бог ги наказва още на земята. Опомни се, брате. Прогледни. Спомни си, че си вечен. Бог все още те търпи. Но докога? Знаеш ли ти, че най-големият българин – светецът наш Йоан Рилски – моли непрекъснато Бога за тебе, да се отвърнеш от лошия път, за да не идеш в ада? Знаеш ли, че заедно с него пред Светия Му престол се молят и другите български светци: светите Борис, Кирил, Климент, Боян, Наум, Георги, Николай, Злата, Ромил, Петка, Атанасий, Пимен, Теодосий, Евтимий… толкова са много… А знаеш ли колко много са мъчениците, които се молят за тебе? Имената им ги няма в календара. Толкова много мъже… жени… деца… Всичките умити в собствената си кръв заради същата вяра. А ти… забрави за нея. Намерил си си разни приятни занимания и си станал като скот. Дори деца се чудиш дали да родиш, щото се плашиш от бремето. Знаеш ли колко много честни мъже и жени искаха да видят децата си живи? Да видят рода си продължен? Но не можаха. А ти се чудиш дали да бъдеш родител. Що стана с тебе, брате? Накъде си се запътил? Към чуждите страни ли? Що ще дириш там? Твоите деди ги колеха, бесеха, гориха, а те дори не помисляха да оставят земята, дето бяха родени… По време на робството всеки ден пред Бога се представяха стотици чисти души. А днес има толкова малко, които се възнасят горе. Повечето се сгромолясват в ада. И туй е, защото сърцето ти е станало кораво. Щото ти днес търсиш златото. Но защо ти е туй имане, брате? Къщи, пари, наслади… Започна дори да забравяш, че има Бог! Не се лъжи, брате – Той е самата истина. Другото са миражи, които подир смъртта изчезват. Ако долу има невярващи хора, то при нас такива няма. Тук всички са вярващи. Всички покойници вярват. Сам ще се убедиш в това. За да дойдеш при Бога, обаче, трябва да вярваш в Него и да спазваш закона Му. Не се лъжи, че в твоите разпуснати постъпки има любов. Бог не е там, където се върши грях. При греха няма нищо чисто, нито Ангели, нито светци… Има само страшни демони, които, ако ги видиш, би си изгубил ума от страх. Грехът е полепнал навсякъде по теб, но ти не го разбираш. Защо тъй прогневяваш Бога? Защо скверниш паметта на твоите деди мъченици?… Ноево време е дошло, брате. Ноево и Лотово време. Приближи се времето, в което Бог ще сложи край на твоята драма. И не само на нея, но и на цялата човешка история. Бави Се единствено заради малкото останали праведници. Но ти все още имаш шанс. Що да сториш ли? Тичай в храма. Плачи и моли добрия Бог за прошка. И да не си помислил да се отчайваш. Бог те чака. Ще ти прости.“

Отец Васил свърши с четенето, сгъна непохватно листа, мушна го обратно в джоба си и рече: – Бог да ви благослови и помилва, братя и сестри. Нямам какво да добавя.

*Статията е публикувана със съгласието на автора

*В края на месец юли на книжния пазар ще излезе и най-новата книга на Мартин Ралчевски “Душа“ – това ще е сборник с над 50 християнски разказа, повечето от които са по действителни събития