Да постигнем мир

1847 0
peace

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Човек чете една душеполезна книга или постинг в интернет и му става приятно на душата. Взема решение да дойде в Църквата, за да познае Христос. И наистина идва, превръща решението си в дело. Идва, за да види Христос, за да научи за Него. Това обаче не е достатъчно.

Повечето хора идват в Църквата, защото са запленени от Христос и  искат да Го познаят по-добре (в най-добрия случай – защото почти винаги идват, за да решат проблемите си), но  малцина са готови да бъдат разпнати като Него. И това е нашият проблем. Църквата не дава просто така Христос. Следователно, когато си в Църквата, си призван да станеш Христос по благодат. Да преживяваш присъствието Му не като нещо  чуждо и различно от теб. Призван си да носиш белезите на кръста  върху себе си, както Той (прави).

Проблемът е, че смятаме, че Църквата просто ни открива Христос. Не. Църквата ни охристовява. Въпросът е дали всеки един от нас има мъжеството и смирението, себеотричането и любовта, за да стане Христос по благодат.

Църквата не ни избавя от кръста ни, не ни обещава благоденствие и земно щастие. Напротив – зове ни да се съразпнем с Христос, за да се охристовим.

Ако търсим изход от преживяна психологична драма, ако търсим баланс в моменти на емоционален срив, решение на нашите любовни въпроси и икономическо възстановяване, то тогава неправилно се насочваме към Църквата. Не защото Църквата не може да ни помогне, но когато искаме само това от нея, с нашата логика и подход унижаваме нейната цел. Принизяваме реално това, което Христос ни дава.

Църквата говори за спасение, а ние говорим за това как ще съкрушим иноверците! Църквата говори за вечността, а ние говорим за лекарството срещу рака, което „властовите центрове“ крият от хората! Църквата говори за смъртта като живот, а ние говорим за живота като смърт!

В Църквата може да постигнем мир и навярно да си помогнем по много въпроси в живота ни, но Църквата не е само за тези неща, по-скоро не е за тях.

Например изповедта не е за това да хленчим, понеже ни е оставил приятелят (или приятелката) ни. Светата литургия не е за това да отида да се причастя (или в противен случай изобщо не отивам). Постът не е някакво формално задължение.

Целта не е просто да познаем Христос, а да се съразпнем с Него. Да живеем както Той (живее). Защото в противен случай усилието ни няма никакъв смисъл. Няма смисъл да позная Христос, ако не Му подражавам.

Хубаво, научих за Христос, зная всичко за Него. И какво стана? Въпросът е да се охристовя. Това е спасение.

Църквата ни дава възможност не просто да познаем Христос, а да се охристовим. Затова и Го ядем и пием. Затова и се наричаме християни, не защото знаем за Христос, а защото – опитваме се – живеем както Христос.

Дяволът знае всичко за Христос, но няма никаква полза. Църквата не ни учи просто за Христос, а ни зове да живеем като Христос със смирение, незлобие, кротост, разсъдителност, прошка, снизхождение, любов.