Всички ние сме длъжници пред Бога

2839 0
nedelia

Автор: Христо Димитров

11 Неделя след Петдесетница

„Който оре, трябва да оре с надежда,
и който вършее, трябва да вършее
с надежда да получи, каквото очаква.“
(1Кор.9:10)

Братя и сестри,

Днешният празник е посветен на надеждата и прошката. В Евангелското четиво чуваме за прошката на господаря, когато слугата му се примолил. От думите на Св. Ап. Павел разбираме за надеждата. И как едното без другото не може. Нещо повече. Не само да се надяваме да получим, спрямо надеждата ни, но да получим плодовете на това, което сме пожънали. И че каквото и да е то – да го посрещнем като най-добър отговор.

Всеки един човек, който вярва в Господ Бог Иисус Христос и се надява на Неговата милост очаква нещо в отговор на молитвите си.

Слугата, който примолил господаря си, се надявал той да му даде време, за да му се издължи. Дотук добре. Но времето далеч не е всичко. През него е редно да се обмисля всяка една стъпка, която човек прави.

Всеки един от нас, събралите се и днес тук, в Господния храм, се моли Господу. Всеки един от нас има взаимоотношение с други хора през живота си. И когато съгреши против тях, примолва им се, като се надява. На тяхната доброта, и после – на тяхната прошка. Безценен дар е, когато я получи. И точно мигът след това е много важен. Тъй щото веднъж дадена и после – веднъж получена прошката се превръща в нещо като дълг! Тя е онзи момент на равносметка… онази промяна вътре в човека… която случи за опорна точка, дори за пътеводна светлина човек още по-упорито да търси Бога. За да не се получи това, което се случва със слугата на оня господар, който му простил дълга.

Чухме, че този слуга отишъл при едного, който имал дълг към него. И наместо, по примера на господаря си и той да прости решил да държи на своето докрай!… Няма надежда,… няма прошка. Ето това се случва с всеки, който реши да е лукав. Това се случва с всеки, който очаква нещо по-различно. Който иска плода на жътвата му да е повече, отколкото е посял. Такъв един човек се променя и когато „прости“ някому той очаква хем нещо в замяна, хем му се иска това, което ще получи да е доста повече. А какво повече може да получи?… Нищо.

Това е, на което ни учи днешната евангелска притча. И за което Св. Ап. Павел казва: „Който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.“ (1Кор.9:10). Тук е особеният момент. Не нещо повече. Не нещо различно. А плода на точно това, което е посял. И не според своите, човешки очаквания, а според молитвата си и милостта на Господа и Бога нашего Иисуса Христа.

Братя и сестри,

Всеки един ден, без значение какво правим, без значение какви са ситуациите, в които попадаме… е редно да внимаваме в постъпките си – спрямо Господа и спрямо ближния си. Само когато сме с едно такова внимание в мислите, чувствата и действията си ще успеем да бъдем като господаря, който простил. Ще осъзнаем, че не сме нещо повече от молещия нас и искаш нашата прошка, когато е съгрешил нещо. Ще разберем, че сме в неговото положение, когато се молим на Спасителя Христа. И за да не припламне сърцето ни от гордостта нека винаги си припомняме поуките от тази притча. Само така ще успеем да бъдем тези, които са опазили Господните заповеди.

Нека не забравяме словата на Св. Ап. Павел. Техният смисъл ще ни помогне да опазим и себе си /от изкушение/, и ближния, когато настъпи време на прошка. Да дадем. Или да получим. Така ще покажем милост. Та да бъдем едни истински братя и сестри в Христа.