За абортите*

2030 0
abort

Старецът Ефрем (Мораитис)
Източник: www.pravoslavie.ru.
Превод: Татяна Филева

Старецът Ефрем (в света – Йоанис Мораитис) е роден на 24 юни 1928 г. в град Волос (Гърция). 19-годишен завинаги се преселил в Света Гора, ставайки послушник на светия старец Йосиф Исихаст, безмълвник и пещерник. След като основал 19 православни манастира в Съединените Щати и Канада, старецът Ефрем през 1995 г. се оттеглил в пустинята за безмълвие, молейки се за целия свят. Днес публикуваме още една проповед на отец Ефрем от подготвящата се за издаване книга „Изкуството на спасението” (през 2012 г. – Бел. прев.), станала квинтесенция на неговия богат духовен опит за почти шестдесет години монашески живот.

Скъпи мои чеда!

Днес на земята се пролива много кръв, много невинна кръв. Тази кръв е по-чиста от кръвта на Авел – това е кръвта на убитите младенци, кръвта на невинните младенци, на беззащитни същества, която проливат самите майки!

Всички болници и родилни домове са се превърнали в Иродова кланица. Милиони и милиони младенци в целия свят се оказват изхвърлени в кофата за отпадъци или в канализацията – дори котетата не се изхвърлят така. В един филм показват как убиецът – лекарят-акушер – убива със скалпел младенеца в матката, а след това със специално приспособление раздробява главичката на детето и го изважда от утробата. При това майката не вижда нищо от това, става от креслото и спокойно си отива вкъщи.

Преди няколко дни ми попадна публикация на един лекар. Бих искал да ви я прочета, за да видите какво представлява абортът от научна гледна точка. Статията е озаглавена „Последният удар”. Ще ви я прочета дословно.

„Според съобщения в пресата се подготвя приемането на законопроект за разрешаване на абортите. Този законопроект ще бъде най-престъпният от всички, приети някога от гръцкия Парламент. За гърците в момента, когато е застрашено самото съществуване на нашия народ като нация, това ще бъде последният удар. За съжаление, престъплението ще получи статута на закон. Но преди господа депутатите да гласуват за приемането на този законопроект, бих искал да внеса две предложения:

1) Всички да изгледат филма, озаглавен „Безмълвният вик”. Тук с помощта на ултразвук е заснет един аборт. Страшна гледка… Когато оръдията за убийство проникват в матката, ембрионът усеща присъствието на чуждо тяло и започва да се съпротивлява, правейки резки движения. Честотата на пулса от нормалните 140 удара в минута нараства до 200. А в момента, когато хирургическото оръдие се докосва до ембриона, става нещо невъобразимо ужасно! Зародишът отваря уста в безмълвен вик и умира!!! Лекарят акушер-гинеколог, направил снимките (посочва се фамилията му), който от 1949 г. досега бил направил 10 000 аборта, не бил на себе си, като видял това ужасно зрелище – той не можел да си представи нищо подобно – и решил за в бъдеще не само да не прави аборти, но и да се бори за забраната им.
Ако господата депутати изгледат този филм, мисля, че ще предпочетат да им отсекат ръката, отколкото да гласуват този закон.

2) Второто ни предложение е следното:
Нека господа депутатите се погрижат този филм да бъде показан по телевизията и гръцкият народ да види и разбере, че извършените в Гърция ежегодно 300 000 аборта не са прости хирургични операции, а 300 000 узаконени престъпления. А ако приемането на този законопроект не бъде отменено, тогава кръвта на тези беззащитни създания като море ще залее и ще погуби Гърция. И тогава многобройните врагове на нашата Родина ще напишат с едри букви: „Гърция вече я няма!”. Този надпис ще предизвика престъпна радост у враговете, а у истинските православни гърци – болка и срам.

Колко угасен е абортът, колко страшно е това престъпление! На това трябва да се сложи край. Невинните създания не бива да погиват по такъв ужасен начин само защото някой смята, че не може да си позволи да има още едно дете. Ние сами решаваме – вместо Бога? Определяме дали можем, или не можем да отгледаме децата, дадени ни от Бога? Решаваме вместо Бога, а Той какво ще прави?…

Това престъпление започва да приема застрашителни размери. Накрая жените ще трябва да осъзнаят целия му ужас, да се борят, да възпират онези, които по действие на дявола се готвят да го извършат; нали решават да го извършат или поради незнание, или под натиска на външни сили, или поради вътрешно смущение. Главният съучастник тук е дяволът, той предлага безпочвени оправдания – видими слабости: недостиг на средства, болести, настояване от страна на мъжа и, от друга страна, като че незнание – именно от всичко това се възползва дяволът и успешно склонява майките към този трагичен грях.

Не зная дали знаете, че тези деца, зародишите, след аборта не отиват в небитието. Всеки ембрион е вече пълноценен човек, с душа. Тези деца продължават да живеят в Друг свят и от тях вече се е създало многомилионно воинство на Небесата. И всички те викат към Бога за това, че са били невинно убити, не са приели Свето Кръщение и не са станали православни християни. Върху кого лежи вината за това? Можем и да не казваме върху кого – и така е ясно. У Бога думата за това кръвопролитие е една-единствена – „престъпление”! И с какво може да бъде умита тази кръв? А с какво се отмива калта? С вода, с чиста вода. Ето защо непрестанно да тече вода от два непресъхващи извора, а тези непресъхващи извори са очите. Вътрешното покаяние трябва да се прояви външно като неизчерпаем извор на сълзи, и така до самия край на живота.

Разбира се, грехът се прощава веднага щом бъде открит в Светото и всесилно Тайнство Изповед, където се прощава всичко. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него (1 Иоан. 4:16). Но Той е и Правосъдие. Затова жените, които са извършили този грях, да не се успокояват излишно, че вече са се покаяли за извършените аборти. Те трябва през целия си живот да проливат сълзи на покаяние. Много от тях, макар и да са се покаяли, все пак чувстват неудовлетвореност. Защо? Защото още не са се покаяли вътрешно, не са пролели достатъчно сълзи, за да умият кръвта на извършения аборт или аборти. Покаянието няма граници. Доказателство за Божията любов и добросърдечие е животът – това, че човек живее и след извършването на престъпление. Той живее, а това значи, че Бог още го чака, а ако го чака – значи човек не бива да губи този шанс, но е длъжен да се възползва от него.

И към епитимията, която духовникът налага за този сериозен, изключителен грях, трябва да се отнасяме много внимателно. Епитимията помага за душевното изцеление, но, както казахме, трябва да се отворят и извори от сълзи, с които да се умие кръвта на аборта, та след това човек да почувства общението с Бога. Тоест, тук не е достатъчна само изповед. За да се измени сърцето на Бога, за да не остане в Него болка и горчивина, за да се възобнови То и да стане такова, каквото е било преди човекът да извърши грях, са необходими само два извора на покайни сълзи. И тогава, докато завърши нашият живот, Божието сърце трябва да се омилостиви.

Ще ви приведа един прост пример. Да си представим, че детето със своето непослушание и неуважително отношение е разстроило майка си. Ако то се разкае и каже: „Мамо, прости ми, повече няма да правя така” – майката, разбира се, ще отговори: „Добре, иди си и повече не прави така”. Прошката е получена. Но ако то със сълзи се хвърли в обятията й, започне да плаче горчиво, да моли и настойчиво да умолява тя да му прости от цялото си сърце, то в сърцето на майката няма да остане и следа от огорчение и обида. Същото става и с човека, когато той се кае и се обръща към Бога след извършения грях.

Някои питат: „Защо хората, които постоянно се каят, плачат, дори и тези, които, така да се каже, са по-близо до Бога, които носят расо и са Му посветили целия си живот, живеят в пустинята, които се изповядват, не вършат грехове, получили са прошка, водят друг начин на живот?” А ето, колкото повече човек се кае и колкото повече пролива сълзи, толкова повече се променя Божието сърце. Извършва се дълбоко примирение на грешния човек с Бога, особено в случая, когато е извършен престъпният грях на аборта – потоците сълзи не бива да се прекратяват до последното издихание.

Ще ви разкажа един случай.
В един храм в Македония, където се пазели мощите на много почитан Светия, бил храмовият празник. В този храм работела една благочестива жена. Тя помагала в подготвянето на църквата за празника, почиствала, а един следобед полегнала да си почине – искала да полежи малко, а после да продължи работата си.
Легнала и заспала, и спала непробудно няколко денонощия. Повикали лекар. Лекарят я погледнал и казал:
‒ Не трябва да се опитваме да я будим, с нея става нещо, необяснимо от медицинска гледна точка. Рано или късно сама ще се събуди.
Не зная точно колко време минало, но в края на краищата жената се събудила, дошла на себе си и попитала:
‒ Бдението започнало ли е?
Тя мислела, че е проспала няколко часа. Отговорили й:
‒ Не, не е започнало, но скоро ще започне.
Жената повярвала. Когато окончателно осъзнала ситуацията, помолила настоятеля на храма:
‒ Моля Ви, отче, повикайте всички жени от нашето село.
Събрали се всички, които могли да дойдат, и тя разказала:
‒ Чуйте какво видях. С един пресветъл мъж слязох надолу. Слизах все по-дълбоко и по-дълбоко в сърцето на земята, там видях тъмници, видях тъмнина, видях затворени, видях много неща. Между хората, които ми показаха, видях жени, които са направили аборт – те поглъщаха своята кръв, останала след аборта! Ужасих се от това зрелище и Ангелът ми каза: „Сега ще се върнеш на земята. Събери всички жени и им разкажи какво си видяла тук, за да ги удържиш от това престъпление. Ако те не се покаят както подобава, ще се окажат тук в същото положение”.

Всички ние трябва да помагаме на хората да избягват това престъпление. Още щом узнаем, че някой иска да направи аборт, трябва твърдо да се стремим да не допуснем това и да обясним последствията. Обикновено жената, която прави аборт, не вижда и не разбира това, което става вътре в нея в този момент. При първата възникнала трудност – това вече е станало модерно – тя отива при лекаря и прави аборт, като че става дума за куче или коте. Да я спрем, да поговорим с нея, да я разубедим, да й помогнем да осъзнае какво страшно престъпление е на път да извърши!

Като духовник съветвам всички, които са извършили този грях веднъж или повече пъти: постарайте се чрез сълзи да получите душевно изцеление или, казано на езика на антропоморфизмите, да заличите тъгата и скръбта от Божието сърце. Великите отци на Църквата казват, че покаянието е толкова голямо, че съвършено може да изглади от Божието сърце спомена за прегрешенията, тоест да направи така, че греховете на човека сякаш не са съществували.

Виждате ли колко велико е покаянието? Какво трябва да направим всички, и преди всичко аз? Да се покаем! Колкото пъти човек казва: „Прости!” – толкова пъти Господ отговаря: „Прощавам”. Но трябва да засвидетелстваме прошката в Тайнството на Светата Изповед и с дръзновението, което ни дава това Тайнство, осъзнавайки безграничната сила на покаянието, да пристъпим към Престола на Божията Благодат.

Да не се страхуваме, да не падаме в отчаяние, но да прибегнем към Тайнствата. Отчаяние ли? – никога! В това е и главната ни борба. Какъвто и престъпник да се чувстваш, никога не се предавай на отчаяние. Бъде твърд в своята надежда, не допускай да те хвърлят в рова на отчаянието и да те погубят, и да отидеш „от трън, та на глог”. Със своето отчаяние ти оскърбяваш и унижаваш Бога. Утвърди Бога в сърцето си, в силата и великолепието, които Му подобават, нали Той е в състояние да изглади всеки грях. Ако Бог се е разпнал и е заличил греховете на цялото човечество, то какво са твоите собствени грехове, грешни човече, в сравнение с това?!

Затова ние приемаме всички, които прибягват към тази спасителна баня, към това пристанище, наречено Изповед. Тук приемат всеки кораб, разбит от океанските бури. Макар и той да е разбит от ветровете и бурите, и моряците – осакатен от разбойници – тихото пристанище е отворено за него. Мачтите са счупени, платната са скъсани, останал е само корпусът, но ето, корабът влиза в дока и след ремонта това вече е нов кораб.

Веднъж дойде един такъв осакатен човек – дойде на изповед една жена (колко ми беше жал за нея!) – и се кае, горката, за това, че е извършила… петдесет аборта! Представете си: петдесет убити деца – и ето, ти трябва да решиш какво да направиш в този случай! Ако тя още е жива, то значи, Бог още я търпи, очаква покаяние, значи и ти, като духовник, трябва да се отнасяш към нея единствено с любов. Аз я приех с любов, утеших я, както можах и й назначих лекарството, което й беше необходимо.

Помислете си колко години тя е държала всичко това в себе си, терзаела се е от греха, но не е смеела да го разкрие! И ето, тя дошла с надежда за спасение. Наистина, велика е Божията любов! Велика е и радостта на Ангелите: Тъй и на небесата ще има радост за един каещ се грешник (Лук. 15:7). Тук работата не е в това, че грешникът се кае, а Бог го спасява, а че в момента, в който се кае, има голяма радост и на Небето: цялото Небе се радва и ликува, Ангелите възпяват и прославят Бога за спасението на тази безсмъртна душа!

Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! (Пс. 31:1) – тоест, щастлив е онзи човек, който се е удостоил с прошка на греховете. Каква благодарност да отдаде човек на Бога! Само да си помислим: дори и да съм живял хиляда години, дори и да съм извършил всички престъпления, на които е способен и най-страшният престъпник, а след това Божията милост ме е просветила: аз съм се обърнал, покаял съм се за всичко и за един миг съм бил оправдан и възнесен на Небесата! А къде са тези хиляда години? Изчезнали са, тези години не се броят, няма ги, те са изтрити, изгладени от списъците на бесовете. Такава е Божията повеля! Грехът е изповядан – и тогава сякаш се натиска бутонът Delete на компютъра – грехът е простен. Простен! Простен!!! И резултатът е нула – твоето „лично дело” е чисто. Можем ли след това да не се поклоним с благодарност на Бога, да не паднем в нозете Му и да не ридаем от любов?

Затова, деца мои, нека от тъмнината на греха, в която пребиваваме, да преминем в светлината на покаянието и надеждата! Със своята надежда ние прославяме Бога на любовта и милостта. Нека в покаянието, изповядването, любовта и надеждата на Бога да вървим заедно, ръка за ръка, към своето спасение!

Този неголям дар, който сте получили, нека стократно се умножи в душата ви, дълбоко да се вкорени в нея, за да стъпите на добрия духовен път, нека покаянието постоянно да бъде с вас. Подвизавайте се, колкото имате сили, да пазите в чистота душата и тялото, защото непорочността означава голямо дръзновение към Бога.

Благодатта на Светия Дух да осенява всички нас и да ни пази в Христос! Амин.