В молитвата се предвкусва небесното царство

1206 0
molitva

Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.com
Превод: Павел Стефанов

След като сме постигнали мълчание в молитвата и силен копнеж за Светия Дух, осъзнаваме, че Той е много близо. Искаме още повече да Го привлечем вътре в нас, за да можем да бъдем обновени и очистени от всяка скернота, която душата ни може да има. Свидетели сме на едно мистично очакване. Това е, когато старецът Емилиан казва, че ще получим радостта от мълчаливото предвкусване на Небесното царство.

Старецът казва:

Защо? … Защото Бог е в небесата, аз съм тук, и затова тази наслада и радост, която ще имам, тази подготовка, трябва да бъде нещо като предварително въвеждане в предверието на Небесното царство. Това трябва да е моето първо, далечно съзерцание за звуците и ангелските гласове, които се чуват там. От това следва, че повече или по-малко осъзнавам какъв е Раят, какво е Небесното царство. … Трябва да разбера къде е Той и да зная за какво е това (Царството Небесно), в което е Той.

На този етап започваме да имаме някои разбирания за природата на Небесното царство. Ние започваме да виждаме отговорите на нашите въпроси за Небесното царство. Какво е Небето? Какво е там? Какви са Жилищата на небесните обитатели? Какво са светиите и къде са те? Какво е Христос там? Какво е Светата Троица? Получавайки тези прозрения все още знаем, че сме далеч, но сега можем да видим отвъд най-далечната звезда на това далечно Царство, което ни очаква.

Старецът казва:

Започвам да разбирам и душата ми започва да се затопля от тези загадки, които до известна степен започват да ми се откриват. И тогава, възлюбени мои братя, започва – позволете ми да го кажа така – нов период в моя духовен живот: наслада в мълчанието или мълчание в насладата. С други думи, нещо различно.“

Той описва това като различно мълчание, мълчание на нашия дух, на очите на душата ни. Преди това беше мълчание на нашите способности. Сега се намираме в тишината на нашия духовен свят. Ние губим себе си в този свят и се намираме пред портите на Небето.

Старецът описва това така:

Тъй като се намирам пред портите на Небето, аз ликувам, наслаждавам се на топлина, уют и мълча, за да мога да чуя гласа Му. Но сега, както казахме, духът ми мълчи, духът, който ще вика: „Ава, Отче!“. Сега е дивна тишина и аз съм щастлив. Имам топлина вътре в мен, дори телесна. Аз съм в покой. Аз съм спокоен. Аз съм в настроение за молитва. Дори не искам да се моля, искам да чакам Бога“.