Загуба и победа

913 0
zaguba

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Старецът Софроний Сахаров казва: „Да си християнин, означава да вярваш в победата над света и нищо по-малко“. Какво ще значи това? Задавам този въпрос, защото много пъти изопачаваме тази победа над света.

Времето, в което живеем, бива определяно като трудно. Медиите подхранват ума с информация и прогнози, които карат сърцето да се тревожи за утрешния ден. Хората живеят и дишат агонията, която напоява тяхното всекидневие. Цари несигурност, объркване, смут.

Как ние, християните, трябва да се отнесем към тази реалност?

Някои казват с леко сърце: „Бог няма да позволи да си изпатим от злото“. Но тази констатация насърчава лъжеусещането и лъжливата вяра. Какво ще рече „Бог няма да позволи да си изпатим от злото“? Или други твърдят: „Ние, християните, вече сме избраният Божий народ и Бог няма да ни остави“. Е, естествено, Бог няма да ни остави, обаче не както го разбират повечето християни. Външните злини, които са ни споходили, не са знак за богоизоставеност, а бих казал точно обратното…

Твърдим, че Христос ще победи злото, ще съкруши Своите врагове, ще ни помогне, ще ни подкрепи. Ама добре, в кой Христос вярваме в крайна сметка? В Този, Който ще дойде ли, или в Този, Който дойде? Христос, братя мои, дойде. Христос няма да победи злото, а го победи. Христос няма да ни спаси, а вече ни спаси от тиранията на дявола, но ние настояваме да вярваме в един бъдещ Христос, на който, за съжаление, Му приписваме и светски свойства, приписваме Му и дела на светско оправдание или отмъстителни деяния в един привидно християнски дух.

Когато казваме, че вярваме в Бога, сякаш казваме: „Живея, както Бог (живее). Живея живота Му“. Това изповедание е сериозно! За да бъде истинно, трябва да го преживяваме или най-малкото да искаме да го преживеем и да полагаме усилия за това.

Живеейки християнския живот, трябва да положим усилия да не паднем в клопката на дявола, който ни казва, че всичко ще бъде добре, че ако вярваш в Бога, всичко ще ти върви добре – и работа ще имаш, и здраве ще имаш, и деца ще създадеш и ще успееш в живота си. Тоест, ако се опиташ да живееш в Христос, Бог ще те благослови.

Подобни помисли обаче са демонични. Защото виждате хора, които вярват в по-горните неща, но внезапно идва една болест, или някакво друго изпитание и веднага започват да задават въпроси и да обвиняват Бога. Защо, Боже мой, това ми се случи на мене, на мен, който ходех всяка неделя на църква? Защо, Боже мой, на мен, който постих, който се молих, който Те изповядах пред човеците? За да се стигне дотам, че пострадалите се разочароват и изпадат в отчаяние, хулят Бога, в Който уж са вярвали.

Но идва Бог и ти отговаря на всички тези въпроси защо. Да, на теб, брате. Защо не? Какво очакваше? Да бъдеш оправдан по светски? Очакваше да постигнеш нещо по светски? Очакваше всичко да ти върви добре по светски? Очакваше да живееш в комфорта на богатството, телесното здраве, социалното утвърждаване, професионалния успех? Ако очакваше от Мене всичко това, неправилно си го очаквал. Аз други неща ти казах: И който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

Изкушенията са неразделна част и от живота в Христос. Свети Нектарий казва: Изкушенията се допускат, за да явят скритите страсти, да се победят и така да се излекува душата. А св. Йоан Златоуст отбелязва: Без проблеми, без нещастия, без болести, без скърби какво би правил човекът. Би се отдал на наслаждение и пиянство, би се въргалял в калта като свиня, би забравил напълно Бога и Неговите свети заповеди. Сега обаче, тревогите и страховете, скърбите и изпитанията го държат в духовно бодърстване, превръщат се в школа по целомъдрие, в училище за душата. Скърбите и изпитанията не са причина за тъга и печал, а за гордост и радост…

Вярата ни в Христос трябва да се доказва чрез доверие в Неговия Божи промисъл. Да не забравяме, че и Христос „загуби“. Бе умъртвен. Умря върху безчестното дърво на един Кръст. Христос загуби доброволно по светски и именно по тази причина спечели. Загуби външно, но реално спечели. Изпита болка, но ни обнови. Умря, но и възкръсна.

Ако Христос не каза Не на изкушението, болката, смъртта, ние ли ще го кажем? Църквата живее не просто с надеждата, но с увереността във Възкресението. Християнинът трябва да живее с увереността в любовта на Бог Отец, Който „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“.

Множество нужди срещаме по пътя на живота. Множество са проблемите (едни по-големи, други по-малки), които се изправят заплашително пред нас във всеки момент. Бог обаче казва: Няма да те оставя сам и незащитен. С теб съм в скърби. Призови ме в скръбен час и ще те избавя и ти ще Ме прославиш. Потърси Моята помощ – казва Бог – и Аз ще те изведа от затруднението, когато си готов. В света скърби ще имате – казва въплътилият се наш Изкупител. И добавя: Но дерзайте! Аз победих света. Не се разочаровайте, не падайте духом заради притеснението и не губете вашето дръзновение. Аз съм с вас. Аз няма да победя злото, а вече го победих. Но не търсете от Мен лесен живот, не търсете от мене комфорт, не търсете от Мене живот без изкушения, защото, ако няма изкушение, няма венец.

Преп. Паисий Светогорец казваше: „Разумен и умен човек е онзи, който е осъзнал добре, че има край на настоящия живот и бърза и той да сложи край на своите грешки и недостатъци, живеейки със смирение и покаяние, посрещайки всяко изкушение и изпитание като възможност за духовно преуспяване. Синаксарите на светците са пълни с изкушения и изпитания. Всички светци са загубили по светски, но са спечелили, следвайки Бога.

В този Христос да вярваме, в истинния Бог, Който не оставя в проблемите на този живот, но иска от нас преминавайки през изпитанията си ние с доверие да Го последваме в Земята на живите, в небесното Му царство.