Десет истории, свързани със светия Старец Паисий Светогорец

8409 0
starec

Автор: Мария Строганова
Източник: www.pravmir.ru.
Превод: Татяна Филева

В конферентната зала на Православния Свято-Тихоновски хуманитарен университет в Москва се състоя вечер на тема „Атон. Традиции на православните народи на Гърция, Сърбия и Грузия”. Срещата беше водена от протойерей Лев Семьонов, ръководител на Духовно-просветния център на ПСТХУ. Почетен гост на вечерта беше Владимирският и Суздалски митрополит Евлогий, участие взеха и представители на духовенството, преподаватели, студенти и сътрудници на ПСТХУ. Част от вечерта беше посветена на Стареца Паисий Светогорец – на 13 януари известният атонски подвижник на нашето време бе причислен към лика на светиите.

За срещите си с новопрославения светия разказаха игумен Никон (Смирнов), настоятел на Московското подворие на Атонския манастир „Свети Пантелеймон”, и протопрезвитер Михаил (Макридис), Гърция.

Молитвениците на Атонското подворие
Игумен Никон (Смирнов)

През 1991-1992 г., във връзка с промяната в държавния режим, след дълги търсения ни се предостави възможност да изберем място за представителство на Атон в Москва. Подворието е разположено в Таганка, наблизо имаше жилищен блок, жителите на този блок бяха построили гаражи, които сега се оказаха на територията на подворието. Хората никак не бяха настроени да освобождават мястото, като заплашваха монасите със саморазправа и обещаваха да разрушат храма.
Тогава нашият настоятел отиде на Атон, решавайки да се обърне за духовна помощ към Стареца Паисий. Той успя да се види със Стареца и да му разкаже за своята болка.
Старецът Паисий изслуша настоятеля и каза: „Ти имаш много молитвеници, обръщай се към тях” – „Какви молитвеници имам?” – „Колко престола имаш?” – „Пет” – „Ето, тези светии, чиито престоли са в твоя храм, ще ви помогнат. Обръщай се ежедневно към тях с молитва, търси тяхната помощ”.
Настоятелят така и направи: ежедневно цялото братство започнахме да извършваме кръстни ходове и да се молим. И всичко се разреши по мирен начин.

Руският наставник на Стареца Паисий

Старецът Паисий бил от обикновен, селски произход и бил завършил само началното училище, но беше станал истински богослов. Светите отци казват: „Който се моли, той е богослов”. Това безусловно се отнася за преподобния Паисий, защото той е молитвеник от вселенски мащаб. В неговата знаменита келия се стичали хиляди хора, изгубили смисъла на живота, и никой не си отивал от него неутешен. Старецът Паисий привел към Бога толкова заблудени души, че той може да бъде наречен равноапостолен.
При, както изглежда, толкова скромно образование, той бил удивително осведомен в светоотеческото разбиране на църковните истини. Божията благодат винаги била с него.
Кой от съвременниците му е могъл да съдейства за неговото духовно израстване? Оказва се, че духовен наставник на Паисий Светогорец навремето бил руският йеромонах Тихон (Голенков), който и постригал Паисий във велика схима в 1966 г.
Когато йеромонах Тихон служел литургия, той отстранявал всички от олтара. Литургията траела изключително дълго, само пеенето на Херувимската песен продължавало два часа, но тъй като в олтара нямало никого, било ясно, че пеели ангели.
Йеромонах Тихон знаел за времето на своята кончина. Веднъж той разказал на Паисий, че му се е явила Божията Майка заедно с чудотворците Сергий и Серафим, и му известила, че ще отиде при Господа ден след Нейното рождество – на 23 септември. Така и станало.

Приемник на Арсений Кападокийски
Протопрезвитер Михаил (Макридис)

Старецът Паисий се родил във Фараса Кападокийска (Мала Азия) и бил кръстен от знаменития подвижник – Арсений Кападокийски. По онова време имало обмен на населението – фарасийските гърци се преселвали от Турция в Гърция, а турците от Гърция – в Мала Азия. И преди заминаването си свети Арсений Кападокийски кръстил бъдещия подвижник, давайки му своето име.
Свети Арсений смятал за своя мисия да преведе в Гърция хората, за да ги спаси от репресиите на Ататюрк. Така Арсений – бъдещият старец Паисий, растял в сложни обстоятелства, тъй като неговите роднини и семейство били бежанци, живеели в бедност и търпели недоброжелателното отношение на местните жители.
През 1940 г. започнала войната на Гърция с Италия, след това Втората световна война и гражданската война в Гърция. През 1945 г. Арсений бил призован в действащата армия, където три години и половина служел като радист. Именно поради войната той нямал възможност да получи образование, въпреки че никога не се отнасял лошо към образованието.

Молитвата на Стареца Паисий

В младостта си нямах особено добро отношение към свещенството, тъй като срещах свещеници, също толкова страстни, колкото и аз. Нямах духовен пример пред очите си, въпреки че бях слушал за Стареца Паисий от приятели. Като млад се увличах от източните религии и източните бойни изкуства. И ето, веднъж след едно чудо, което стана с мен през лятната ваканция в 1991 г., аз реших да отида на Атон и да се запозная със Стареца Паисий.
Като стигнах до келията на Стареца, видях много хора, желаещи да влязат при него, и също зачаках на опашка. До мен стоеше момче – ученик от 5-ти или 6-ти клас – с баща си. И бащата ми разказа как Старецът Паисий спасил сина му от смърт.
Преди няколко години момчето пресичало тичешком улицата в Атина, и срещу него внезапно изскочил автобус, но станало чудо – момчето по удивителен начин избегнало смъртта. Спасеното момче през цялото време викало: „Спаси ме един дядо!”, но никой не видял този дядо. Тогава то разказало, че е видяло Стареца, който го закрил с тялото си и го отблъснал от мястото на неизбежната трагедия.
Няколко години по-късно на гости у приятели момчето видяло снимка на Стареца Паисий и казало: „Този дядо на снимката ме спаси”. Тогава бащата решил да отиде на Атон и да попита Стареца знае ли за този случай.
Когато момчето видяло Стареца, се хвърлило в обятията му и не искало да се отдели от него. Бащата на момчето попитал Стареца: „Вие ли спасихте сина ми, когато автобусът летеше срещу него?” Той отговорил: „Не, не съм бил аз. Но ако този случай е станал в четвъртък след седем вечерта, то точно в този момент започвам молитвата за всички пътешестващи и за всички християни. Господ е изпратил на момчето неговия ангел-пазител, който просто е приел моя образ”.
Момчето започна да протестира: „Не, това не е вярно, ти беше!”. И Старецът Паисий разказа на бащата на момчето, че всеки ден след своето молитвено правило отделя един час за молитва за различни хора. Старецът Паисий завеща на бащата да се моли за своето дете, а на момчето – да се моли за всички свои приятели.

Отношение към критиката

Следващият на опашката при Стареца бях аз. Не можех да го гледам в очите, тъй като лицето му така светеше, че сиянието просто ме заслепяваше. Можех да гледам само към земята. Единственото, което разбирах в тази минута, е, че този човек ме вижда целия, вижда целия ми вътрешен мир и знае всичко за мен.
Но вместо очакваното от мен изобличение за цялата критика, която бях изказвал по негов адрес, Старецът ме погали по главата и каза: „Не се огорчавай, всичко, което ти идваше на ум, не е твое, това е било изкушение”. Всеки от нас на мястото на Стареца би ме изгонил, само не и Старецът Паисий.
Така стана моето запознанство със Стареца. Оттогава много пъти го посещавах, опитвайки се да разреша вътрешните си противоречия, тъй като в лицето на Стареца Паисий открих истинската духовност на нашата Църква.

Конкуренти

Старецът Паисий никога не гледаше на другите свети хора, които живееха по негово време, като на съперници. Това беше първият ми урок – да престана да се конкурирам с ближните.
Веднъж на Стареца се явила света мъченица Евфимия и той я попитал: „Ако се беше върнала в света, какво би искала да изправиш в живота си?” Светицата отвърнала: „Бих искала да изпитам още по-големи мъчения за Христа”. А света мъченица Евфимия била преживяла най-тежки мъчения, и Старецът Паисий се удивил: „И това казваш ти, която си преживяла такива страшни мъчения!”. „Ако знаех за това в каква слава пребивават светиите, то бих направила всичко възможно, за да се подложа на още по-големи мъки” – отговорила мъченица Евфимия.
Като ми разказа това, Старецът каза: „Виждаш ли, у светиите няма никаква завист и конкуренция – защо ти трябва да бъдеш по-близо до Христос, а не аз – те живеят в мир и на тази земя, и в Небесното Царство. Главното, което ги вълнува, е да възхваляват името на Господа”.

Молитвата е като автобус

Имах много близък приятел, който заболя от рак. Малко преди смъртта му попитах Стареца Паисий: „Кажи ми, моята молитва за приятеля ми има ли някаква сила?”. Старецът отговори: „А ти защо се молиш само за един човек, моли се за всички хора, за всички по света, които боледуват от тежки болести. Молитвата е като автобус – еднаква е ползата от шофьора на автобуса, в който пътуват сто души, и от този, в който пътува само един човек”.
Тогава възкликнах: „Но аз не познавам останалите!”. И Старецът каза: „Нима Пресвета Богородица те познава? Ти не си Й известен, ти не можеш да Й помогнеш с нищо, Тя няма нужда от теб, така че защо трябва да ти помага? Такава е твоята логика.
Свещениците на Израил, които разпнали Христос, се молели само за себе си и принасяли жертви за себе си, за да изпълни Господ техните лични желания. Те не се молели за другите, не се молели Господ да им покаже Божията воля за другите хора.
Когато ти се молиш само за своите лични проблеми, това е все едно да отидеш при някой депутат и да го молиш за някаква лична услуга. Научи се да се молиш за хората около себе си, и тогава ще се уподобиш на Господ и Богородица”.

Бремето на ближния

Веднъж дойдохме в келията при Стареца и видяхме ямата, която той си беше изкопал вместо гроб. Старецът беше много болен и блед, единият му бял дроб почти не работеше, вечерта той изпитваше такава силна болка, че легна в своя гроб.
Ние попитахме Стареца: „Как при теб се е появила такава тежка болест, нали ти водиш толкова свят живот?”. И Старецът разказа, че веднъж при него дошъл един поклонник, на когото единият бял дроб не функционирал. Този поклонник помолил Стареца да се помоли не за него, а за семейството му – жената и децата.
Същата вечер Старецът започнал да се моли и му се явил ангел, който казал: „За да бъде изцелен този човек, някой трябва да вземе неговото бреме. Искаш ли да вземеш бремето му?”. Така Господ изпратил на Стареца тази болест.
Тогава попитах Стареца Паисий: „Мога ли да направя същото за своя болен от рак приятел?”. И той отговори: „Ако ти заболееш, ще огорчиш своите родители, ще им създадеш много финансови и други проблеми, а около мен няма хора, на които бих могъл да създам проблеми. Затова бъди доволен с това, което Господ ти изпраща, и се моли за своите ближни”.

Тънката клонка

Веднъж разказах на Стареца за своето увлечение по източните бойни изкуства и той ми каза: „Всичко това са бесовски увлечения”. Аз започнах да протестирам, беше ми обидно, вече почти бях получил черен колан. Тогава Старецът взе в ръце тънка клонка и три изсъхнали листенца на нея и каза: „Счупи я”. Аз започнах да се смея: „Дай ми по-дебела клонка!”. Но аз не успях да счупя тази тънка клонка.
Старецът никога не налагаше на хората своята воля, той чакаше човекът сам да съзрее за това да приеме неговите думи. Когато се събирахме в келията на Стареца и беседвахме с него, той никога не ни прекъсваше, никога не натрапваше своето мнение. Винаги гледаше надолу и имахме чувството, че вътрешно беседва с някого, когото не виждахме. А след това излагаше своето мнение, и на нас слизаше състояние на спокойствие и мир.

Кръстът на бащата

Веднъж попитах Стареца каква професия да избера. Заемах длъжност в гръцката армия, баща ми беше генерал в оставка, и аз разказах на Стареца за своето желание да поема по пътя на баща си – да стана военен. Старецът ми отговори: „Военните кръстове и награди на баща си ще наденеш на себе си, но неговият меч не ти е нужен”.
Когато Старецът почина, неговият завет се изпълни: „На вас, хората в света моята смърт ще принесе полза. Докато съм жив на земята, вие идвате при мен, а когато умра, аз сам ще идвам при вас”.
През 1999 г., след смъртта на баща ми, ме ръкоположиха в Солунска епархия. А през 2005 г., когато ме ръкоположиха в сан протопрезвитер, при мен дойде майка ми и ми предаде наградите, ордените и кръстовете на баща ми.
Един свещеник, като видя тези кръстове при мен у дома, ме попита: „Защо от тези кръстове не направиш свещенически кръстове за себе си?”. И тогава си спомних думите на Стареца.
Един от тези кръстове днес е на мен, аз го нося, отдавайки чест на светия Старец, и отново разбирайки, че Божият промисъл е съвършено различен от нашата човешка логика.