За душите на починалите

7382 0
molitva

Автор: Старецът Тадей
Източник: www.orthodoxos.com, извадка от книгата “Помислите очистват нашия живот”
Превод: Мартин Ганев

Въпрос: Отче, какво можете да ни кажете за душите на починалите?

Отговор: Не трябва да жалеем за мъртвите, но да се молим пламенно, така че Бог да удостои нашите любими лица, които са отминали, да съжителстват с ангелите. Това е нещото, което иска Бог от нас. Риданията не ни водят до никъде. Скръбта е по-вероятно да се окаже вредна за нашето здраве, но и по-обезпокоителна за мира, който е дарил нашия Господ на душата на любимото ни лице.

Трябва да се молим за нашите любими. Не трябва да сме печални и отчаяни. Неестествената печал за нашите любими, които са отминали от този свят, не е християнска практика, но практика, която проявява отсъствието на Бога. В този живот ние подготвяме себе си за вечния живот. Трябва да сме благодарни за всяко нещо и да благодарим на Бога, Който е взел близо до Себе Си душата на нашите любими починали.

Ако са си отишли от този свят, без да са се покаяли, трябва да се молим да опрости Бог техните грехове. Трябва да проявяваме актове на милосърдие в тяхно име и за тяхната памет, за покой на тяхната душа, а Бог ще приеме такива действия на любов.

Само Господ може да освободи една душа от мрежите на помислите, които я застрашават в този живот, и които даже могат да я задържат вързана и във вечността. Само Бог може да освободи една такава душа. Следователно, трябва да се молим за нашите любими починали. Това е най-голямото нещо, което можем да направим за тях: да се молим Бог да им даде покой на душата, да даваме кръщелните им имена на свещениците и йеромонасите, които извършват Божествената Литургия всекидневно, за да ги споменават и да се молят за тяхната душа.

Някакъв човек веднъж се доближил до епископ Николай (Велимирович) и го попитал: “Ще се спасят ли душите на неразкаялите се грешници?”. А той отговорил “Да, ако се намери някой, който да се моли за тях. Изключително благотворно е да се четат молитви за тях по време на светите четиридесетници, и ако след това някой направи някакво дарение на Църквата, така че да се продължи тяхното споменаване  в Божествената Литургия през цялата година”. Литургията, доколкото знаем ние, е една жертва на Голгота. А това означава, че Самият Господ се жертва в Божествената Литургия. Когато свещеникът извади парченцата от просфората за покойните и починалите, и след като се потопят и вземе Светото причастие, казва: “Умий, Господи, греховете на тук поменатите със Своята честна Кръв по молитвите на Твоите светии”.

Както виждате, това е най-съвършената молитва и най-голямата жертва, която можем да предложим за нашите любими, които са потеглили към Бога.