Заветите за единството на Църквата на св. Павел, апостолът на народите

1272 0
edinstvo

Автор: Йоанис Каравидопулос, почетен професор на Богословския факултет при Солунския университет „Аристотел“
Източник: amen.gr
Превод: Мартин Ганев

В неделята на св. 318 отци от Първия вселенски събор, който бил свикан в Никея във Витиния през 325 г. сл. Хр., Църквата ни чете евангелски откъс на част от Първосвещеническата молитва, запазена от евангелист Йоан, в която Иисус се обръща към Бог Oтец, малко преди Своите страдания, а като апостолско четиво ни представя една част от Прощалното слово към презвитерите от Църквата в Ефес (Деян. 20, 16-18 и 28-36). Този евангелски откъс, който ни занимава тук, е следният:

Защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница. А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни. И когато те дойдоха при него, рече им: Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си. Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас. А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той̆ може да ви назидае по-добре и да ви даде наследи между всички осветени. От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха; сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце. С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Тоий каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима. Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.

Докато се движи към Йерусалим, където ще бъде заловен и затворен, мисълта на великия апостол е обърната към Църквата, която Христос е основал чрез Своята кръв, и е била поверена впоследствие на апостолите, а чрез тях на различните степени водачи (епископи, презвитери, дякони), за да направляват и пазят Църквата, както пастири от вълците, т.е. еретиците, които ще я заплашват във всяка една епоха. Това е удобен случай да видим как възприема апостол Павел Църквата, и главно да анализираме някои от характерните й особености.

 

  1. Най-напред, Църквата, както се заключава от посланията на апостол Павел, е едно органично цяло, едно тяло с Глава Христос и членове всички християни. Това органично цяло не произлиза като последствие от развитието на някакви човешки фактори и вътрешносветски обстоятелства, нито пък се основава на слабите сили на човека, които я съставят, или в частност на онези, които я ръководят, но тя е резултат от дара на Божията любов по отношение на света. В хаоса и разкъсващите сили на предхристиянския свят, чрез Иисус Христос Бог предлага възможността за съединението на хората в едно тяло, съсредоточава враждебните настроения между хората, (напр. при иудеите и езичниците), в една нова общност на любов и мир. Единството, по този начин, представлява основен признак на Църквата, който свидетелства за нейния произход от Бога. Една разцепена Църква от разделения и схизми ни създава впечатлението, че е изоставила Бога и е приела въздействието на разрушителните сили на света.

 

  1. Иисус познава много добре и предсказва на Своите ученици враждебния характер на света спрямо Църквата. След като е бил преследван и разпънат Самият неин Основател, не е възможно да бъде различна участта за всички онези, който вярват в Него. “Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят” (Йоан, 15, 20). Същото предвижда и апостол Павел в неговото Прощално слово, което цитирахме по-горе. Говори в действителност за вълци, имайки предвид еретиците от всякакъв вид; или онези, които произлизат от вътрешността на Църквата, или онези, които нахлуват отвън. По същия начин обаче, както Кръстът представлява “прославата” на Христа, така представлява и “славата” за Неговите ученици, а впоследствие на верните. Ако Църквата чувства сигурност в света чрез власт, богатство и сила, а не познава Кръста, страданията и свидетелствата (мъченичества), то тогава тази Църква не е същата с онази, която е основал Христос. Бог закриля Църквата в скърбите и безредиците на света, само ако тя остане вярна на своя основател и Господ.

 

  1. В същото това прощално слово апостол Павел е съхранил един израз, който не е засвидетелстван в Евангелията, и поради това се счита за едно от неписаните слова на Иисус: да помните словата на нашия Господ Иисус, който каза “по-блажено е да се дава, нежели да се взима.

 

  1. И накрая, учението на св. апостол Павел за Църквата като Тяло Христово е от особено значение за нашата епоха. В противовес на властващия днес индивидуализъм, той подчертава социалната перспектива на християнския възглед за човека, според която християнинът не представлява някакво някакво изолирано същество в света, но се намира в отношение на общуване с останалите свои братя. Също така, отношението на човек с Бога се потвърждава и отразява в отношението му към другите хора, и тук нямаме предвид само останалите членове на Църквата, но всички останали хора, които са членове на Църквата в потенция, и които могат да станат членове в действителност, чрез правилното поведение и отношение на съзнателните нейни членове спрямо тях. Трябва също да се каже, че причастността на верните, в свойството им на членове, към Тялото Христово не е някакво статично и окончателно състояние, но е динамично такова. Това означава, че началото на нашето преминаване към Царството Божие като цел, носи като последствие постоянното усилие и бодърстване. Точно за това и св. Йоан Златоуст бие камбаната и ни напомня по характерен начин, че “следователно не бива да бъдем спокойни, че веднъж завинаги сме станали членове на Тялото”.