Духовният живот е риск

794 0
givot

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Ако не рискуваш, няма да имаш успех.

Мисля, че това е валидно и за духовните неща. Духовният живот е риск. Не рискуваш работата си, дори не просто земния си живот… Ти рискуваш нещо повече – вечността си. Как? Ами имайки като свое право само мълчанието и молитвата, обичайки без нищо в замяна, прощавайки без условия, съществувайки като човек не от този свят.

Голям риск е. Защо? Защото по пътя може да се провалиш, може да се умориш и да зарежеш всичко, другите да те убедят, че не си заслужава трудът, или, ако издържиш, накрая да паднеш в капана на самомнението.

Християнският живот не е лесен, а е живот в риск. Рискуваш с противопоставянето на света, на режима, на живота в материално охолство, на страстите, на светското мислене.

Християнският живот е риск не защото Бог може да се разкае за Своята любов към нас, а защото ние, хората, много пъти се оказваме хазартни личности, хора на бързата печалба, на прибързания резултат и така изпадаме в малодушие, искаме бързо и директно да видим резултатите от нашите „усилия“. И когато това не се получава, тогава зарязваме всичко, отдалечаваме се от Бога, смятайки Го за отговорен за нашата духовна ленивост.

Много пъти искаме сигурни резултати от нашите духовни подвизи, но нещо подобно не е възможно. Заблуда е да смяташ, че ако постиш и правиш бдения, коленопреклонения, тоест ако следваш някакъв „сценарий на живота“, накрая ще имаш сигурни резултати.

В духовния живот всичко е относително и обратимо във всеки един час и момент. Защото всеки един час и момент – ако не си в бодърстване – дори с един горделив помисъл може да отпаднеш от благодатта. Но дори тогава съществува покаянието, което може отново да ни доведе чрез смирението до духовните висини, където сме призвани да живеем като човеци.

Риск е да ходиш бавно и го казвам, защото в крайна сметка в духовния живот не е нужна прибързаност. Много е лесно да се увлечеш, виждайки как всички тичат към бързия успех.

Въпросът е, че християнинът, който знае накъде отива, не се тревожи от бързането на другите, които търчат объркано, а ходи бавно, но сигурно, колкото сигурно може да бъде неизвестното, което се опитва да завоюва и да бъде завоюван от него завинаги.