Вярвам в Бога, но не ходя на църква

4673 0
krust

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Горният израз го чуваме често от познати, приятели, роднини, когато разговорът с тях се насочи към по-духовни въпроси.

Основният аргумент на хората, които казват, че от една страна вярват в Бога, а от друга не ходят в храма, за да участват Тайнствата на Православната Църква, е че ги дразни някои неща като разточителството в храмовете, антипатичните попове, певците, старият език (не го разбират), микрофоните, осветлението, пангара (дават пари за свещи), часът, в който се служи Светата Литургия и т.н.

Поводите със сигурност са много, когато някой не иска да живее така, както Църквата казва. За съжаление тези хора поставят себе си извън Църквата, след като не приемат основния елемент на живота в Христос, т.е. участието на християнина в Тайнствата на Църквата. Тези хора не са християни, най-малкото православни, защото, докато (уж) вярват, не следват нито едно слово на Христос.

Въпросът, разбира се, е, че повечето кръстени християни не знаят какво е Христос и какво е Църквата и какво Христос и Църквата дават на човека. Така те не се черкуват, защото реално не знаят какво губят, не знаят какво може да има даде светотайнственият живот.

Църквата с всички нейни Тайнства ни преобразява, освещава, води ни до общение с Бога. Бихме казали, че съучастието ни в Тайнствата на Църквата е ключът за това наше лично възкресение. Църквата не идва да заеме мястото на медицината, която е изчерпала всички свои възможности, както някои погрешно смятат. Църквата идва , за да доведе човека, вярващия, до любовта, светлината и живота на Христос чрез Тайнствата.

Да казваме, че вярваме в Бога е лесно, но да вярваме в Бога православно и да извършваме и аналогични дела, това е трудно, но не непостижимо.

Ако човекът наистина иска да познае Христос, може да го постигне по пътя на светотайнствения живот, който Църквата Му дава, ако иска да осмее себе си, може да твърди, че и самичък е способен да го постигне. Във всеки случай аз не познавам никой, който да е станал свят извън Църквата. . . (лудостта е, че някои хора приемат като светци стареца Паисий, стареца Порфирий и др., но не приемат техния живот! Объркани хора).

Всичко това става по една и единствена причина – егоизъм. Когато човек вярва, че сам може по-добре да изтълкува Писанията, когато смята, че богоносните отци на Църквата стоят по-ниско от него, когато вярва, че е по-умен, по-достоен и по-свят от «фанатичните» старци, както ги нарича, когато вярва, че не е нужно да се покае за нищо, защото няма грехове (!!!), когато смята, че сам ще се спаси (каквото и да означава това за него), тогава този текст изобщо няма да го накара да се замисли, по-скоро отдавна е паднал в пропастта на себелюбието и заблудата.

Най-голяма пречка, която не позволява на съвременния човек да стигне до общение с Бога, е именно това: че се опитва да Го познае по погрешен начин, използвайки погрешни средства, извън Църквата. Отхвърля тайната на любовта и остава доброволно на повърхността на една безплодна вяра, която в най-добрия случай просто означава «признаване на съществуването на Бога», а не доверяване и предаване на Неговия промисъл.