Защо Православната църква не използва музикални инструменти?

1032 0
muzika

Автор: Йоан Никипорук
Източник: blog.obitel-minsk.com
Превод: Елена Попова

Един читател на блога blog.obitel-minsk.com неотдавна зададе въпрос в коментарите относно една статия за музикалните инструменти в Библията. „Защо Църквата ни не използва музикални инструменти?“ Ето и нашия опит да отговорим на този въпрос.
Не знаем нищо за употребата на музикални инструменти в ранната Църква, така че не можем да посочим някакъв факт. От една страна, няма съмнение, че Христовата Църква е развила своето богослужение въз основа на древните иудейски традиции за богослужение в храма и в синагогите. Затова древните християни биха могли да заимстват традициите за използване на музикални инструменти от синагогата и най-вече от храма. Освен това е имало много християни, които са били възпитани като езичници, затова са могли да приемат музикалните инструменти като един от най-простите начини за изразяване на религиозни чувства. От друга страна, може би някогашните езичници, спомняйки си религиозните танци и музика от предходните им религии, които са били придружени от неприемливи за християните ритуали, не са искали да въведат тази съмнителна традиция в Църквата. Какъвто и да e бил случаят, нямаме факти, с които да докажем или да отхвърлим употребата на музикалните инструменти по време на богослужение в ранната Църква.

Имаме разкази от църковни автори и от светите отци, които обръщат обширно внимание на теми, свързани с богослужението и изразяват своето мнение за употребата на музикални инструменти, макар и косвено. Въз основа на темите по-долу, можем да заключим, че църковните отци не са останали равнодушни относно въпроса за използването на музикални инструменти в църквата, въпреки че повечето от тях се противопоставят на тази практика, особено като начин за борба с езическото влияние.

Климент Александрийски пише в труда си „Наставник“: „Оставете свирката на пастира, флейтата – на мъжете, които се боят от боговете и са отдадени на идолопоклонство. Такива музикални инструменти трябва да бъдат изключени от нашите празници, защото те са по-подходящи за зверовете и за класата хора, които са най-малко способни да разсъждават като хора… Като цяло, ние трябва напълно да елиминираме всички подобни видове гледки или звуци – с една дума: всичко неприлично, което влияе на чувствата (защото това е злоупотреба с чувствата); удоволствията, които само забавляват зрението или слуха ни обезсилват.“ Климент ръководел Александийската богословска школа, която предпочитала алегоричния метод за тълкуване на светото Писание. Ето защо, относно тълкуването на известния 150-ти псалом, който насърчава всички хора да възхваляват Бога като използват различни музикални инструменти, Климент пише: „Духът, различавайки божественото служение от подобна веселба, пее: Хвалете Го с тръбен звук – защото с тръбен звук ще възкреси мъртвите. Хвалете го с псалтир – защото езикът е псалтир Господен. Хвалете го с гусли. Но под гусла има предвид устните, докоснати от Духа като от лък. Хвалете го с тимпан и хора пък се отнася за това Църквата да размишлява за възкресението на мъртвите. Хвалете го със струни и органи. Той нарича нашето тяло орган, а неговите нерви – струни, чрез които то получава хармонично напрежение,  когато бива докоснато от Духа, и издава човешки гласове. Хвалете Го с кимвали гръмогласни. Тук нарича езикът кимвал на устата, който звучи с пулсирането на устните.” (Наставник 2:4).

И все пак, епископът на Александрия не възприема употребата на определени музикални инструменти като нещо лошо по своята същност, стига само те да не напомнят за езическите празници: “И даже да желаеш да пееш и да свириш на арфа или на лира, няма вина в това. Ти ще подражаваш на праведния еврейски цар в неговата благодарност към Бога.” (Наставник 2:4).

Евсевий Кесарийски, бележитият църковен историк, казва, че употребата на псалтир е била позволена в Старозаветната ера, но днес този инструмент вече не се използва: “В древни времена обрязаните са се покланяли на Бога със символи и образи и не е било неуместно да отправят химни към Бога с псалтир и гусла, изпълнявайки духовни песни. Гласовете на християните в унисон биха били по-приемливи за Бога, отколкото какъвто и да е музикален инструмент. Съобразно това, във всички църкви на Бога, обединени в една душа и в едно отношение, с един ум и в съгласие на вярата, и с благочестие, ние отправяме мелодия в унисон с думите от псалмите.” (Коментар върху Псалом 91).

Св. Василий Велики казва: “Безполезни изкуства са свиренето на китара, танцуването и свиренето на свирка, защото когато свиренето спре, резултатът изчезва заедно със спирането. И действително, според думите на апостола, резултатът от това е разрушителен.” (Коментар върху Исаия 5 гл.). Св. Амвросий Медиолански, на свой ред, се тревожи, че ако християните започнат да свирят на инструменти, вместо да пеят псалми, рискуват да изгубят спасението си. Св. Йоан Златоуст, славният аскет и проповедник, поучава паството: “Преди Давид е пял песни, така и днес ние пеем химни. Той е имал псалтир с безжизнени струни, но църквата притежава псалтир с живи струни. Нашите езици са струните на псалтира, с различен звук действително, но много повече според благочестието. Тук няма нужда от гусла или от опънати струни,  или от лък, нито от изкуство, нито от някакъв инструмент. Но ако искаш, можеш ти сам да станеш гусла, умъртвявайки членовете на плътта и създавайки пълна хармония между ума и тялото. Защото, когато плътта вече няма силни страсти против Духа, а се е покорила на неговите заповеди, бива водена по най-добрия и най-удивителния път, тогава ти ще сътвориш духовна мелодия.” (Св. Йоан Златоуст, Изложение върху Псалом 41).

Августин Блажени обяснява така: “Музикални инструменти не се използват. Тръбите, тъпаните и арфите се свързват толкова интимно с чувствените езически култове, както и с дивите пиршества и безсрамните представления на дегенериралия театър и цирк, затова е лесно да се разберат предсразсъдъците срещу тяхната употреба в богослужението.”  Интересно е, че св. Августин казва това, описвайки богослужебните практики на Александрийската църква. От своя страна св. Иларий Пиктавийски, съдейки по неговата екзегетика на псалмите, е далеч от това да забранява всички музикални инструменти като цяло. Той изрежда четири вида музика в богослужението, включително инструментална музика и антифони. Според него псалтирът е “най-подходящ от всички музикални инструменти.”

Има забрана и от Лаодикийския Събор (364 г.) относно музиката, която е твърде приятна за човешкото ухо и твърде чувствена. Съборът забранява употребата на народни мелодии за църковно пеене. Освен инструменталната музика, Съборът забранява на миряните да пеят в църквата, освен групата на хористите. Забранява и употребата на небиблейски текстове, както и на светски мелодии.

Единственият музикален инструмент, който е останал в Църквата са църковните камбани, които са широко разпространени в християнския Изток, въпреки техния западен произход. Въпреки че камбаните обикновено събират верните в църквата, те се използват за отбелязване на най-важните моменти по време на богослужението, т.е. четенето на Евангелието при неделните утринни молитви, както и песнопението, обявяващо на хората, че тайнството на освещаването на светите дарове току що се е случило.

Заслужава си да се отбележи, че въпреки почти пълното отсъствие на музикални инструменти в Православната църква, има местни обичаи, които насърчават тяхната употреба в енориите на Александрийската патриаршия в Африка, където е типична любовта към музиката у хората, живеещи там. Съществуването на местни обичаи се обяснява с активната православна мисионерска работа в африканските страни и обогатява православната литургична традиция, като едновременно с това води местните култури по-близо до Църквата и отразява различни начини на богослужение, които са типични за православната традиция.

Православната църква одобрява музиката извън богослужението, помнейки, че Господ Иисус Христос отиде на сватбата в Кана Галилейска и там не забрани музиката и танците, които от своя страна постоянно се чуват и виждат на сватбите по света. Трябва винаги да внимаваме дали всичко, което правим е за наша полза, дали подобрява няшия вкус и развива нашите таланти, дадени ни от Бога, които можем да използваме, за да служим на Господа и на хората.