Другият е нашият рай

917 0
pop

Автор: архимандрит Андрей Конанос
Превод: Константин Константинов

Този, който дири Господа с цялото си сърце, копнеж, той иска Бога в своя живот, пребогатия Бог, пълния с дарове, на Когото нищо не липсва, на Когото никога не свършва изворът на даровете Му, на Неговата благост и богатство – духовно и материално. Бог е създал необятна вселена, Той е сътворил всичко. Неговото величие и сила нямат край и Той винаги може да ни даде всичко, защото Божиите дарове не свършват в живота ни. Повярвай в това, че си съединен и докосваш този неизчерпаем извор на любовта и даровете – Бог ти дава и духовни, и материални блага. Не само духовни, внимавай, но и материални! Няма да се лишиш от твоето ядене, къщичка, дюшек, легло – основните неща, не говорим за излишните. Понякога изпитваме терзания и затруднения, наистина ще минаваме и през трудни моменти, кризи и т.н., но какво се казва – тези, които дирят Господа, ще го открият. Можеш ли да намериш много хора, които силно обичат Бога, чието сърце е открито и в същото време да се терзаят, да гладуват, жадуват и да умират от глад? Досега в моя живот не съм виждал такива човеци да умират от глад. Виждал съм бедни, виждал съм хора в затруднено положение, които изпитват несгоди, но искам да ти кажа: вярвай, че нещата ще тръгнат по-добре в живота ти! Както по отношение на финансовото ти положение, така и по отношение на останалите блага, от които имаш нужда. Бог няма да те изостави! Христос казва, че богатите трудно ще влязат в Рая. Защо? Защото са обсебени от парите, защото те вече стават тяхно убеждение, опора, пристанище. Вместо сърцето да се отвори като цвете, то се затваря. И човек желае да запази парите, имота, собствеността си само за себе си. Когато си обсебен от тези мисли, това напомня за небесната манна в Стария завет, която евреите задържали, но на следващия ден тя мухлясала. Заради това си състояние някои хора ги сполетява катастрофа, защото парите ги карат да не се доверяват на Бога, а да се уповават на това, което виждат в своята спестовна книжка, във влоговете, в чековете си. Човек се успокоява, че има пари и че е добре.

Искаш да имаш още? Дай! Давай! Давай пари! Сложи ръката си в джоба и давай! И ти, който нямаш много, и ти дай, макар и малко! Малкото, което ще дадеш, Бог ще ти го върне обратно. Давай, научи се да даваш, без да се скъпиш! Когато се раздаваш, ти увеличаваш своята вяра. Не че Бог просто съществува, вярвам. Казваш, че вярваш в Бога, и по този начин увеличаваш в себе си доверието, а това означава вярата – доверявам се на Бога. Утре Той ще ми даде друго, днес имам това и ти го давам – ето, вземи го. Вземи пари от мен. Ние казваме: след това какво ще стане с мен? Какво ще стане? Бог, Който днес те храни, дава ти всичко, утре няма ли да ти даде? Така ли си представяш Бога – като Бог, който също има финансови затруднения? Както вече казахме, Бог е пребогат. Бог има цялото изобилие и богатство, може да ти даде всички блага. А ти, ако си стиснат, ако сърцето ти е затворено за другите, каквото и да имаш, може да го загубиш. По този начин парите се губят за нула време. Влизаш в болница, появяват се проблеми, някакво притеснение, нещо вкъщи, щети тук, щети там, пожари, наводнения, земетресения, губиш всичко, това, което ти си държал здраво за себе си. „Парите ми! Да не ги загубя! Парите ми! Моята сигурност! Моята безопасност!“ Твоята сигурност трябва да бъде Бог. Ще имаш благоразумие, ще полагаш грижи, разбира се. Ще се грижиш за своите деца, за тяхното бъдеще. Няма да пръскаш пари необмислено, а премерено. Нормално е да се стремиш да устроиш децата си, да имаш нещо скътано настрани. Дано твоите планове да се осъществят, да не заболееш, да не те обхване тревога. По-добре е да оставиш парите да се движат в джобовете, сърцата и домовете на своите братя. Защото всички вярващи приличаме на скачени съдове. Когато Бог ти дава, и ти от любов даваш на другия. Тогава ще се намери някой до теб, който има малко повече и той също от любов ще ти даде. Това са тайнствени неща, които стават там, където се осмеляваш да рискуваш. Тези неща не се осъществяват „на сигурно“, а трябва да рискуваш, да се осмелиш да го направиш, образно казано, да скочиш от хеликоптера с парашут, да полетиш във въздуха, за да се отвори парашутът; ако не скочиш, парашутът няма да се отвори. И естествено, не е проява на хитрост да кажеш: първо ще изчакам да се отвори и тогава ще скоча! Ама как ще се отвори? За да се отвори, вятърът трябва да те духне. Направи стъпката, направи движението, за да покажеш това, което ти казах! С доверие в Бога, Господи мой, давам, защото вярвам напълно в Твоето богатство! И вярвам напълно в това, което ми каза, че ме правиш Свое дете и брат на Своя Син, на Господ Иисус Христос. Аз съм, казва Христос, ваш баща, приятел и брат. И след като съм брат на Христос, дете на Бога, цялото Неговото наследство и богатство става и мое. Вярваш ли в това? Така виж нещата, отвори ума си с надежда, виж нещата оптимистично и не се оплаквай постоянно: нямам; какво ще правя; бъдещето ще е трагично; няма да успея в живота; няма да намерим пари; няма да платим наема; ще ни изхвърлят на улицата. Ако вярваш в това и се чувстваш по този начин, ти сякаш казваш на Бога: Господи, аз съм такъв човек! Такова дете имаш! Така вярвам!. А Той ще ти отговори: Така вярваш? Да бъде според вярата ти! Ако не вярваш в Моята сила, в Моята любов, ако не вярваш, че няма да те оставя беден, а ще те надаря както духовно, така и материално, тогава къде е живата вяра в Христос? Разбра ли? Виж нещата оптимистично, почувствай, че цялата земя е твоя, след като е твой Този, Който сътвори цялата земя. Не са ли наши Неговите неща, след като имаме Самия Господ в нашите сърца и Той има нас и ни обича? Всичко е Негово – цялата земя, въздухът, който дишаш, е Негов дар. Тогава не си ли богат? Цялото слънце е твое, гледай го, наслаждавай му се. Дъждът е твой, цялата земя е твоя – ходи, докосни земята, цветята, които гледаш, птиците, които летят и чуруликат – те идват теб да обогатят, да разкрасят живота ти, ти вече си много богат. Такъв Бог имаме – Бог, Който не е свидлив, а щедър. Който без да прави сметки, ни оставя всичко, дава ни всичко и иска да се чувстваме като деца на пребогат Баща. Сърцето ни така се утешава и всеки от нас си казва: Бог няма да ме остави, ще намери решение, някого ще просветли, някой ще дойде и ще ме подкрепи. Бог няма да ме остави. Спри да се страхуваш!.

Когато се научиш да даваш, да откриваш себе си, ти побеждаваш своя страх, отхвърляш несигурността; всъщност ние се затваряме на сигурно в домовете си, но душата ни отново е несигурна, докато другият отваря джоба си, отваря дома си, дава и раздава и е много по-щастлив. Така се побеждава страхът – чрез жертва в името на другите…

Реалността те убеждава, че съществува любов, даваш любов и вземаш любов, получаваш усмивки и милувка от другите, чуваш думата благодаря и страховете ти изчезват. Любовта, която получаваме, когато даваме, пропъжда страха – това, което казва Господ. Когато обичам, не се страхувам; не се страхувам, защото обичам. Вземи, брате мой! Чу ли какво каза? Брате мой. За да дам, е необходимо да те почувствам като брат. Но когато не ме почувстваш като свой брат и не разбереш, че всички сме братя помежду си, ти не можеш да дадеш. Тогава чувстваш, че си специален човек, който трябва да пази своето имущество. Ние сме! Кои? Аз, жена ми, домът ми, близките. Ние, хората, сме едно цяло на тази планета. Това са нашите неща. Когато даваш, разкъсваш този интимен обръч. Откриваш се, излизаш от своето тясно семейно обкръжение и заявяваш обич към своя съсед. Колко ме трогва постъпката на едно детенце, което живее в отсрещния блок. То много пъти ми звъни на звънеца и казва: „Баба направи тези сладки и ми каза да ви донеса малко! За вас са!“. Тези хора не ме познават, не са ми роднини, не ми го дължат. Откриването. Другият не е чужд. Затова, когато даваш, чувстваш единството на хората, чувстваш, че и ти си като всички останали, че човекът отсреща не е чужд, а ти е близък. Св. ап. Павел, светците са го казали, казваме го и ние постоянно, но не го разбираме – всички сме членове на Тялото Христово. Всички принадлежим на това тяло, не съществуваме сами за себе си. Жертвата за другия ни помага да почувстваме това единство, да изчезнат разликите и да се научим да обичаме не само малкото си семейство, а и по-голямото – квартала, родината, постепенно всички хора в света и да се открием за тях. Както съществуват такива хора, които обичат всички и се грижат за другите. Това е велико нещо. Днес има (църковни) сдружения, където хората помагат на изпадналите в беда и разбират, че другият е нашият рай, видял си брата си, видял си Господ, Бога твой. Господ го е казал – доколкото сте го сторили на другите, на Мене сте го сторили. Аз съм в тях. Бог се открива чрез хората, които срещаме, доближава ни и ни говори. Почувствай това, нека твоята радост бъде раздаването на твоите неща, независимо дали това са книги, храна, пари, време или усмивка, молитва, която ще отправиш за другия; обогати другия с твоята молитва, дай му това, от което има нужда. Прояви разбиране към него. Колко струва разбирането? Струва пари? Ти казваш: нямам пари, какви са тия неща, които говориш, само за богати е това радиопредаване! Напротив, не е само за тях, а за всички нас. Има богати хора, чието сърце е отворено за другите. Жертвата има връзка не с това дали си беден, или си богат, а с особеностите на твоето сърце. Може да си богат и да не чувстваш никаква зависимост от парите. Просто ги имаш, защото работата ти е такава, че печелиш много пари. Какво да правим, когато някой има доходоносна професия? Той не е виновен за това, че е богат. Възможно е състоянието му също да се дължи на някакъв закон или пък да е получил голямо наследство. Но сърцето му може да се чувства много уютно с богатството и да се раздава, да дава, да благотвори хората. Виждал съм такива богати хора с много по-богато сърце.

Дай на другия твоята любов, усмивка, целувка, милувка. Въпросът е как ще се отвори нашето сърце, как ще излезе от себе си, как нещата ще се търкулнат така, че да се влеем в това постоянно течение на Божията любов. Вземи един лъч от тези, които излизат от божественото слънце и попътувай заедно с него в страната на тази Божия любов, за да се настроиш към Бога. Когато обичаш, показваш това на дело. Жертвата е именно в това – реална проява, доказателство, потвърждение и уверение, че обичаш. Когато обичаш, даваш. И чрез това вземане и даване аз ти давам, ти ми даваш любов и получаваш усмивка, даваш пари, получаваш милувка. Дори само благодарствените думи, които чуваш, не са малко нещо.

Веднъж ми бяха дали сухо мляко, но аз не го обичам. На светофарите имаше един просяк, който ми искаше пари и ми мина през ума дали пък да не му го дам, дали пък няма да се разсърди! Реших и го попитах. Той ме погледна изненадан и отговори утвърдително. Аз отворих прозореца и му дадох 15-20 кутии. Просякът не знаеше как да ми изкаже своята благодарност на гръцки и като се удряше в гърдите, започна да повтаря: благодаря постоянно, благодаря постоянно! Благодаря постоянно! Искаше да каже благодаря много. Няма да го забравя.

Научи се да даваш! Ние постоянно казваме: проблемите ми, въпросите ми, моето аз. Ако си усетил, постоянно се въртим около местоимението моето. Моето… Затова имаме проблеми, защото се занимаваме само с нашите въпроси, защото мислим егоистично. Отвори се за другите, излез малко от себе си и ще се видиш след това по друг начин. Надживей своя индивидуализъм и се занимай с любовта към другите. Остави за малко своите въпроси и превърни в свои въпросите на твоите братя. Това ще ти помогне. Това е форма на душелечение. Това е себеотдаване и себеоткриване…