Вярвам в човека!

511 0
viara

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна

Мнозина твърдят, че човекът не може да се промени. Подробно изброяват аргументи за неговата низост и дълбокомислено мъдруват  за безвъзвратното му падение и убеждават  другите, че каквото и да стори, той в своята същност си остава непроменяем. Може да се лута в пътищата си, да се измъчва в страданията си и да въздиша по онова, което е възвишено и надземно, но… дълбоко в себе си няма сили и дори не иска да се поправи.

Но това не е истинска вяра в човека! Да вярваш в Бога означава  да вярваш и в най-святото Му творение! Не можеш да вярваш в Бога и да не вярваш в човека! Защото е Негов – и като замисъл и като плод! Неговата Света Църква изповядва това със словото си, с примерите от историята си и с цялото си боговдъхновено учение! Ако не беше така, Иисус не би преминал през множеството, за да стигне до презрения Закхей и не би приел близо до себе си отхвърлената Мария Магдалена! Нямаше да прости на апостол Петър, както и на онези апостоли, които от страх са се скрили след залавянето Му. Ако отхвърлим промяната, трябва да отхвърлим преобръщането на Савел и преобразяването на блудницата Мария от Александрия и на разбойника Моисей Мурин. И след тях толкова много примери на изповедници, превърнали се в светилници на живата и трептяща вяра! Нямаше да ги освети и превърне от недостойни в достойни!     Светото Православие ни дава едно ключово понятие – „метаноя” /преобръщане на ценностите, преоценка, покаяние, възраждане/. То е горнилото, през което се очиства златото и както то се превръща в най-благородния метал, така и съкрушеното сърце е пещта, в която изгаря греха и се слага началото на една облагодатена личност. Защото това е смисълът на нашето кратко и дори досадно съществуване – със свободната си воля да осветим нашите души, сърца и тела. Да достигнем до „обожение” на всичко свое и до го поднесем като най-чиста жертва пред олтара на Бога. Така и само така, можем да се върнем в онова блажено състояние преди изгонването от Едем и попадането под властта на греха, проклятието и смъртта. Единствено така можем да извървим обратния път до Царството, защото сме не само призовани, като труженици, но и призвани да бъдем синове на Всевишния и богове по благодат! Икони Божии и подражатели на Христос!

Светото Предание на майката Църква ни прави съпричастни с неизброим брой мъже и жени, които чрез подвизи са победили старата си природа и са отхвърлили внушенията на поднебесните духове на злобата. В стихията на „невидимата бран“ са преобразили себе си с помощта на бликащата Божия благодат! Всеки сам, дълбоко лично и съкровено, е преминал през „огън и вода“ и е извървял своя стръмен път до небесния град и е заслужил вечното си пребиваване в него! Всичко друго е мимикрия, компромис с идеята за спасение и  жалко полусъществуване. Живот без цел и посока, уморено странстване и неизбежно лутане „между болката и скуката“. Затова вярвам в човека! Защото първо вярвам в Него – Господа Бога! С преобразяващата сила на Своята благодат Той може да помогне на човека да пресуши блатото си и да го превърне в красива градина! Изречено е от св. пророк Давид: ”Ти счупи моите окови!” /Пс.115/. Защото от роб ме направи свободен и ми отвори духовните очи, с които да видя и да живея в Неговата светлина! Амин!