Духовният живот и Божествената Храна

1588 0
hrana

Автор: Ботьо Димитров

Седем катехизически беседи за духовния живот и Божествената Храна

I слово
понеже някога бяхте в тъмнина, а

сега чрез Господа сте в светлина.

Постъпвайте като деца на светлината.

Ефесяни 5:8

Братя и сестри,

Зная, че за много хора църквата е почти непозната вселена, богослужението ни се струва ритуал, близо дo шаманство , на който един човек, казано инак „мрънка” нещо на непознат език, други 10 пеят нескончаемо на същия, а хората влезли в храма, за да „запалят свещ”, сe чудят: имам ли място тук? Или пък на много хора представите за Бога се простират до това, че Той е нещо, там, някаква сила, а „черквата” е, за да се палят свещи и така тази сила да бъде омиротворявана. Или пък по-лошо, искаме от черквата, от иконите да ни сбъдват „желания”, сякаш храмът е място за депозиране на желания.

Затова, с благословението или казано по друг начин, с по-познат изказ – с позволението на отец Павел, нашият духовен отец и председател на този благодатен храм,  от тази неделя до средата на месец януари,  ще започне цикъл от 7 катехизични беседи, посветени на  духовния живот на човека-християнин и на светата Евхаристия, тайната на Христос. Ще се опитам, по възможно най-лесния начин да разкажа повече за Църквата, за Христос, за Неговата Църква, като събрание на вярващите и обединяващи ги Светата Чаша, Тялото и Кръвта Христови. Това е онази светлина, за която говори апостол Павел в стиха, който ви прочетох в началото на тези думи, а също и в апостолското четиво – „а сега сте светлина в Господа“. Още от дълбока древност в последованието на светата литургия са се четяли новозаветни и старозаветни четива, които са били неотменна част от нея, но за това ще говорим в другите наши беседи.

Целта на тези катехизични беседи  е да се опитам да дам светлина там, където на някого е тъмно и непознатно, непонятно, ще се опитам да направя малка пътечка, по която, онези, които желаят, да тръгнат и да съградят магистрала, по пътя на духовния живот, на църковния живот, на Евхаристийния, т.е. благодарствения живот. И в Него да срещнете Христос, един Богочовек, който ще ви прегърне и ще ви обича цял живот, цяла вечност и няма да измени на любовта Ви.

Главната цел е да се запознаете с Христос и да съградите приятелство, което да прерасне в най-красив любовен танц на Баща и дете, оттук, та чак до вечността.

Първата беседа ще започна от самото начало на всичко и всички, мисля че така подобава да се започнат нашите катехизични беседи. По този начин, систематически ще дадем ход на духовните текстове, които ще ни преведат през историята, още от сътворението на света и човека, докато стигнем до последната беседа, в която ще станем съцерзатели на Вечното Божие Царство, в онзи неизказан блажен Рай на небесата, който е приготвен от Господ за всеки човек.

Първата книга от Библията, книга Битие, започва с разказа за сътворението на света и човека. В него се разкава, че Бог сътворил света за 6 „дни“, т.е. за 6 периода от неопределено време и в 7 ден си починал от труда, тоест насладил се на сътвореното от Него.

А на какво толкова много се възхитил Бог и се зарадвал, от цялото му творение? Дали на земята или космоса, на звездите или водата? Не! Господ в 6 ден сътворил човека, който е най-съвършенното Негово творение, най-изящното Божие създание. И в 7 ден Бог се радвал на човека, това била „почивката“ Божия. А човекът се радвал на Бога, на неговата Любов и това бил онзи Рай за човека.

Заради това и Бог сътворил човека – да се радват на общението помежду си, на Божествената Любов. За Бог най-скъпото му творение е човекът, най-великото, най-ценното. Бог сътворил Адам и го населил в Райска градина на земята. Поставил го за цар и господар на всяко творение и твар, на всяко животно и растение. И най-големият дар, с който Бог дарил човека, била свободната воля- човек сам да избира, да решава, да преценява.  А земята била слугиня на човека, нейното предназначение било такова.

За да не бъде човекът сам, Господ му сътворил помощник, подобен на него, на Адам и това била Ева, жената, онази част взета от Адам и станала негова „кост от костите му и плът от плътта му“, негов спътник во веки, негов най-близък другар, неговата опора. И те живели с Бога в Райската градина Едем, между Божията Любов, наречена Рай и всички животни и растения, дървета. Така всичко било „твърде добро“, както и пише в книга Битие.

Адам и Ева имали една единствена заповед от Бога- да ядат от всички дървета, само и единствено от едно да не ядат. Това била единствената Божия заръка, която дал Господ на човека. И това било не защото Господ пазел нещо само за себе си, не, той раздаде всичко на човека, а защото Бог искаше да опази от човека вкуса на греха, на измамата, на лъжата, на болестта, на всичко лошо. Но Адам и Ева вкусиха от това дърво, подмамени от змията, т.е. дявола.  Той паднал от Небесата, заради гордостта си и станал пълната противоположност на Бога. И заради това, че Бог обикна повече човека, отколкото него, сатаната се закле да превърне човешкия живот в ад. Това е неговата цел и това прави, защото си мисли, че по този начин ще накара Бог да се омилостиви към Него, но не възприема, че Бог го чака, ако само и единствено съгрешилият се обърне към Него.

И с вкусването си, Адам и Ева приеха в себе си познанството на добро и лошо. До този момент те не познаваха друго освен НАЙ-ДОБРОТО. И Бог понеже е всезнаещ, веднага ги потърси и ги пита къде са, какво правят. Тоест Бог чакаше те да му кажат, че са яли и да им помогне, да ги прегърне и да изтрие всичко лошо от тяхното сърце, но те вместо да кажат: Господи, ядохме, прости ни!, започнаха да се оправдават, да се самооправдават, не пожелаха оправданието от Бога. Така те съгрешиха, изоставиха Бога и разбраха разликата между добро и зло. Господ остави човека да вкуси греха, смъртта, болестта, но не го изостави завинаги, както направи с дявола.

Макар прегрешили, Господ обеща на човечеството, че ще ни помогне, че няма да остави човека завинаги в света на грях, болест, мъка, смърт, тежест, страст и страдание. Но до този момент, до изпълването на времето, удобно за изпълнението на обещанието, човекът трябва да извърви пътя по който сам тръгна, всеки сам да го извърви, та повече да не повтори греха и така да може да оцени Божията Любов, Божият свят, Неговата благодат. Това е единственият вариант за човека, чрез който той сам да измине пътя на своето развитие и да достигне до призванието, което е възможно за всеки – да достигне до пълно единение с Бога.

Бог обеща на човека, че ще му изпрати Спасител, който да изкупи неговата вина и отново да го върне в загубения Рай, в Божия дом, откъдето човек сам избяга, без да осъзнава какво губи и накъде отива. А за да не се върне никога към това, през което преминаваме ние сега, Бог даде на човека да го види и проумее, че няма по-добро място за човека от Божията прегръдка.

Така нашата първа беседа завършва и отваря врата към втората, през която ще влезем следващата неделя и ще споменем за Спасителя, Месията, обещан от Бога на своите деца, на своя народ, за изкуплението на света, за значението на това спасение, за пророчествата, които Бог дал на хората, като знаци за очакването Му. Така ще напредваме и в пътя на нашите слова. А до тогава, Господ да ни дава своята благодат и онова, за което просим и да ни вдъхновява, за да бъдем събрани в Неговите топли обятия. Амин!

II слово

„И докато Христос говореше, всички,

които бяха против Него, изпитваха срам.

А целият народ се радваше за всички славни дела,

вършени от Него.”

Лука 13:17

Братя и сестри,

Ето, Бог ни подари още една неделя, в която да се съберем в „събранието на светиите”,  даде ни възможност да приемем целувката на светата Евхаристия.  Тази седмица беше богата на празници, особено тачени от нашия народ – почетохме  паметта към света Варвара, свети Сава, свети Николай, света Анна… все  радостни дни за българския народ.  За тях може да се каже много, но днес темата в нашето слово ще бъде друга. Ще бъде за Онзи, без когото нямаше да има свети Сава и свети Николай, и нас и всичко.       В първото слово говорихме за сътворението на света, на Адам и Ева и на Божията мисъл за човека. Днес продължаваме с историческите събития, развили се в продължение на първото слово.

След загубата на Адам и Ева на Рая, на Божието присъствие, те положиха началото на нашия живот, който живеем ние днес. Ева за първи път роди рожба на този свят, а Адам с пот на челото си произведе прехраната за него и неговото семейство. Това бяха последствията, до които ги доведе грехопадението, пропускането на точната цел, която трябваше следват – Бога, за да не стигнат до този момент. Те родиха много деца и дадоха начало на човечеството.

През годините и вековете народът се разрастваше и земята се възпълваше. Историята на Адам и Ева се преразказваше от уста на уста, до момента в който човека забрави за Бога, за Баща си. Толкова много се съсредоточи в себе си и в този свят, че забрави откъде идва и накъде отива. Бог през цялото време, обаче, се грижеше за народа си, опитваше се да им припомня за Себе Си, за Неговото присъствие, да ги пази, да ги вразумява, а това хората приемаха като наказание или не разбираха, че Той ги търси и се грижи за тях.

Заради това, Бог предложи нов начин, чрез който да възстанови взаимоотношенията си с човека. Начин, който да не бъде чужд на човешкия бит. Бог сключи завет, договор с човека, като обеща да бъде вечно Любящ Баща на народа, че никога няма да го остави и да допусне да му се случи нещо, но само при условие, че човекът бъде Негов послушен син, син, който ще търси помощ от Баща си и никога няма да прави нещо, против волята Му. Прилика с това, аналог днес имаме постоянно пред очите си, когато виждаме как една майка или един баща не дават на малкото си дете да тича по улицата, да слага в устата си всичко, каквото хване с ръка или да пипа кухненските прибори, остри предмети  и пр. Тоест, те го пазаят да не се нарани, както Бог пази човека и му казва: недей да правиш „това”, за да не страдаш, защото аз съм те сътворил, аз съм те родил и зная кое е доброто за теб. А смисълът на този завет беше да стане мост между вековете, през който да може да мине Христос, в изпълването на времето и да бъде познат, посрещнат, а не чужд на народа.

Макар, че избягвам да цитирам цитати от Библията, моля да ми позволите да ви прочета два, които са великолепни и показват Божията грижа към хората.

И така, знай, че Господ, твоят Бог, е Бог, Бог верен, Който пази до хиляда поколения завета и милостта Си към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му.  Второзаконие 7:9

Сега обаче, ако наистина се вслушвате в гласа Ми и спазвате завета Ми, ще бъдете Моя особена собственост сред всички народи, защото на Мене принадлежи цялата земя. Вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ. Изход 19:5-6

Това са думи, които Бог каза на хората в Стария завет.

Но по стара традиция, човек не спази до край този завет, опърничав и нуждаещ се от знание, сам да по опита и да види.

По-късно Бог изпрати пророци, които да говорят на хората за Него, да изобличават злото и да подготвят човечеството за идващия Спасител, Месия от еврейски, който ще спаси човека от греха и тежеста на злото. Забележителни са думите на пророк Исая, който около 700 години преди раждането на Христос пророчествува, разказва бъдещата история на Месията, сякаш я вижда пред очите си, говори за това как ще се роди Спасителят, облечен в смирение и скромност, как ще бъде заловен, измъчван, убит. Изумителни са неговите думи, точността с която разказва за бъдещето, за идването на Христос и Неговото спасително дело.

И така, човешката историята се развиваше, времето течеше и Божият народ очакваше изпълнението на Божието обещание за спасението на човечеството. Историческият  етап от човешката история, наречена Стар завет, бе времето от Сътворението на света, до раждането на Христос, тоест до кулминационният момент, в който сам Бог слезе при човека и цялата тежест на греха бе взета от него. Когато настъпи подходящото време, Бог изпълни Своя добър, благ промисъл за спасението, изкуплението на човека от греха и Сам той стана жертвен агнец, по подобие на старозаветните традиции, който изкупи греха на света. От раждането на Христос, започна нова ера на човешкия живот, ера на Любовта, която наричаме Нов завет, т.е. нов договор между Баща и чадо, който е договор се крепи единствено и само на Любовта.

Братя и сестри,

Така премина историята на човечеството през Стария завет, динамичен и красив в същността си. Историята му е твърде дълга и за да се разкаже, надали ще ни стигнат и 7 дни, в които да я преразкажем, камо ли 7 слова. Въпреки всичко, Бог спази своето обещание и остана до край Любящия Създател и Баща на човека.

В нашите слова идва ред и на основната ни тема. Стоим пред портите на Новия Божий Завет. Мислено се пренасяме в град Витлеем, където ще станем свидетели на раждането на Божия Син от Девата, заченат от Светия Дух, безсеменно, който идва да даде мир на света и да прегърне всеки страдащ, объркан, нуждаещ се човек.

Идва Господ, за да заяви твърдо: Аз съм ваш Бог, а вие сте мой народ. Няма да ви дам за нищо на този свят. Нищо не е по-ценно за Мен от вас. Аз, Бог, Вечно съществуващият ще сляза от Висотата на престола си и Великата Си Слава и ще застана на нивото на вашите очи, за да ме видите и пипнете, да ме прегърнете и да бъдем едно.

За това ще говорим оттук нататък и очаквайки едва след няколко седмици и празника на историческото събитие, чакано хилядолетия от старозаветния народ – раждането на Спасителя, ние празнувайки и ликувайки с Църквата, радвайки се и благодареейки за всичко,  ще продължаваме с нашити слова. Ще говорим за вярата и ще вървим по пътеката към Божия Палат.  А на празника Рождество Христово, заедно с целия свят ще пеем: „Осанна, във висините на Бога, а на земята мир – между човеците разбирателство.”

III слово

„…един човек приготви голяма вечеря

и покани мнозина…”

Лука 14:16

Братя и сестри,

Така започва евангелският откъс,  предвиден от Църквата за тази неделя, в която почитаме паметта на светите праотци. Това са хората,  предците на Христос от старозаветните времена, които бяха сътрудници и изпълнители на Божията воля в свещената история на Стария завет, за които говорихме в предишното ни слово. Днес идва ред на трето слово и съответно на кулминацията на историята, която разказваме.

Когато се изпълни времето и дойде подходящ момент Бог да изпълни Своето обещание, което даде в древност- да спаси човека от греха и да отвори отново и още по-широко Своите обятия, Самият Той, Второто Лице на Троицата – Бог Син, Логосът, се роди от Дева и стана човек. Бог слезе от Висотата на престола Си и дойде на земята, за да помогне на своето дете – човешкия народ и да покаже, че Бог толкова много обича децата Си, че Сам Той ще стори всичко за тях – ще слезе от Небесата, ще претърпи всяка хула и бич, живота Си ще даде, всичко ще направи само и само, за да може Баща и Синове да бъдат заедно. Ще вземе всяко бреме от човека и ще го понесе Той, защото е Бог, а Бог означа Баща, Обичащ без граница и притежаващ готовност да понесе всичко най-зло, за да бъде със Своите деца и те да бъдат добре.

И така, в изпълнение на всички старозаветни пророчества – къде, кога, как ще се роди Спасителят на света, в град Витлеем, в ясла, където прибирали животните през нощта, се родил Иисус, повит в пелени и положен в яслата. Самият Бог, който сътвори в древност целия свят, космос, дори и човека, днес лежи повит в пелени, прегърнат от Своята майка. Какво велико чудо! Каква милост неизказана! Първи за това разбрали трима пастири, които дошли по-късно и се поклонили на бебето Иисус, като на Цар, с царски почести и дарове. На тях било известено от ангел, но за това събитие ще говорим повече след няколко дни, когато ще отбележим и много тържествено това историческо събитие и Велико дело на Божията любов, а именно Рождество Христово.

Братя и сестри,

Стигнахме до един от основните моменти в нашите слова – раждането на Спасителя на света, Месията, Светлината на света. От този момент започва нова ера за човечеството, започва и нов завет, нов договор между Бога и човека. Всичко старо и тежко беше дотук.  От сега нашите слова тръгват по пътя на Христос и Божия план за спасението.

Понеже сме в преддверието на празниците Рождество Христово, Обрезание Господне, Сретение Господне, Кръщение Христово, оставаме с уговорката за тези събития да говорим повече на самите празници.  Евангелист Лука, казва в евангелието си:

„И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.”

Тоест, всичко според старозаветната традиция беше извършено и законът бе спазен. Така Господ Иисус порасна и дойде време Той да изпълни мисията Си, за която бе дошъл на земята. Едновременно напълно Бог и напълно човек, Христос призова 12 души, които да вървят с Него. Те станах Негови ученици, а Той- техен учител. В началото плахи и недоумяващи случващото се, а накрая същински оръдия на Божията проповед, те вървяха с Иисуса Христа и станаха свидетели на всички чудеса, които Господ извърши, за които непрестанно Неговата Църква ни благовести и припомня. На тях Господ яви всичката Си слава, всички тайни Божии, но не тайни, които никой не трябва да узнае, а напротив всички славни неща, за които те да бъдат свидетели и да разказват на света.

След Господ Иисус вървяха и Го следваха много жени – Неговите близки, роднини, майка Му, хора, които Той бе излекувал с многото си чудеса, които вършеше. Не един човек възкреси от мъртвите. Той стана приятел с хората, с грешници, които го прегърнаха и поеха след него, на които Той промени живота и им даде нужната обич и ласка, за да спрат с онова зло, което ги мъчеше и тях самите.

Господ Иисус Христос не се погнуси от никой човек, а към всеки подходи бащински и постоянно проповядваше за Божията Любов и за Неговото Царство, където има място, приготвено за всеки.

Но непознат от своите Си, Той придоби много врагове, които поискаха смъртта Му. Уплашени от всичко случващо се, от чудесата Му и от проповедта Му, те помислиха, че ще им вземе тяхното. И поискаха да бъде заловен и осъден. А понеже нямаха причини за това, те си измислиха. Подкупиха един от учениците Му да го предаде. Но Господ Иисус Христос знаеше за всичко това, това беше причината, за която Той дойде на света. Това трябваше да се случи, за да може и да възкръсне, и да яви Славата Си, да стане изкупителна жертва за спасението на света. И това Той стори, заради Любовта Си – Бащинската Си любов.

Братя и сестри,

Преди да бъде заловен и отведен на съд, Господ Иисус Христос събра учениците си за последен път, за последна Вечеря и на нея се случи нещо Велико. Понеже Христос нямаше да бъде вече с тях и с хората в света, Той остави на апостолите Тялото и Кръвта си, Себе Си и им заповяда и те да преломяват хляб и вино, както Той го направи и това да правят за Негов спомен. В следващата ни беседа, другата седмица ще говорим за Евхаристията, която Христос предаде на апостолите, за последните Му часове преди Възкресението Му и за установяването на Църквата Христова.

Тогава ще чуем заповедта на Любовта, а дотогава- нека очакваме празника, спомена за раждащия се Младенец. Да приготвим сърцата си, които да бъдат пелена и ясла за бебето Иисус. Амин!

IV слово


А вярата е твърда увереност в онова,

на което се надяваме, и убеденост в онова,

което не се вижда.

Евреи 11:1

Братя и сестри,

Миналата неделя не успяхме да стигнем до края на словото, затова ще го продължим днес. Няма да започвам с въведителни думи, единственото, което ще кажа е, че утре ще празнуваме много празнично и тържествено един рожден ден – рожденият ден на нашия Спасител. За Него и рождението Му ще говорим повече утре.

Когато Господ Иисус навърши 30 годишна възраст, Той излезе на проповед сред хората. Вървеше и проповядваше за Царството Божие, лекуваше болни, не веднъж възкреси мъртви. И на това не желаеше да се дава публичност, за да ни учи как да правим добро, но апостолите които вървяха с Него знаеха, че те трябва да бъдат свидетели и да разказват тези чудеса, за да разберат всички хора, че Иисус Христос е Божият Син, Месията, чакан хиляди години, за да донесе спасение на човека. Господ стана приятел с хората, с грешници, които го прегърнаха и поеха след него, на които Той промени живота и им даде нужната обич и ласка, за да спрат с онова зло, което ги мъчеше и тях самите.

Господ Иисус Христос не се погнуси от никой човек, а към всеки подходи бащински и постоянно проповядваше за Божията Любов и за Неговото Царство, където има място, приготвено за всеки.

Но непознат от своите Си, Той спечели много врагове, които поискаха смъртта Му. Уплашени от всичко случващо се, от чудесата Му и от проповедта Му, те помислиха, че ще им вземе “тяхното”. И поискаха да бъде заловен и осъден. А понеже нямаха причини за това, те си измислиха. Подкупиха един от учениците Му да го предаде. А Господ Иисус Христос знаеше за всичко това, това бе и причината, за която Той дойде на света. Това трябваше да се случи, за да може Господ да Възкръсне и да яви Славата Си, да стане изкупителна жертва за спасението на света. И това Той стори, заради Любовта Си – Бащинската Си любов към човека.  Преди да бъде заловен и отведен на съд, Господ Иисус Христос събра учениците си за последен път, за последна Вечеря и на нея се случи нещо Велико. Понеже Христос знаеше, че вече няма да бъде с учениците и с хората в света, Той завеща на апостолите Себе Си.

Знаейки, че това е последната Му вечер с апостолите, Господ Иисус Христос им каза последни думи и им даде последни наставления. А също така, за да не останат апостолите без Него, а и за да може всеки човек да бъде с Господ, Христос сам взе хляб, благослови го и го даде на учениците си, като им заповяда да вземат и да ядат. Този хляб Господ претвори в Неговото Тяло. След Това взе голяма красива чаша, празничния бокал с вино, благослови го им им каза: Пийте от нея всички, това е Моята кръв. И след като ядоха и  пиха апостолите, Господ заповяда: Това правете и вие за Мой спомен.

Заръча им да преломяват хляб и вино, за да може всеки човек да вкусва Неговото Тяло и Неговата Кръв, та по този начин Бог и човек да бъдат винаги заедно. А защо Бог избра точно по този начин да се съединява с човека? Защото яденето и пиенето е най-присъщата потребност за човека. А още по-голяма човешка нужда е общуването с Бога. Затова и Бог избра този начин, близък и познат на човешкото същество.

Така апостолите започнаха да преломяват хляб и вино, с Тялото и кръвта Христови се причастяваха  всички християни. И това се случва и до днес, на всяка литургия в Църквата.

След вечерята с учениците си, Христос беше заловен и отведен на съд. Апостол Йоан разказва изумително цялата история със залавянето Му, от първата плесница, през съда при Пилат, та чак до издъхването на Господ Иисус на кръста и погребението Му в новия гроб. А след това, историческата творба, Евангелието, разказва за Възкресението, за многократното явяване на Господ на Мария Магдалина, на апостолите…

Братя и сестри,

Това, което разказват апостолите, за което разказвам и аз в словата, не е красива приказка, нито басня с поучение накрая. Това са исторически факти, от преди 2 000 години. Освен това, Възкресението на Христос е чудо Божие, както сътворяването на света, както нашият живот. Наистина звучи чудно за ума, приказно, като роман, но по този начин звучи само за ума, а тази история, принадлежи на сърцето. Защото тя е Божие творение, каквито сме и ние, хората и е нужен акт на сърцето, за да я разберем и за да я заживеем. Този акт се нарича вяра. А вярата, казва ап. Павел е твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеденост в онова, което не се вижда.

V слово

Вземе, яжте, това е Моето тяло…

Пийте от нея всички, това е Моята кръв  на Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

Братя и сестри,

Слава Богу, днес отново се събрахме в събранието на светиите. Събрахме се около трапезата Божия. А и Господ наспори труда ни и днес стигаме до петото ни слово, в което дойде времето да говорим за светинята, която е за светите, както чуваме във всяка една литургия. Светинята, която освещава всеки човек – Тялото и Кръвта Христови.

След  Възкресението Христос се срещаше с учениците си още 40 дни, говореше им за Царството Божие и ги подготвяше за мисията, която имаха да извършат – да отидат и да разказват, че Спасителят, обещан от древност, Възкръсна и приготви Небесата, Царството за всяка човешка душа.

На 40 ден, Христос се възнесе на небесата и обеща, че няма да остави апостолите сами, а ще им изпрати друг Утешител, който да бъде в света, до времето, когато Христос ще дойде отново.

На петдесетия ден след възкресението, когато апостолите се бяха събрали в една къща, върху тях слезе Светият Дух, третото Лице на Троицата. И тогава Бог основа своята Църква. В този ден, на апостолите се откри цялата мисия, която имаха, изясни им се всичко, което не разбираха, всяко съмнение, което живееше в сърцата им, изчезна. От този ден те поеха из целия свят и проповядваха на всеки човек за Възкресението на Христос и за Неговото Царство. А заедно с това, се събираха и преломяваха хляб и вино, молеха Светия Дух да ги претвори в Тяло и Кръв Христови и ядяха и пиеха, даваха на всички християни. Така Любимият им Учител продължаваше да бъде с тях, в тях, макар седнал на престола Си в Небесата. В продължение на годините и вековете, апостолите ръкоположиха епископи, епископите презвитери и дякони и Църквата Христова се разрастваше и продължава така до днес. Продължава  да служи Евхаристия, да благодари на Бога за всичко в общото дело на Църквата, което е Литургията, защото евхаристия означава благодарение. Благодарение на човека към Христос, че ни помилва, че ни спаси и че ни прегърна в прегръдката Си и ни спаси от вечната гибел. Че ни даде радостта отново, даде ни Себе Си и не се отказа от нас, макар, че човекът го изгуби в Едем някога.

Това е животът на Църквата, смисълът на Църквата – Литургията, Евхаристията. Събранието на нас, хората, около Трапезата Господня и приобщаването с Христос. Вкусвайки Тялото и Кръвта му, ние хората ставаме сътелесници и съкръвници на Него. Някога хората искаха да докоснат само края на дрехата му и да се случи чудото, а днес ние имаме възможността да приемем самия Жив и Възкръснал Бог в нашите тела и души. Бог, който ни сътвори в древност, днес желае да живее в творението Си, за да ни помага и да ни весели, да ни дарява с Любовта Си. Въпросът е ние желаем ли?

Братя и сестри,

„Бог е Този, Който извършва спасението на човека, но човекът е този, който взема решението за спасението си в Бога, вътре в сърцето си. Ако имаш сърце, можеш да се спасиш”, казва един отец на Църквата. Бог всеки ден и призовава, да вкусим Светините, Тялото и Кръвта Му, кани ни като най-добър домакин, приготвил Богата Трапеза за угощение. Бог постоянно се моли на човека, вземи и яж, дете Мое, Аз съм твой Баща, бъди с Мен, не бягай от Мен, искам да ти дам Любовта Си, Царстовто Си, искам всичко да ти дам, наследи Ме, защото Аз без теб, дете Мое, съм тъжен, Аз, Бог Господ, Който имам всичко, легиони ангели, най-велики и ценни неща, Който мога всичко, не мога без теб. Ти си моята слабост, Ти си моето сърце, ти си моята Любов. Всесилен и Всемогъщ съм, но за теб, дете Мое, ставам безсилен. Ела при мен, дете Мое, вярвай Ми, защото Аз съм Господ Бог, Който те обича до край!

Братя и сестри,

Аз на тази покана не мога да не откликна. А вие?

VI слово

„Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в мен, и Аз в него” (Иоан 6:56).

„Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден”

Братя и сестри,

Светата Евхаристия е центърът на християнството и на Христовата Църква. Причастието със Тялото и Кръвта Христови е най-важният акт на всеки християнин, за да може да се нарича християнин, т.е човек, принадлежащ на Христос, Който спаси света. За него проповядва Църквата, Неговия живот живеем и всички християни – животът на Любовта, животът на милостта, на радостта, на вечността.

Евхаристията е най-голямото тайнство на Църквата. Тайнство, не защото е тайно, а защото е чудно и неизказано. Цялото учение на Църквата е изградено върху Христос, а кулминацията на учението му е Евхаристията.

Свети Ириней Лионски, когато говори за Църквата, казва: „Нашето учение е съгласно с Евхаристията, а Евхаристията, на свой ред, потвърждава нашето учение”.

Литургията и Ехаристията  ни представят най-голямата възможност за общуването ни с Бога. Човек общува с Бога освен в молитвата, много повече, много по-силно и още по-близко в Евхаристията, като вкусва и приема в себе  си по чуден и тайствен начин самия Бог, Христос, вкусва Неговото свето тяло и кръв, с които Христос преди 2 000 години вървя по земята и общува с народа.

В тайнството на кръщението човек се посвещава на Бога и църквата го дарява с името светец, а в Ехваристията той се освещава в пълнота, защото Единственият свят е Бог, който съгражда Величествен палат на светостта в човека. Евхаристията прави човека съучастник в Христовото Възкресение и наследник на вечния живот в Божия дом на небето.

Причастяването, освен за здраве, радост и веселие на тази земя, го приемаме и като залог за нашето спасение, за което казва  Христос: „Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден… който яде тоя хляб, ще живее вовеки” (Иоан 6:53-54, 58). Ето защо св. Игнатий Антиохийски нарича Тялото и Кръвта Христови лекарство за безсмъртие, противоотрова, за да не умрем” (Еф. 20:2).

В църквата и днес всеки празник се празнува с отслужването на Литургията и даже заради Литургията става  празник в Църквата. Защото в последованието на Литургията християните преломяваме хляб и вино и така вкусваме Живия Възкръснал Бог. Той заживява в нашето тяло, а нашето сърце живее с Него, горе, високо на Небесата, в Царския палат на Отца.

Братя и сестри,

Невъзможно е да се изчерпи цялото богословско съдържание на Евхаристията, защото с нея е свързан целият църковен живот и духовния живот на всеки християнин.

За да живее човек, трябва да има Бога в сърцето си, няма ли Бога, човек не живее, а съществува. Бог се открива на всяко сърце и кани  сърцето да го приема, хлопа и се надява Бог да влезе. Дали ще влезе, зависи от човека. По същия начин, Христос приканва всеки да вкуси и да яде, дали ще приеме Бога обаче, зависи от човека. А също така от човека зависи и доколко Христос ще живее в него.

Затова Църквата приканва всеки християнин да вкусва и приема Христос на всяка Литургия. Инак, няма смисъл да има Литургия.

Колкото често приемаме храна за тялото, толкова често имаме нужда да приемаме и храна за душата, а Христос каза: Аз съм хлябът на живота! Друга храна за душата, освен Христос, е просто заместител.

И като завършек на шестото ни, предпоследно слово, нека чуем и винаги да помним думите на преподобния Ефрем Сириец, който казва: „Боя се да не се причастя като недостоен, но още повече се боя да не остана без Причастие и да не погина”.

VII слово

“Да се радваме и да се веселим, и да Му въздадем слава,

защото настъпи сватбата на Агнеца

и невестата се приготви за Него.”

Откровение 19:7

Братя и сестри,

Дойде времето и за последното ни седмо слово от цикъла слова, посветени на духовния живот и Божествената Храна.  През изминалите седмици извървяхме пътя от сътворението на света и човека, през  грехопадението на прародителите ни и обещанието за спасението, чухме пророческите думи за идването на Спасителя, станахме поклонници на Рождеството Му, бяхме сред поканените на Господнята Вечеря, а накрая видяхме празния гроб, от който Възкръсна Христос. И този край всъщност е наше начало, началото на Вечността. Именно на Вечността е посветено и последното ни слово.

Ако досега всичко, за което говорихме, се бе случило, то казаното днес ще бъде за онова, което има да стане, за това, което очакваме. Така, както пророците очакваха Спасителя, подобно на тях и ние Го очакваме да дойде, но да дойде отново, за втори път. Това второ идване на Христос, Църквата нарича второ пришествие. За  всички християни, Неговото идване е жадуван и очакван миг, повод за радост и щастие, макар, че Христос е ежедневно с нас в светата Евхаристия. Неговото второ идване ще сложи край на всичко зло, всяка болест и мъка и грях. Дяволът ще бъде затворен за вечността и няма да вреди никога вече. А човекът ще бъде увенчан с първото си достойнство, както е бил при сътворението и преди грехопадението – ще живее отново с Бога и ще се радва.

Когато дойде Христос, Той ще съди света и ще даде наградата на праведните и заслуженото на всеки, вършил зло. Този съд носи името Господен съд, а някои отци на Църквата го наричат съд на Любовта, защото ще бъде праведен и милостив, човеколюбив.

Макар притчата за Господния съд да звучи страшно, трябва да помним, че съдът ще бъде на Божия Син, който е Баща на всеки човек и всяка човешка душа. Съдът ще бъде праведен и справедлив толкова, колкото Бог е праведен и справедлив Баща.

Страшният съд ще бъде справедлив и обективен, но ще бъде и съд на Любовта, а Любовта е дълготърпелива, многомилостива, пълна с благост, по думите на апостол Павел.

Великолепни думи каза Христос на апостолите, от които искри голямата Му обич към хората:

„Да не се смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. В дома на Моя Отец има много жилища. Ако нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие там, където съм Аз.”

Братя и сестри,

Това има да стане, но кога ще дойде времето, никой не знае. Само Бог разполага с тази информация. Дотогава ние живеем в едно велико време, време на очакване. А освен в очакване, сме потопени и в преддверието на Царстовото Божие и Неговия Рай! Защото Раят е Бог, а ние на всяка литургия имаме възможността да вкусим сладостта на този Рай – тялото и кръвта Христови.

Поради грехопадението ни, Бог предостави възможността на човека да предвкуси Рая и Ада и да разбере, че Бог е кротък и благ Отец, даващ само най-хубавото на човека.

На тази земя и на този свят сме временно, един ден тялото ще подари сън на вечността, а душата ще се събуди жива и енергична, търсеща милувка, търсеща Бащина прегръдка.

Нека да целим и да постигаме тази си цел, животът ни да бъде такъв, че след време, когато се случи успението на телата ни, прегръдката на Христос да бъде Царствен чертог за нас. Да бъде велика, подобна на най-грациозния танц в най-прелестната бална зала, по-великолепна от приказен сън. Тогава ще се зарадваме на Бащинството на Бога.

Тогава ще започне вечният ни живот, а Той ще бъде по-красив от всеки изгрев и залез. Вкусът на Божиите тайни, които е приготвил за Неговите приятели, за синовете Си, ще бъдат по-сладки от сладостта на източен плод. Величието на Божия дом на небесата ще бъде неописуемо, а тържеството на Любовта ще бъде вечно.

Това желая за всички, за моят род и приятели. Любовта на Бога и милостта му прося и за мен.

Нека завършим словата си с думите на апостол Йоан: „Да, ела, Господи Иисусе!” Амин.