Единственото задължение на Христос

2207 0
bogonosci

Автор: отец Ясен Шинев

В последованието за извършване на тайнството Свето Кръщение, изложено подробно в действащия „Требник” на православните духовници е поместен един откъс от Светото Евангелие, от които блика благодат и истина: ”Не бойте се, Аз съм с Вас през всичките дни до свършека на света!” /Мат 28 :20/. Тези думи на Христос, предадени от най-подробния от четирите евангелиста – св. Матей, са израз на постоянната грижа на Спасителя за всички, които идват в Неговата Св. Църква и стават членове на Неговото Тяло. Разочаровани от света и търсещи една нова духовна алтернатива, те получават едно лично послание и обещание за неизменна подкрепа. Иисус сключва с всеки новопокръстен завет – личен, съкровен и свят, че ще го подкрепя винаги, навсякъде и във всичко в неговото ново поприще. Новопокръстените обикновено не запомнят това в ритъма на практическото извършване на тайнството от свещенослужителя, но ако се замислят ще усетят огромния заряд от великата и тиха мощ на Неговото учение. Биха преоткрили душепопечителната роля на основаната от Него св. Църква и разбрали нейната спасителна и лекуваща духовна мисия. Постепенно биха променили своето почти винаги наслоено отвън разбиране, че тя е една особена институция с нейни увехтяли правила, или някакво затворено общество, неясно и самодостатъчно, а мъдра и грижовна майка, която милва непрестанно децата си. Пред техните уморени очи би се разкрила гледката на една светла лечебница „Витезда”, изцеляваща всякаква болка и немощ. Тя носи в духа на учението си не само обещание за Царството Божие, за живот там някъде в отвъдното или утеха за живот в този безутешен свят, но и практическата грижа за всяка търсеща и страдаща душа. Изразено на езика на света – чрез нея, Синът Божи поема за ръка всеки, който съзнателно и с чиста и жива вяра е готов да следва нейните спасителни препоръки.

Нещо повече, Богочовекът Христос отправя много напътствия към последователите си, които пронизват всички книги на Новия Завет. В този дух са и други Негови слова: „Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще Ви успокоя!” /Мат 11:28/. Те са пълни с грижа, топлина и бликаща любов .Разгръща ръцете си, за да прегърне целия свят, потопен в стихиите на борбите, които го разтърсват отвсякъде. Пролива кръвта си не само за цялото човечество като общност, но и за всяка страдаща душа и сърце, дори и за ония, които не са го познали в пълнота като Бог и Спасител.

Изправен под кръста Му, но застанал лице срещу лице е Неговото творение, вечноколебаещият се човек, лутащ се в своя микросвят и изпълнен със съмнения за всичко , което го заобикаля. Малодушен във вярата си и немощен в усилията си да бъде наистина Христов докрай, той често си задава въпроса : „Все пак Бог длъжен ли е винаги да помага? Това звучи и логично и духовно. Защото може ли Творецът да бъде във всичко обвързан с творението, голямото да се вслушва в малкото, вечното във временното, пълнотата с непълноценността? Човекът да задължи за каквото и да е било Бога? Господ наистина помага, благославя, спасява, но дали трябва да го прави винаги, навсякъде и във всичко?

В своята книга „Животът на старецът Паисий Светогорец”, йеромонах Исаак пресъздава един интересен спомен за среща – диалог на стареца с един поклонник на Атон, които всъщност чисто човешки му задава същия въпрос „….. имах едно недоумение, което му и казах ”Добре де, защо да е длъжен Бог да ни помага?” Отговорът, който ми даде, можеше да ми даде само човек, който действително се чувства Божие чедо и има дръзновение пред своя баща. Каза ми: ”Както, ти, който имаш деца сега се чувстваш длъжен да помагаш и тръгваш от Солун и идваш тук по това време, защото се тревожиш тъй и Бог, който ни е сътворил и комуто сме деца се грижи за нас и се чувства длъжен да ни помогне. Да, длъжен е!” /стр195-196/. Като тънък психолог и истински сърцевед, той не само утешава болката в душата на един отчаян човек, в рамките на своята духовна мисия, но и изразява едно дълбоко свое убеждение, че Бог е преди всичко благ и човеколюбив и няма да пренебрегне молитвата на искрено търсещия. Връща надеждата и остава верен на мъдростта…

Почерпен от мъдростта на Светите отци на Православието, руският режисьор Павел Лунгин във филма „Остров” /2006г./ повтаря този драматичен мотив. В една от незабравимите картини на изцерение, когато една отчаяна майка води своето дете – момченце с тежка контузия на краката си, главният герой монах Анатоли го въвежда в килията, застават пред иконата на Спасителя и казва „…Той е добър. Помага. Той е длъжен да помага. /Он должен помагат.”

Изводът е същия и в двете произведения/биографична книга и художествена творба/и е изцяло съзвучен със светоотеческата традиция. Любовта на Бащата към детето и на Твореца към творението надмогват всякакви логика и излишно богословстване. Бог се намесва не като безпристрастен съдия, а като грижовен Отец, които проявява преди всичко милост и състрадание, повече от някакви отвлечени представи за справедливост или неопределено възмездие.

Затова и ние, простосмъртните, когато подходим с нашите категории за Бога , нито за миг не трябва да забравяме , че те са твърде слаби и непълноценни, изтъкани от нашите немощи и комплекси, които носят печат „човешко, твърде човешко!”. А Той е неизразимата пълнота, бездна от щедрости, море от любов, което може да погълне всичко наше и винаги да ни помага, ако имаме живата и трептяща вяра на разкайващи се грешници.
Амин!