Докато има страх, ще има недоверие

1916 0
sv-georgi

Автор: Христо Димитров

СЛОВО ЗА СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ

„По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш,
отколкото аз – да понасям мъченията.“

Из житието на св. Георги Победоносец

 

Братя и сестри,

Тези думи звучат като, че все едно са основа на вярата. А за чествания днес светец – Св. Георги, наричан Победоносец – те са били наистина такива. Чрез тях той остава завет към всеки един от вярващите в Христа Спасителя. И то завет, изключително нагледно показващ истинноста в думите Христови: „И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.“ (Марк.13:13).

Св. Георги – чрез своята вяра – победи света. Ето защо е победоносец! И това е най-важната битка. Такава, каквато всеки един човек ежедневно води. Тъй щото по житейския път има много препятствия и много места, където вярата безпощадно бива подложена на изпитание. А всяко едно изпитание, всяко едно изкушение може да се сведе само до един въпрос: да вярвам или не? Защото когато се стигне до този въпрос в душата неминуемо повява хлад, носещ със себе си онова зрънце на съмнението, което след като покълне ще даде плод. И този плод е страха. А въпросът да вярвам или не може да се зададе и по друг начин – дали моята вяра ще издържи /докрай/ или ще се пречупи като суха вейка! Всички ние, които си задаваме този фундаментален въпрос може да разгърнем житието на Св. Георги, за да намерим там непоколебим пример за подражание! За това как една вяра може да устои на всяко изпитание. Нещо повече. Как такава една вяра може да устои на всяко изпитание без страх от това, че може да се прекърши и да не издържи. А пък докато в душата има страх, не можем дори и да си помисляме, че ще успеем да последваме завета на Св. Георги.

Много са моментите от неговия живот, които могат да се посочат – като картина, гдето липсва сянката на страха. Но особен е моментът, когато Св. Георги казва на император Диоклетиан да го заведе в техния храм, където е Аполонския идол. И когато стигнал на място и попитал идола дали би приел жертва от него, като бог да я приеме, нечистия дух, който живеел в идола се обадил с човешки глас, за да каже: „Аз не съм Бог… Истинският Бог е само Един, Когото ти проповядваш…“ Като чул тези думи Св. Георги отговорил на беса така: „Като дойдох тук и понеже знаете, че съм служител на Истинния Бог, как смеете още да стоите на това място?“ Ето го този момент… ето ги думите, които всеки вярващ в Христа /трябва/ да изрече, когато усети в себе си дори трепет на колебание пред дадено изпитание или изкушение. И така – чрез тези слова – не само увереността /от успеха/ ще се завърне обратно, но и съмнението ще бъде изтръгнато из корен, за да не се появи отново. Защото именно с тези думи е редно човек да се обърне към всичко, що го смущава и нарушава вярата му. И именно чрез тях вярата /му/ ще укрепне.

Братя и сестри,

Св. Георги Победоносец е пример, който трябва да си припомняме всеки ден през живота си и неговите думи към императора, когато го подлагал на различни тежки мъчения: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“ И ако ги преоткрием в дните си ще разберем, че каквито и изпитания, каквито и трудности да срещаме – срещу всичко, що ни забавя и се опитва да ни вмени колебание можем да отговорим спокойно, като светеца: „Как смеете още да стоите на това място?“. Та подобно нему и нашата вяра се превърне в непоколебима. И за да се случи това нека му се помолим с думите от тропара: „Победоносни великомъчениче Георги, моли Христа Бога да се спасят нашите души.“

Амин.