ДА ОТСЕЧЕМ ДЪРВОТО НА ГРЕХА

1207 0

AN00610893_001_lИзточник: http://acrod.org

Имало едно време един много силен дървар, който помолил за работа един търговец на дървесина и я получил. Заплатата била наистина добра, както и условията на труд. По тази причина, дърварят бил решен да даде най-доброто от себе си. Началникът му дал секира и чу показал площта, на която трябвало да работи.

На първия ден дърварят донесъл 18 дървета. „Поздравления”, казал началникът, „продължавай по същия начин!”

Силно мотивиран от думите на началника си, дърварят вложил още повече усилия на следващия ден, но могъл да отсече само 15 дървета. На третия ден вложил още повече усилия, но успял да отсече само 10 дървета. Ден след ден той отсичал все по-малко и по-малко дървета.

„Вероятно губя силата си”, помислил дърварят. Отишъл при началника и се извинил, казвайки че не разбира какво се случва.

„Кога за последно наостри секирата си?”, попитал началникът.

„Да я остря? Нямах време да остря секирата си. Бях толкова зает да сека дървета…”

Ейбрахам Линкълн често споделял, че „ако му дадеш осем часа да отсече дърво, шест от тях ще отдели за острене на секирата”.

В сезона на идването на Христос на земята (Коледните пости), ние отделяме време да подготвим сърцата и душите си, за да може в тях да се роди Христос. Част от тази подготовка би трябвало да включи и тайнството изповед – да се придържаме към приказката – трябва да подострим духовните си секири. Това изисква да се подготвим правилно за участие в тайнството.

Посланието на св. Павел до Колосяни, което се чете всяка година две недели преди Коледа, ни предлага прости указания за тази подготовка. Св. Павел ни напомня: „умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието” (Колосяни 3:5).

Той продължава с “гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други” (Колосяни 3:8-9). Св. Павел приключва като ни напомня причината, заради която търсим да се освободим от греха. Така е, защото сме съблекли вехтия човек заедно с делата му и сме се облекли в новия, „който се обновява в познанието, по образа на своя Създател” (Колосяни 3:10).

Накрая, нека погледнем още една общоприета представа. Много от нас (ако не и всички), в даден момент от живота си сме отделяли време – по това време на годината – да се втурнем в пущинака, за да отсечем елхичка или борче. Отделяме време, за да се подготвим за тази работа – да се уверим, че сме облечени достатъчно топло, че сме наострили секирата, и чак тогава се отдаваме на внимателен подбор на подходящо дръвче. Тогава, и само тогава, започваме внимателно да го сечем.

Какво правим, когато донесем това дръвче вкъщи? Общо казано, не го оставяме просто в дневната, неукрасено. Ние го украсяваме. Една от най-важните стъпки от покаянието (веднъж, щом сме изследвали съвестта си и сме изповядали греховете си) е, с Божията помощ, да украсим разкаяните си души, като прилагаме добродетелите на местата, на които преди са живели нашите грехове.

Братя и сестри, нека докато правим последни приготовление за явяването на Спасителя ни в плът, да отделим време да подострим духовните си секири, да отсечем дървото на греха и да украсим душите си в добродетелния живот на Иисус Христос.