ЕВХАРИСТИЯТА – ЦАРСТВОТО БОЖИЕ В СВЕТА

3076 0
antonii

Автор: Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний

Радостно е, когато се издаде нова книга, още повече ако книгата е на християнска тематика, която да обвързва всички нас с Бога, Църквата и нашата вяра.

В нашето съвремие, когато интернет предоставя още повече възможности за разпространяване на Словото Божие и свързани с него четива, ние се ползваме от това пространство и от множество православни сайтове, в които може да се прочетат прекрасни текстове за Църквата Христова. Един от тези сайтове е „Богоносци“ – списван и поддържан от християни, които пишат или превеждат статии, свързани с целия спектър на църковния живот.

Църквата, църковната общност е центърът на живота на всеки християнин. Тази общност е изградена върху пожертвователната Божия любов – Христовата Жертва веднъж и завинаги, за да се спаси падналото човечество.

Ние какво бихме могли да дадем в отговор на тази жертва? Как да благодарим? – Отговорът намираме още у псалмопевеца св. пророк и цар Давид: единствената жертва, към която Бог благоволи, е „дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено“ (Пс. 50:19). Също и в ектениите на богослуженията всеки път възкликваме :„… и целия си живот на Христа Бога да отдадем.“

Това е нашата жертва – това иска от нас Христос – да бъдем Неговите верни през целия си живот. Как да изпълним това? Единствено като бъдем приобщени с Него, с Неговото Тяло и Кръв. Или, както казва св. Йоан Златоуст: „Давайки ни Своето Тяло, Христос ни е превърнал в Свое тяло“, така че „всички сме станали Един Христос, защото сме Неговото Тяло“.

koritsa-statia-4Литургията в своята вечна духовна реалност е нашата жертва за греховете на човечеството. Но тя е и винаги присъстващата с нас Пасха Господня. Завещано и заповядано ни е да я извършваме за Негов спомен (Лука.22:19), в Негово Име. Спомен, разбиран като живо пребиваване в сферата на Духа на Христос, в Неговото Божествено и земно измерение.

Литургийното приобщаване и причастяване в светата Литургия трябва да се разбира като истинска и жива общност на светиите (т.е. кръстените, верните, които всяка неделя отиват в храма и реално участват в Богослужението) в Единия Свят Господ.

 
От самото начало целият църковен живот на Изток е бил съсредоточен около светата Евхаристия. Всички и всичко – Църквата, цялото творение, цялото небе и цялата земя се освещава и благодари на Бога. Над всичко се низвежда очистващата и претворяващата благодат на Светия Дух, та всичко да се обожи и охристови в Тялото на Богочовека Иисус Христос.

Светата Евхаристия е едновременно спасение на света и човека, и съд над света и човека. Именно защото е спасение на света, тя е и тайнодействен съд над него. Така св. Евхаристия може да бъде и съд и присъда за нас, ако недостойно участваме в нея и се причастяваме. Много съборни правила и канони са решавали въпроса за участието или неучастието в евхаристийното общение и причастието. И може би това схващане за св. Евхаристия като съд е част от причините за рядкото причастяване в по-късния етап от живота на Православната Църква.
В света, в който живеем, все по-рядко се говори за смирение, за покаяние, за пожертвователност. Животът ни е изкушен от вездесъщата гордост, самодоволство, себедостатъчност. Но копнежът по Бога, по Неговата милост е жив в човешката душа и когато не получи подходящ отговор, душата страда и се лута. И тук е ролята на Църквата, на цялата църковна общност: да приканваме, да приласкаваме хилядите човешки души, които се лутат без отговор и в безпътица, да си напомняме, че има утеха и тя е в Божията любов и милост. Тази любов не е абстрактна, въображаема или мимолетна, а реална, действена, изразена във въплъщението, страданието и възкресението на Сина Божи, Господ Иисус Христос.

koritsa-statia-3Ние можем да намерим отговор и утеха единствено като се обърнем към Бога, като Го потърсим в храма, в светата Литургия, в поста, въздържанието, в покаянието и в светата Евхаристия. И трябва да сме подготвени, че този път, бидейки благодатен, няма да е лек и безпрепятствен; и никога да не забравяме, че веднъж тръгнали с добри намерения, с чисто сърце и смирение, ние ще получаваме непрестанната Божия подкрепа, за да го извървим.

Нека първо да потърсим тази подкрепа и да се доверим, да се оставим да бъдем приласкани, утешени и изпълнени с надежда,за да получим „благоприятен отговор на страшния Твой съд“ и всеки един от нас да стане „участник в Твоите нетленни блага, що си приготвил за тия, които Те любят, Господи“.

Новата книга ще бъде представена на 18 октомври (вторник) от 17 ч. в Софийската духовна семинария, в събитието ще вземе участие Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. След премиерата, от 18 ч. ще започне празничната вечерня.