Дарбата да утешаваш

988 0
uteha

Автор: отец Ясен Шинев

Неизразимо чудо е как Бог призовава Своите избраници, за да Му служат в това свято поприще и от огромната маса от хора, Той по необясним начин докосва и избира Неговите съработници. Да служиш на Бога и да бъдеш Негов духовен офицер е най-великото призвание за всеки простосмъртен, роден от жена. Да бъдеш син на светлината и посланик на Небето в този ужасен свят е възможно най-висшата привилегия за всяка личност. Господ Вседържител, като носител на всички блага и Висш подател за Своите творения ги вдъхва по Свой неразбираем път на онзи, който е избрал да бъде Негов. Всички небесни дарби са насочващи към спасение за несъбудените от вярата души, защото лекуват и изцеряват повредената от греха човешка природа. Една от тях, особено ценна и ценена от Светите отци е дарбата да утешаваш другите. За да утешаваш, първо трябва да си утешен. За да дръзнеш да призоваваш, е необходимо да бъдеш призован. За да успокояваш чуждите души, първо си длъжен да очистиш своята с живителните струи на Божията благодат и да я успокоиш в един трептящ духовен ритъм.

Старият завет, чрез боговдъхновените уста на св. пророк Исая насърчава Божиите служители: „Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва Вашия Бог!” /Ис-40:1/. В онези диви и свирепи времена, в които властва принципа „око за око, зъб за зъб”, думите на утеха на свещенослужителите към обикновените хора са като глътка вода в зноя на суровото битие, спасително послание за потопените в стихиите на първичните страсти. Старозаветните пророци и старозаветни мъже са били точно такива „тръби Божии”, които не само са възвестявали волята на Отца с дух на вразумление, назидание, изобличение, но и на… утешение. Примирявали са ги с Отца и са ги насочвали към стриктно изпълнение на десетте Божии заповеди. Когато Иисус, синът на Светата Дева се явява в плът във Витлеем и започва своята уникална по мащаба си духовна мисия, дарбата на утешение е изведена на преден план в Неговото свято служение. Евангелските текстове свидетелстват как, когато се е движил из Светите земи преди всичко, е утешавал болките на хората.

Четирите Евангелия подробно рисуват картините на притискащите го хора, бедни и богати, болни и здрави, властимащи и подчинени, които се тълпят и искат да достигнат до Неговите спасителни слова. Христос е във висша степен носител на този изключителен дар, изпълнен с кротост и сдържана любов, низходяща в аристократизма си и проникващ в най-голяма дълбочина във всяка страдаща душа. Словата Му са силни, но и нежни, мощни, но и деликатни, по особен и неповторим начин винаги разтърсващи и лекуващи. Наставленията Му са премерени и въздействащи по необясним начин, винаги индивидуално насочени към всяка човешка личност. Сякаш разгръща ръцете си към всички простосмъртни и призовава: ”Елате при Мене, всички отрудени и обременени и Аз ще Ви успокоя!” /Мат.11 :28/. Тези Негови действия са толкова много и различни, че с право е наричан „Цар на Мира” и „ Бог на всяка утеха”.

Призваният свише да продължи делото Му, св. апостол Павел, многократно се обръща към ранните християни, да бъдат вестоносци на любовта и мира, независимо от връхлитащите ги житейски предизвикателства. Особено трогателно е Неговото обръщение към вярващите в Солун”…. утешавайте малодушните!” /1 Сол.5:14/. Той е пример за човек духовен, който непрекъснато е наставлявал и утешавал вярващите от църковните общини, които е основавал.

В едно от своите „Слова”, св. Симеон Нови Богослов заявява: ”Всеки от нас е духовен, дотолкова, доколкото в Него действа Светия дух!” А Той е преди всичко дух на утешение на човешките сърца и души, носещ диханието на Бога, което прониква навсякъде и във всичко. Затова и историята на Светата църква и житията на Божиите угодници – светиите, разкриват драмата на техните души, борбите, въжделенията им, чудните им наставления, които повече или по-малко са носители на дарбата на утешение. Те и пак те, като съседи на Божията благодат, достигнали до определена степен на обожение в своя религиозен опит са притежавали този висш дар да утешават, идващите при тях.

Един от големите боговици и покровител на руския народ пред Бога, св. Серафим Саровски с небивала любов и мир е докосвал сърцата на хилядите дошли при Него поклонници с неповторимото си обръщение: ”Радост моя!”. Обръщал е към тях сияещото си лице, изпълнено с кротост и нежност. Никого не е укорявал и никога не е изобличавал яростно и пряко, а всички е приемал със сърдечна доброта и толерантност, като свой личен приятел или роднина. Затова е Бог го е наградил с дарбата да прониква в личните драми на стотици хора и да лекува техните обезобразени от греха души. Всичко при него е било и достъпно и вдъхновено, освободено от духа на тежестта на общуването, изпълнено с достъпност и лекота, която е давала мотив на всеки дошъл при него да продължи напред в своята житейска траектория, превъзмогвайки страданията и болката.

Особено силна дарба да утешава е имал и най-известният от Оптинските старци – св. Амвросий. Неговите съвременници, които са имали щастието да го познават свидетелстват как той се е обръщал към всички с думи изпълнени не само с мъдрост, но и светъл оптимизъм. Винаги е притежавал едно весело състояние и настроение на духа и често е прибягвал до употребата на четиристишия и строфи, изпълнени с шеги и закачки. Този проникновен сърцевед и блестящ психолог е докосвал сърцата винаги неподправено и деликатно, при все многото болести, от които е боледувал. Божията благодат и любов към хората са преливали от наставленията и цялостните му действия.

Един от богоносните отци на нашето съвремие – старецът Паисий /канонизиран като Св. Паисий Светогорец от Еладската църква /е бил възнаграден от Бога с особен дар на утешение. Хората, които са го познавали отблизо и особено неговите биографи – Дионициос Тацис и йеромонах Исаак пресъздават множеството картини на срещи с болни, обсебени, отчаяни и обезнадеждени. Според техните искрени свидетелства, Той притежавал необикновен усет за всяка страдаща душа. След кратките си беседи с него си тръгвали обнадеждени, окуражени, вдъхновени да продължат живота си, но нов и благодатен начин, изпълнен с вяра и духовност. С кротките си и назидателни слова, изпълнени с житейска и духовна мъдрост, Той бил истински терапевт за наранените им от пороци души и сърца. Благото и достъпно домогване до всеки е преобразявало дори и невярващите. Мнозина от тях дори изоставяли светските си поприща и тръгвали по нов духовен път – на монашество или свещенство. Старецът се е опитвал първо и преди всичко да утеши поклонника с прости и топли думи ,изпълнени с благодатна хармония. Едно от любимите му обръщения било: ”Спокойно. С Божията помощ всичко ще бъде наред!” Към всички духовници и вярващи православни християни, се е обръщал с наставлението, че са длъжни да се поставят на мястото на другия и да превръщат чуждата болка в своя, да приемат част от нея в себе си и да се опитват съобразно силите си да утешават и успокояват другите.

Този висш небесен дар е предаден от Бог не само на светците и духовните старци, написали своите душеспасителни наставления, но и на всички духовници /монаси и свещеници/, независимо от тяхната чисто човешка немощ и лични недостатъци. Именно те, като носители на тази свята духовна власт и разпоредници на тайните Божии са длъжни да утешават, идващите при тях богомолци. Носят свято задължение да ги изслушват и да не ги наскърбяват и обиждат с поведението си. Правилата на Православната църква и уставите на местните православни църкви са пълни с ясни и точни наставления за това душепастирство, а именно да ги успокояват и утешават във всички житейски превратности. Нещо повече – предвидени са и дисциплинарни наказания за онези недобросъвестни свещенослужители, които с поведението си нараняват или прогонват енориашите си !

Нашият Христос Бог вдъхва Своите благодатни дарове не само на духовниците , но и на всички Свои последователи. Всеки един, който е преминал през банята на Светото Кръщение и води активен духовен живот носи техните характерни белези, макар и да нямат тази пълнота и изявеност както при лицата ,имащи духовен сан. Думите на св. ап. Павел „Духът диша, където си иска…” са близки и скъпи за всеки докоснат от небесния огън на благодатта Божия. Практиката познава неизброим брой християни от различните деноминации и православни, които благовестят на невярващи, помагат на бедни, приемат страници, дават надежда и пръскат дела и думи на утеха там, където живеят или на работните си места. Подигравките и обидите на околните не могат да спрат тези заразени от откровението на вярата души, които често преминават през какви ли не неприятности в борбата със стихиите на този свят. Наставленията и съветите на Спасителя, св. апостол Павел и светите отци се отнасят за всеки искрено следващ доктрината на вярата, независимо от неговия пол, характер, темперамент или националност. Всеки е призван на нивата Божия и призован да седне на Божията трапеза. Всички сме членове на Тялото Христово и храмове на Живия Боги в преносния и в тесния смисъл на тези думи. Спасителят проля кръвта си на кръста за всяко едно творение, а не само за света или човечество, някак си абстрактно и мащабно. Всеки от нас е длъжен да бъде не просто самодостатъчен и затворен в своя малък житейски ребус, но и да пръска Неговата светлина, във връхлитащия го свят, изпълнен с полумрак и неоезичество. Тази мисия е особено значима сега, когато предизвикателствата на глобализацията ни връхлитат отвсякъде. Точно сега способността да си Христов и да носиш дух на утешение на хората в този все по-непредсказуем свят имат още по-голяма тежест и значение. Всеки един от нас, християните носим в себе си неизтощим заряд да помага, утешава и успокоява пулса на заобикалящите го, заразени от болестите на съвремието. Дарбата да утешават другите, около себе си се преподава само на най-фините души, които носят особения белег на Божието избраничество. Светци, праведници или обикновени вярващи , всички ние сме призвани да внесем в неспокойния пулс на света Неговия небесен мири да пренесем идващата свише жива вода до кладенеца на всяка жадуваща душа. Призовани сме да лекуваме със Словото, да вдъхваме Неговия живителен дъх на полумъртвите си братя и сестри и да бъдем посланици на небето тук долу на земята и вестоносци на Царството Божие! Амин!