Духовното сърце

3882 0
surtse

Архим. Захария (Захару), в разговор за Pemptousia
Източник: www.pemptousia.gr
Превод: Мартин Ганев

Сърцето е вътрешният човек, т.е. центърът на неговата личност. То е мястото, където човек може да срещне Бога, и където той може да направи своя свободен избор по отношение Бога. То е центърът на човешката персоналност. Човек не може да открие сърцето си само със собствените си сили. Трябва да споменем също, че цел на християнския живот е единението на нашият ум със сърцето. Защото всъщност тогава сме изцелени и оцелостени, и така можем да се обърнем с цялото наше същество към Бога, изпълнявайки богоугодно Неговата заповед, с която изисква от нас да Го възлюбим с цялото си сърце, цялата душа и цялото наше битие. Следователно ние не можем да придобием Светия Дух и да познаем Бога, ако умът не се съедини с нашето сърце.

Това не може да се случи с човешки сили. Умът се съединява със сърцето само чрез действието на Божията благодат, а тя идва, когато човек разпне на кръст ума си с евангелските заповеди, т.е. когато човек се научи да живее, да мисли, да реагира съгласно евангелските повеления. Тогава умът извършва това слизане дълбоко в сърцето, а оттам целият се обръща към Бога. В такъв случай човек е излекуван. Ние не можем да постигнем това чудо само със собствените си сили, т.е. да бъде съединено нашето сърце с Божия Дух. Защото, както казваше нашият старец[1],  най-голямото чудо в цялата вселена и целия свят е единството на човешкото сърце с Божия Дух.

Божията благодат е тази, която помага на ума да се съедини с нашето сърце. Бог обаче ни е оставил различни средства, за да реализираме тази терапия. Първото, което ни е дал е Неговото свято име. То е носител на енергията на Неговата Личност. Неговото име е съединено с Личността на Господ Иисус, и когато призоваваме това име, в нас се оживотворява Неговото присъствие. Чрез призоваването на името на Господа Иисуса Христа ние събираме следите от присъствието Му в нас, а те от своя страна съграждат светия храм на Бога вътре в нас. Това е едно от средствата, за които говорим, един от начините.

Също така Той ни е оставил и Неговото свято слово. Това слово е творческо. В началото на сътворяването на света Господ е казал “да бъде” и всичко е станало чрез Неговото слово. “Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Муцялото им воинство” се казва в псалмите. Следователно Неговото слово е творческо и когато ние изследваме Божието слово, а още повече когато се молим с него, то става наш език, чрез който говорим с Бога. Както Бог говори с нас чрез Неговото слово, а ние се молим и Му говорим чрез него, по такъв начин ние научаваме езика на Бога. А този език извършва един творчески акт – оставя следите от Неговото присъствие в нашето сърце. Нека “Словото Христово да се вселява у вас изобилно” казва апостолът, т.е. словото да  заживее в нас в цялото му богатство, оставяйки тези творчески и претворяващи следи от Неговото присъствие в нашето сърце. И те ще съградят този свят Божи храм в нас. “Не знаете ли, че сте храм Божий, и че Дух Божий живее във вас?”, казва апостолът. Сякаш това било някаква тривиална реалност, сякаш е нещо обичайно – “не знаете ли, че сте храм на Светия Дух”.

И така, той ни е оставил всички тези пътища, а най-голямото средство, което ни е дал, е тайнството на Светата Литургия. Както Господ е казал, че “Ако не ядем Неговата плът и не пием Неговата кръв”, това “жестоко” слово, в което иудеите  Го обвинили,  то ние нямаме живот в нас. Когато обаче се причастяваме с ясно съзнание в Тайнството на Евхаристията и се храним с Неговата плът и кръв, тогава се случва нашето участие в живота на Бога, нашият малък и временен живот се изменя в безкрайния небесен живот на Бога и светият Божи храм се съзижда в нас.

Бог ни е завещал много средства, но аз споменах само тези три основни – Неговото име, Неговото слово и Неговото свято Тяло, с което се причастяваме, за да имаме живот.


[1]Тук авторът визира стареца Софроний Сахаров. Бел. прев.