Да покриваме всички грешки и недостатъци…

4919 0
pokrov-bogorodichen

Автор: прот. Сергий Гулко
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Да си припомним известната древна история:
Накрая, след като дълго се носил по безбрежния океан на Всемирния потоп, Ноевият ковчег се спрял на първото парче показала се суша. От него излезли праведният Ной и тримата му синове – Сим, Хам и Яфет. Всеки избрал своето трудово занятие. Праотецът Ной се заел със земеделие, отглеждал лозе, част от което отивало за приготвяне на вино. В един горещ ден, почивайки си в своята шатра в градината, той се напил със сладко вино и дълбоко заспал от умора. По време на сън случайно се оголил. Един от синовете му, Хам, минавайки край него, видял в шатрата спящия си баща гол, надсмял се над него и отишъл да сподели, както му се струвало, веселата история с братята. Сим и Яфет, като видели непристойната веселост на брат си, взели покривало на раменете си, тръгнали заднешком и покрили голотата на своя баща. Лицата им били обърнати назад, и те не видели неговата голота. Ной изтрезнял от виното и, като узнал какво е направил над него по-малкият му син, казал: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си (Бит. 9:20-25).

Защо си припомняме, както ни се струва, не на време и не на място, тази история? Скъпи мои, днес ние, както винаги, с любов честваме Пресветата, Пречиста Божия Майка, а по благодат и наша Небесна Майка, осиновила ни при Кръста на Своя умиращ за нас Божествен Син. От година на година слушаме историята на празника Покров на Пресвета Богородица и се радваме за жителите на древния Константинопол, които предстояли в храма и трепетно се молели на своята Небесна Покровителка да спаси техния град, обкръжен от безбройни вражески сили, от погибел, и самите тях от ужасна смърт.

Днес нашият град, в който Господ е благоволил да живеем, по Божия милост, не е обкръжен от външни вражески сили. Но ние виждаме, с очите си виждаме и чувстваме от какви тъмни и страшни сили е обкръжен не само нашият град, но и всяко семейство, всеки от нас и особено всяко скъпо на нашето родителско сърце дете, все едно дали е голямо, или все още малко. Какви дяволски смъртоносни мрежи са разпрострени по техния житейски път! Кой ще ни помогне да опазим нашите деца, ако не нашата Небесна Застъпница, Майката на християнския род?

Сега животът е непоносимо тежък. А и той никога не е бил лек. Но сега е особено сложен, заплетен и до голяма степен напълно е изгубил и нравствеността, и образоваността, и културността, и още повече духовността, православната духовност. С ужас наблюдаваме как съвременният човек постоянно и навсякъде се задушава в сегашната бездуховна атмосфера, и в тази безизходност има чувството, че е напълно изоставен и безпомощен. Някъде вътре в себе си, с цялото си сърце и душа, той чувства, че го очаква неизбежна духовна погибел и, оплетен в много житейски мрежи, продължава да остава в своето плачевно състояние.

Но ето, Църквата, посочвайки спасителния път, в едно от своите най-хубави песнопения пее: „Ние, грешните и смирените, нека сега усърдно прибегнем към Богородица и паднем пред Нея, като в покаяние от дълбините на душата си зовем: Владичице, помогни ни, като се смилиш над нас”. Помогни ни, като се смилиш над нас! Със сълзи Я молим да се моли за нас на Своя Божествен Син, нашия Господ Иисус Христос, за да ни прости и да помилва нас, грешните, които живеем едни с други подобно на Хам. Ние Я молим да ни запази от всяко зло, покривайки ни с честния Си омофор.

Молим Я да ни покрие, а как постъпваме самите ние със своите ближни, и то много често? За нас няма по-интересни беседи и разговори от това да осъждаме някого. Стремим се не само да осъждаме, но и да събличаме от човека всички нравствени дрехи, запазващи неговата чест, да оголваме, да изваждаме на показ неговата голота, мислейки, че с това проявяваме своята правота – а в същото време оголваме себе си, своята гордост, своето превъзнасяне над околните, незабележимо падайки в страшния „хамски” грях на осъждането.

Скъпи мои, ако у нас има такива неща, а тях у почти всички ги има, да оставим това пагубно за нас занимание. Да помним какво е казал праотецът Ной за надсмелия се над него, да помним с какво е опасен и с какво ни заплашва грехът на осъждането.

Проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. Слушайте, скъпи мои, върху кого ляга проклятието за греха на осъждането и каква ще бъде по-нататъшната му съдба, и не само неговата? Той ще бъде роб на робите у братята си. А за съгрешилия Хам не се казва и дума, той е нищожество, той е убил себе си духовно. Проклятието на греха вече ляга върху децата на Хам, върху Ханаан, сина на Хам, тоест върху потомците на съгрешилия.

Книга Битие отбелязва, че Исаак забранил на сина си Яков дори да си взема жена от проклетото племе: Тогава Исаак повика Иакова, благослови го и му заповяда, като рече: не си взимай жена от ханаанските дъщери (Бит. 28:1). Защо? За да не окаже грехът на осъждането и неговите последствия своето пагубно влияние върху потомците на Яков, върху потомците на духовното, богобоязливо племе. Ето какъв враг и каква беда днес обкръжава всеки от нас.

Как да живеем, какво да правим? Това, което правели жителите на Константинопол в храма във Влахерна. По-често да посещаваме Божия храм, по-усърдно да молим Божията Майка за себе си и за своите деца. И да вярваме, че Тя, нашата Милостива Застъпница, няма да ни остави в нашите молби.
На кого е открила Божията Майка Своето покровителство и Своята милост в обсадения от враговете Константинопол? На свети Андрей, славянин по произход, и на неговия ученик Епифаний.

Можем да си представим, скъпи мои, как са се молели жителите на Константинопол, вглеждайки се в утрешния си ден, откъдето вече лъхало диханието на смъртта. Всичко земно било забравено, пред тях била само вратата на вечността и на мъченическата, насилствена смърт. Сега молитвата към Божията Майка била тяхната последна и единствена надежда. Защото: „към кого да извикам, Владичице? Към кого да прибегна в моята скръб, ако не към Тебе, Пренепорочна надежда на християните и убежище на нас, грешните? Царице моя Преблага и бърза Застъпнице! Покрий с Твоето ходатайство моите прегрешения, защити ме от видими и невидими врагове. О, Майко на моя Господ и Творец! Ти си корен на девството и неувяхващ цвят на чистотата. О, Богородителко! Ти виждаш моята беда, виждаш моята скръб, помогни ми, като на немощен, погрижи се за мен, като за странник. Ти знаеш моята обида, освободи ме от нея, както знаеш: защото нямам друга помощница, освен Тебе, нито друга защитница, освен Тебе, о, Майко Божия.”

Дълбочината на покайното чувство и съкрушението за греховете, станали причина за бедствието, сполетяло гърците – били толкова големи, че Небесната Царица сама побързала да се яви на молещите се и да ги утеши. Нейният свят омофор станал Покров, запазващ ги от бедата, която ги очаквала.

Но Я виждат само двама. Виждат Я тези, чийто живот е отдаден на Бога, правдата и истината, чието сърце е в нозете на Спасителя. И за наше щастие и надежда, това били наши едноплеменници по произход. Затова, възползвайки се от това, да съберем, скъпи мои, трошиците останали ни духовни сили и любов един към друг, и да се обърнем към Божията Майка с гореща родителска молитва не само за себе си и своите чеда, но и за целия страдащ свят, както и Тя, Всемилостивата, се е молела за всички и за всичко.

Светите Андрей и Епифаний Я видели да се моли за тях. Интересно, с какви думи, с какви молитви се е молела на Своя Син и наш Бог? Руският Златоуст, св. Димитрий Ростовски, цитира думите на тази молитва:

„Царю Небесни! Преми всеки човек, който Те прославя и призовава Твоето Пресвято Име на всяко място – и където е паметта за Моето име, освети това място, прослави тези, които Те прославят и почитат с любов Мене, Твоята Майка, като приемаш от тях всяка молитва и всички благочестиви обети, и ги избавяш от всякакви злини и бедствия.

А какво значение има Нейното застъпничество и Нейната молитва за нас, грешните? Могъщият Покров на Божията Майка е покривал целия християнски род през всички времена. Тя ни украсява със Своята майчинска молитва, покривайки пред Бога срамната голота на нашия живот със Своите превелики заслуги като със скъпоценни одежди; и възпълвайки нашата оскъдност с преголяма благодат, ни прави благоугодни пред очите на Господа. Тя ни украсява, покривайки нас, лишените от сватбена дреха, със Своята дреха, и прави като невидима за Всевиждащото Око нашата срамна душевна голота.

Да се пазим, скъпи мои, доколкото имаме сили, от греха на осъждането, да прощаваме и да покриваме всички грешки и недостатъци на хората около нас, и тогава с дръзновение и надежда на Нейната помощ да зовем към нашата Застъпница, Пречистата Дева Мария: „Радвай се, Радост наша, запази ни от всяко зло с честния Твой Омофор”. Амин.