За греха и покаянието

769 0
zmia

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Дори и при покаяние белезите от греха остават върху душата ни. Това е така, защото, ако паднеш в един грях, след това лесно се склоняваш на него, влече те и ако го оставиш, става страст. Затова по-добре се пази, отколкото след грехопадението да се лекуваш. Защото, въпреки лечението, в тялото и душата ни остава неприятният спомен от падението – както, ако си счупиш крака и му сложиш гипс, за да се излекува, а след време свалиш гипса, защото счупеното място е излекувано, ще забележиш, че всеки път, когато напрягаш крака си, или времето се променя, или чувстваш дразнение. Нещо подобно става и в духовните неща. Грехът дори и с покаянието не се заличава напълно, оставя след себе си някои дразнения, които чрез аскетически борби, мъжки дух и без компромиси сме призвани да посрещнем. Защото, ако не се подвизаваме, след покайването рано или късно отново ще паднем в същите и навярно в по-лоши неща.

Затова и богоносещите отци подчертават, че покаянието трябва да се съпровожда от покайни дела, за да може човек да се утвърди в пътя към добродетелта, и дразненията (споменът за греховете, светско-плътските помисли) да престанат да му влияят.

Изпитай себе си и ако установиш, че лесно падаш в същите грехове, докато се покайваш, да знаеш, че покаянието ти не е съпроводено от покайни дела, т.е. от аскетически борби, пост, молитва, бдение, смирен дух, милостиня, светотайнствен живот. Затова не се учудвай на това, което ще кажа: покаянието не е достатъчно. Покаянието без покайни дела ще остане едно моментно признание за предишния греховен живот (без реален духовен резултат), а не начало на нов живот в Христос.

Чист си? Опитай се на всяка цена да останеш чист. Паднал ли си? Опитай се да се вдигнеш и да промениш живота си, не просто да признаеш своето падение, не само да искаш да се изцелиш от греха, а да поставиш на негово място съответната добродетел. Например на мястото на блудството да поставиш девството или целомъдрието в брака, на мястото на сребролюбието – милостинята, на мястото на чревоугодието – поста и въздържанието, на мястото на многословието – мълчанието, на мястото на злопаметството – прошката, на мястото на гнева – кротостта, на мястото на песимизма – надеждата, на мястото на осъждането на другите – себеизобличаването, на мястото на публичния живот – светотайнствения живот на Църквата.