Живот след смъртта – какво се случва през първите 40 дни след смъртта

17047 0
angel

Автор: Свети Йоан Максимович (Шанхайски)
Руска Православна Църква „св. Николай Чудотворец“, Тексас (Далас)
Източник: www.orthodox.net
Превод: Павел Стефанов

Нашата скръб за починали близки би била безгранична и без утеха, ако Господ не ни беше дарувал вечен живот. Нашият живот би бил безсмислен, ако завършваше със смъртта. Каква полза би имало тогава от добродетелите и от добрите дела? Тогава щяха да са прави тези, които казват: „Нека да ядем и да пием, защото утре ще умрем“.

Но човекът е създаден за безсмъртие и чрез Своето възкресение Христос е отворил вратите на Царството Небесно, за вечното блаженство за тези, които са вярвали в Него и са живеели праведно. Нашият земен живот е подготовка за бъдещия живот и тази подготовка завършва с нашата кончина – „И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд“. ( Евр. 9:27) . Тогава човек оставя всичките си земни грижи; тялото се разпада, за да се издигне отново при Всеобщото възкресение. Често това духовно видение започва в предсмъртните часове, и докато все още виждат хората около тях и дори говорейки с тях, умиращите виждат и това, което другите не виждат.

Но когато напусне тялото, душата се озовава сред други духове, добри и лоши. Обикновено тя се приближава към онези, които са й по-сходни по дух, и ако докато е била в тялото е била под въздействието на някой от тях, тя ще остане в зависимост от тях и когато напусне тялото. Обаче ще бъде много неприятно, ако се окаже, че злите духове имат власт над душата.

В продължение на два дни душата се радва на относителна свобода и може да посещава места на земята, които са й били приятни, но на третия ден тя се премества в друга сфера. На третия ден, по повеление Божие, душата се издига до Небесата и се покланя на Бога. По това време (третия ден) тя преминава през легиони от зли духове, които пречат на нейния път и я обвиняват в различни грехове, в които те самите са я изкушавали.

Според много откровения има двадесет такива препятствия, наречени митарства, като на всяко от тях се изпитва различен грях. След преминаването на едно митарство, душата отива към следващо, и едва след успешно преминаване през всички тях душата може да продължи своя път, без да бъде незабавно хвърлена в геената. Колко са страшни тези демони и техните митарства може да се види във факта, че Божията Майка Пресвета Богородица, когато Й е било съобщено от свети Архангел Гавриил за Нейното приближаващо Успение, се е молила на Своя Син и наш Бог Господ Иисус Христос да не ги вижда (но не от страх пред тях, а защото са врагове Божии – бел.прев.) и Той Сам се е явил от Небесата, за да приеме душата на Своята Пречиста майка и да Я въведе в рая. Страшен е наистина третият ден за душите на починалите и поради тази причина те особено се нуждаят от молитва.

Тогава, след като успешно е преминала митарствата и се е поклонила пред Бога, душата в продължение на 37 дни посещава небесните жилища и местата на ада, като все още не знае къде ще остане, и едва на 40-тия ден й се определя място до Всеобщото възкресение на мъртвите. Някои души се намират (след 40-тия ден) в състояние на предвкусване на вечна радост и блаженство, а други са в страх от вечните мъки, които ще дойдат в пълнота след Страшния Съд. До тогава е възможно промяна в състоянието на душите, особено чрез принасянето за тях на Безкръвната Жертва (поменаване на Светата Литургия), както и чрез моливи и милостиня.

Колко е важно поменаването на Светата Литургия може да бъде видяно в следното събитие: преди да отвори реликвата със светите мощи на свети Теодосий Черниговски, йеромонахът (известният старец Алексис от Киево-Печерската Лавра, +1916 г.), който отговарял за светите мощи, се е унесъл докато е седял до тях, заспал и видял пред себе си светецът, който му казал: „Благодаря ти, че се грижиш за мен. Аз те моля също, когато служиш Света Литургия да поменаваш и моите родители“- и му дал имената им (свещеник Никита и презвитера Мария). „Как можеш ти, о угодниче Божий, да просиш моите молитви, когато ти самият стоиш пред Божия Престол и молиш Бога да изпрати Своята милост върху хората?“- попитал свещеномонахът. „Да. Това е вярно, но поменаването на Светата Литургия е по – силно от моите молитви“.-отговорил св. Теодосий.

Следователно, панихидите и домашните молитви за починалите са много полезни за тях, също така и добрите дела правени в тяхна памет като милостинята и даренията за Църквата. Но особено полезно за тях е поменаването на Светата Литургия. Има много откровения (явявания) на починали, които потвърждават колко ползотворно е поменаването на починалите. Много хора, които са починали в покаяние, но не са успели да принесат достатъчно плодове на покаяние, са били освободени от мъките и са получили свобода. В Църквата винаги се отправят молитви за починалите, а в деня на слизането на Светия Дух (Петдесетница) се отправят специални коленопреклонни молитви на вечернята, дори има и специално прошение за тези, които са в ада.

Всеки един от нас, който желае да прояви своята любов към починалите и да им даде истинска помощ, най-доброто, което може да направи е молива за тях, и особено да запише имената им за Света Литургия, когато частиците, които се изваждат за живите и за починалите се спускат в Честната Кръв на Господа, когато свещеникът произнася следните думи: „Умий, Господи, греховете на тези поменати тук, чрез Твоята Драгоценна Кръв и по молитвите на Твоите светии.“

Ние не можем да направим нищо по-добро и по-голямо за починалите от това да се молим за тях и да ги записваме за Света Литургия. Те имат особено голяма нужда от това, а най-вече по време на първите 40 дни след смъртта, когато душите им се движат по пътя към Вечните жилища. Тялото не чувства нищо тогава: то не вижда близките си, които са се събрали около него, не усеща миризмата на цветята, не чува погребалните песни, но душата усеща молитвите отправени за нея и е благодарна на тези, които се молят и е духовно близка с тях.

О, близки и сродници на починалите! Сторете за тях, каквото е необходимо и е във вашата власт. Използвайте вашите пари не за външно украсяване на ковчега и гроба, а за да помогнете на тези, които са в нужда в името на вашите починали близки, да заделите за Църквата, където се отправят молитви за тях. Покажете милост към починалите, погрижете се за техните души.

Пред всички нас стои същият път, а как ние тогава ще искаме да се молят за нас! Нека следователно и ние да бъдем милостиви към починалите.

Веднага щом някой почине, незабавно се обадете или уведомете свещеник, за да прочете молитви, предназначени за починалите (молитви, които се четат за всички православни християни).

Опитайте, ако е възможно, да осигурите опело в Църквата и да четете Псалтира над главата на починалия до неговото погребение.

Най-вече се опитайте да организирате поменаването за 40 дни на починалия, ежедневно поменаване на Светата Литургия. Ако опелото е в храм, където не отслужват ежедневно Света Литургия, роднините трябва да се погрижат да осигурят 40-дневно поменаване там, където се служи ежедневно. Също така е добре да отделят принос за поменаване и по манастирите, и по светите места.

Нека да се грижим за тези, които са се отправили към другия свят преди нас, да правим за тях всичко, което можем, спомняйки си Христовите думи: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани“ (Мат. 5:7).