В името на дълга!

632 0
kambana

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна

Църковната практика изобилства от случаи, които са за пример и истинска поука за онези, които искат да се спасят. Това са постъпки на християни – духовници или миряни, които пръскат светлина и дават мощен тласък на жадуващите Царството Божие.

Обикновено те остават неизвестни и дори нещо повече – дори не искат да се огласяват и така се превръщат в образец за проявено смирение и достойно пастирско служение. В тях околните откриват онова зрънце от наставленията на Светите отци, което е повод и за размисъл и за отдаване на слава Божия.

В един непринуден разговор преди доста години, един от опитните духовници в епархията спoдели следното: ”Бях млад свещеник и служих своята чреда в храма. Жена ми се обади по телефона и с радостен глас  ми каза, че вечерта пристигат нейните роднини отдалече и ще ни погостуват у дома на следващия ден. Аз леко се смутих, защото докато служа в дежурната си седмицa избягвам да ходя на гости или да посрещам приятели и роднини в домашна обстановка. Опитвам се да се концентрирам само върху служението и да дам всичко от себе си на Бог и хората. Прибрах се след вечерната служба у дома и видях, че очакваните посетители са дошли. Вече бяха седнали на масата и се веселяха на драго сърце. Аз се присъединих към тях и се потопих в тази щастлива обстановка. Времето минаваше неусетно и ние хапвахме и пийвахме в открит и непринуден тон. Но поради това, че на другия ден трябваше да служа света литургия дръпнах жена си настрани и й казах, че около половин час преди полунощ ще ги изоставя. Тя спонтанно реагира: ”Моля те недей! Знаеш ги какви са – ще се обидят и повече няма да ни говорят!” Но аз държах на своето. Наближи времето и им казах: ”Много ми е приятно да съм с Вас но трябва да ви напусна. Утре трябва да ставам рано и да служа в храма. Вие си останете и се веселете, докато искате! После пред смаяните погледи станах и съвсем спокойно напуснах стаята. След малко ме настигна жена ми и с разтреперан глас ми каза: ”Какво направи – ти ги обиди!” Аз й отговорих: „Казах ти предварително какво ще направя! Църквата има правила, които трябва да се спазват”. После си казах вечерните молитви и си легнах. На другия ден станах рано, казах си молитвеното правило и отидох на служение.”

Нима свещеникът е сторил нещо нередно или е нарушил общоприетите правила на гостоприемството? Или се е държал грубо и непочтително с роднини? Нищо подобно! Просто е изпълнил своя дълг като духовник и истински офицер Христов. Проявил е чувство за отговорност и смирение. Нещо повече – бил е верен в обетите си пред Онзи, на когото е отдал живота си. Така, както Той изисква от Своите искрени и достойни служители! Всяка поместна църква в Светото Православие има своите правила и изисквания. В Служебника на БПЦ в поучително правило четем: ”На тези, които се готвят на другия ден да извършат света литургия, позволено е да употребят храна и питие само до полунощ, понеже след полунощ се начева вече нов ден, а светата литургия, според правилата (VI29 Картаг.50 и 58) трябва да се извършва от хора, които нищо не са яли и пили.” Това не е просто въпрос на традиция, а на мъдрост – плод от наслоения опит на поколения духовни старци.

Истинският трябва да е такъв във всичко! Верният е длъжен да бъде верен, не само в голямото, но и в малкото! Не само пред погледа на миряните, които забелязват и най-малките детайли в поведението на духовника, но преди всичко пред себе си. Да подложи всичко на съда на собствената си съвест. И ако тя е будна, отразява като чиста вода Неговата светлина и е най-добрият съдник! Затова постъпката на този обикновен енорийски свещеник е пример за истинско, а не привидно благочестие. Свидетелство не само за чувството за ред и уважение пред правилата на Светото Предание и заветите на Светите отци, а отражение на Божия мир и правилната подредба на йерархията на ценностите на християнството.

Наистина този пастир е превърнал служението си в призвание и с достойнство носи в сърцето си небесния огън, пратен Му от Отца на светлината. Светата Църква е армия и истинските офицери трябва да служат с чувство за своя дълг и своята отговорност. Всичко е леко, когато има ред и канонична дисциплина! Ангелите бдят над онзи, който уважава и прилага напътствията на духовните си предци. Най-малкото, заради послушанието и прекланянето на своята глава пред техния безспорен авторитет!

В едно свое разсъждение, един от най-бележитите подвижници на благочестието на XX в., протойерей Алексей Мечев пише така: ”При теб трябва да има ред във всичко! При мен дойде един германец, а нали знаеш те колко са подредени и той ми разказа следното: ”Веднъж имал гости. У тях било установено следното правило – щом стане десет часа вечерта всички трябва да са по леглата. И ето наближило времето да си легнат и той обявява, че след десет минути лампата ще бъде угасена. Всички помислили, че той се шегува и не обърнали внимание на думите му. Изведнъж гледат – тъмно. Аз го попитах: ”А гостите?” „Да правят каквото искат – казва – щом са такива безпорядъчни…“ Има какво да се научим от него… (Велики руски старци, част I)

Това се отнася за светския ред и етикет за поведение в обществото, а колко повече и по-важно е за духовния порядък, в който проявената ревност към реда преминава към истински дълг и жив пример пред пречистия олтар на Бога. Затова и св.апостол Павел наставлява вярващите „Всичко нека става с приличие и ред!” (1 Кор.14:40).

И всичко това се отнася нe само за трудното време на ранното християнство, но и за всички векове. Особено сега, когато стихиите на съвременната цивилизация и веянията на „Ерата на Водолея“ подриват истинските, изконни правила от древността. Всичко се подлага не само на преоценка, но и на откровени опити за подмяна.

В църковните среди толкова много се говори за точно спазване на правилата, а всъщност малцина от нас имат съзнателно чувство към това. Колко често забравяме, че цялата Вселена се подчинява на неизменен и установен отвека ред и необясним порядък. Удобно пропускаме, че и Небесната и Земната църква са йерархични и нейните принципи отразяват духовните закони на небесния наш Отец! Затова е въпрос на висш дълг да бъдат спазвани от всеки, особено от тези служители, които са превърнали живота си и делото си в истинско огнено служение, стараейки се да бъдат верни докрай на примера и завета на Спасителя! Нека да оценим техния пример и да запалим светилниците си! Амин!