ЗАЩО СВЕТИТЕ ОТЦИ НА ЦЪРКВАТА ГЛЕДАТ НА СМЪРТТА КАТО НА ДАР ОТ БОГА

1480 0
dar-2

Автор: дякон Чарлз Джойнер, гръцки православен храм „Св. вмчк. Георги Победоносец“ в Грийнвил, САЩ
Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов

Смъртта е винаги нещо, което носи скръб в сърцата ни. Защо тогава да гледаме на нея като на дар от Бога? Очевидният отговор е, че смъртта е единственият път към Божието царство. Чрез смъртта ние влизаме в Неговото вечно царство. Разбира се трябва да знаем, че не просто като починем ще влезем в Царството Божие, но също така ние трябва да имаме душа, която копнее за Бога с любов и живот, в който постоянно се стремим да изпълняваме Неговата воля. Това не означава, че ще бъдем съвършени или безгрешни, тъй като само Христос е безгрешен, но трябва да се стремим към това съвършенство, защото ние обичаме Бога с цялото си сърце.

Можем да разгледаме начина, по който Христос е срещнал смъртта, за да разберем естеството на този път. Първо, да помним как Христос пострада по Неговия път към Кръста. Чрез това Той искаше да ни покаже, че пътят не е лесен и често е изпълнен с болки и големи трудности. Второ, да помислим как демонстрираме нашата вяра чрез нашето търпение в различни страдания и изкушения. Трето, най-важно от всичко, основата на Евангелието, да бъдем уверени, че има надежда за нас във възкресението ни. Христос ни показва, че ако сме верни, смъртта е само преход от този светски живот към живота в Неговото царство.

Важно е да запомним, че целта на нашия живот не е богатство, щастие и благополучие. Надяваме се, че ще получим и тези дарове, но целта на живота е да се съединим с Него чрез нашето послушание и смърт. Животът ни също е дар, който ни е даден, за да можем да очистим душата си и да развием тази истинска любов към Бога, докато преживяваме чудесата и красотите на Неговото творение.

Св. отци също ни учат, че единственият начин да се уверим, че живеем чист живот, е да си спомняме всеки ден реалността на нашата възможна кончина. Не по болезнен или отрицателен начин, но с надежда, виждайки реалността на бъдещия живот в Неговото царство, който се достига чрез смърт.

С тази гледна точка ще открием, че много от желанията, които ни дават стрес в живота, всъщност не са толкова важни на фона на вечността. Размислете как виждате целта на живота си. Как виждате реалността на вашата смърт. Можете ли да я видите като нещо положително?

Когато изгубим любими хора, докато се движат по пътя към съединението си с Бога, за нас е трудно да го приемем и усещаме голямата загуба на тяхното присъствие. Това също е нормално, тъй като дори и Христос се е просълзил в гробницата на Своя приятел Лазар. Скръбта е очакване, а ние можем да си припомним, че нашата загуба е печалба за онзи, който е заспал (починал) в Господа. Казваме, че са заспали, тъй като смъртта не е наистина смърт, а преминаване от земния живот във вечния.