ЖИВОПРИЕМНИ ИЗТОЧНИК

2546 0
praznik

Автор: арх. Мелетий Вадраханис
Източник: www.pmeletios.com
Превод: Мартин Ганев

Нашата Църква всяка година в петък от Светлата седмица чества празника на “Живоприемни и Живоносни източник”. Този празник е бил установен по следния начин. През V век в Константинопол е открито аязмо на Богородица от император Лъв I Тракиец (457 – 474), наречен по това време Макелий, в близост, до което императорът построил величествен храм, посветен на “Живоприемни и Живоносни източник”, т.е. на нашата Богородица. Богородица е наречена по този начин, защото е приела в утробата си Подателя и Владетеля на живота Христос. Така поради аязмото, което извирало постоянно и е било причина за множество изцеления, не би могло да съществува по-добро име за храма от същото такова. Освещаването му било извършено в Светли петък от Светлата седмица и от тогава е прието Православната Църква да чества паметта на този храм всяка година на същия ден.

Този храм през времето е претърпял различни поражения от земетресения и вражески нашествия, като най-голямото е било по време на турското робство, когато е бил разрушен напълно. Възстановен е отново през 1833 – 1834 (в рамките на 15 месеца) по времето на султан Махмуд II и патриарх Константин I. Това е всеизвестният храм “Живоприемни източник” Балаклъ. За пръв път пътешественикът Gerlach (1576) споменава легендарните риби, от които прозхожда турското название Балаклъ (Θ.Η.Ε. 5, 1242).

Така Богородица, която е почитана в продължение на цялата Св. Четиридесетница с последованието на Богородичния акатист, непосредствено след Възкресение Христово я почитаме с празника “Живоприемни източник”. Бихме могли дори да кажем, че това е първият Богородичен празник непосредствено след Възкресение Христово. А този празник не е толкова възпоменание на факта с намирането на Богородичното аязмо или с въздигането на храма, колкото с това, че това е едно тържество и напомняне на живата реалност на факта, че нашата Богородичка – като човек – е извор на Живота. На факта, че Христос е истинният Живот и Христос е Този, Който е Подател на живота.

Св. пророк Мойсей във Второзаконие (8,3) казва “Той те смиряваше, мъчеше те с глад и те хранеше с манна, която ти не знаеше, не знаеха и твоите бащи, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко (слово), което излиза из устата на Господа;”. А именно, че ако Бог пожелае, човек може да съществува по чудесен начин, дори когато ги няма материалните блага. По същия този начин, когато израилтяните са преминавали пеш през пустинята в продължение на 40 години, въпреки всичко, техните дрехи не са овехтели и обущата им не са се износили, и техните нозе не са хванали мазоли и не са били отекли (Второз. 8,4). Тази категоричност от Второзаконие е спомената и от Христос в изкушенията Му, когато дяволът е поискал от Него да превърне камъните в хляб. Христос като човек, подобно на пр. Мойсей и пр. Илия е преживял четиридесет денонощия без храна с помощта на Бога. Това е и смисълът на Постите. Днес казваме “не мога да живея без месо или без мляко и останалите блажни храни.” Църквата обаче изисква от нас да постим, за да ни поучи, че Бог е Този, Който дава живот, а не храните сами по себе си. Обикновено си мислим, че приемайки всекидневно съответния брой калории, те са тези, които подържат нашия живот. Също така си мислим, че материалната храна има някакви живителни субстанции сами по себе си, и че следователно има силата да ни животвори. Докато в действителност, храните дори и да имат свойството да ни подържат е поради факта, че и в тях съществува божието действие. Храната сама по себе си няма живот и не може да ни даде живот.

Ако обърнем внимание на новинарските емисии на медиите и средствата за масова комуникация, или четем политически и военни списания, ще установим, че постоянно се говори за “земя на интереси” или за “важни интереси” и “жизненоважни потребности”. И за всичко това се говори, тъй като човек се е отдалечил от истината на Евангелието толкова много, за да повярва, че в земята, която има петрол, уран и благородни метали, а както и материалните интереси, които съществуват в различни сектори са тези, които дават живот на човека. И благодарение на същите тези интереси, за които човек си мисли, че му дават материален живот, той провежда кръвопрοлитни войни, води до екологична катастрофа цялата наша планета и цивилизация, потапя в печал и болка големи участъци от планетата Земя. И докато всяка държава преследва безпощадно крадци, убийци и терористи, които се намират на нейната територия, на едно международно равнище същата тази държава прилага същите незаконни методи, подобно на своите нарушители. Ето окаяното състояние, което стигаме поради нашето идолопоклонство и отчуждението ни от Бога.

Обаче, освен материалния, мимолетен и смъртен живот, който Бог ни дава, Той ни предоставя и живот вечен, нетленен и небесен. Нашият земен живот има малка ценност сама по себе си, докато вечният живот има едно вечно значение. Бог не ни е създал, за да живеем, шестдесет, седемдесет, повече или по-малко години. Ние сме разумни същества създадени за безсмъртие. Измежду три-четири милиона животински видове, само човекът има разум, съзнание, цивилизация и копнеж по вечността. Само човекът притежава това качество, защото само човекът е бил сътворен с тази цел.

В глава VI от Евангелието според Йоан, след като евреите поискали да срещнат Христос непосредствено след чудото с насищането на петте хиляди, Христос им казал “дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий;” След тази Христова заръка евреите отново Го предизвикали да направи чудо подобно на това, което Мойсей е направил, давайки им манна от небето, но тогава Христос им казал “не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето”. Манната е била храна от небето, но храна материална. Тя съхранявала само биологичния живот, докато истинският хляб дава живот вечен.

След това разкритие Христос е казал няколко много значителни, но и много неясни и парадоксални слова. “Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света”. Когато евреите Му казали да им даде от този хляб, Той им открил, че “Аз съм хлябът на живота”, сиреч хлябът, който дава живот. “Който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога”. Евреите започнали да роптаят срещу Христос, защото нарекъл Себе Си “хляб на живота”. Когато Христос ги е наситил материално с чудеса, евреите не са се възроптали, тъй като са Го считали за пророк и са възнамерявали да Го направят цар. Сега, когато започнали да осъзнават, че загубват своето материално пиршество се възроптали. Ето това са основните интереси на човека.

Христос обаче отново им припомнил и им казал, че техните бащи, които ядоха от хляба, който те считат за небесен, т.е. манната в пустинята, са умрели. Докато този хляб, който е Самият Той, всеки, който яде от него, не ще умре. Следователно, това е хлябът, който ни освобождава от смъртта и в когото не трябва да виждаме просто храна и тление. “Аз съм живият хляб”, сиреч животворящият хляб, “слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден… Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него”. С тези Свои слова Христос разкрива, че истинският и вечният живот придобива всеки с участието си в тайнството на Светата Евхаристия.

Ето това е посланието на празника “Живоприемни източник”. Напомня ни за пореден път, че Богородица роди Христос, Този, Който е Животът и Подателят на живота. Подател на материалния и духовния живот, на смъртния и безсмъртния, на тленния и нетленния. Напомня ни също, че с тайнствата на Църквата можем и ние да се съединим с Христа и да придобием живот вечен, живот истински и щастлив.