За културата на поста

2517 0
otec

Автор: Отец Стефан Санджакоски
Превод: Венета Дякова

Роден е през 1956 г. в гр. Струга. Завършва Богословски факултет в Белград. Пребивава шест месеца в Света Гора на Атон, където изучава старогръцки език и трудове на византийските отци на Църквата. През 1985-88 г. специализира в Православния богословски институт „Св. Сергий Радонежки“ в Париж. Прави докторат върху патрология и аскетика на египетското монашество от ІV-V век. От 2002 г. е професор във Философския факултет на университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие. Автор е на повече от 60 научни трудове и други книги с богословско съдържание.

 

Две проповеди из „Беседи от Калища*“

Великото и радостно време на светата Пасха Господня и великите и радостни дни на светата Петдесетница са вече зад нас. Това специфично и чудесно време, открояващо се всред годишния литургичен цикъл, е зад нас. Корабът на Църквата отново заплува през редовния празничен кръг, във втората седмица след светата Петдесетница.

Втората Неделя след Петдесетница сега съвпада с първата седмица от благоприятния и радостен пост в чест на светите апостоли, наречен Петров пост. Той има променлива продължителност. Дължината на поста е в зависимост от датата на празнуване на Възкресение Христово. Колкото по-рано в годината се пада Пасха Господня, толкова по-дълъг е Петровият пост, и обратно – колкото Пасха се пада по-късно, толкова петровденският пост е по-кратък…

Когато ще си кажем: ето, почваме Петровите пости, една част от нас ще се сепнат, ще си помислят как сега излизаме от времето на голямо блажене и влизаме в друго време на голямо постене. От един живот, в който обичайно се отдаваме на блажните дни от годината, и влизаме в друг живот, който някак си се изземва, изтръгва от установената угодност на живота ни през годината. Това време е означено като постен период от живота на човека в протежение на годината.

Но ние няма да се съгласим с такова мислене, защото ние християните сме всякога в пост. Това ни го показва и простата аритметика. Ако триста шейсет и петте дни разделим на постни и непостни, ще видим, че по-голямата част от тях са постните. В постната част от годината, освен Петровите пости, влизат още Великденските, Богородичните и Рождественските пости и всяка сряда и петък през цялата литургична година. Ще трябва смирено да признаем, че постоянно постим, а само за определено време Църквата допуска блажна храна. Блажим още и когато и с храната участваме в радостта на големите и свети празници.

Защо ни е необходим постът, драги мои? Дали постът е просто въздържание от храна? Ако е така, тогава той ще е нещо като пушенето за отслабване или диетите за лекуване на известни психо-соматични болести. Не, драги мои, постът не е това. Смисълът на поста е в послушанието към Христос и неговата Църква. Защото е казано: не само с единия хляб ще живее човекът. Затова, като постят, християните не гладуват, а се въздържат от определен вид храна. С такъв пост пости тялото на човека; този пост е не само качествено, а и количествено пълноценен. Духът пък пости с духовен пост. С духовния и телесния пост пости целият човек, цялостно, постят двете негови природи и цялата му разумна същност. Въздържайки се от определен вид храна, ние потискаме и потушаваме страстите на тялото. А според мярата на безстрастието, умът бди над сърцето. Всичко това, осъществено в сърцето, контролирано от ума, пази сърцето в чистота.

През поста осветляваме и избистряме начините за възприемане на истината за единия Бог Троица и всяка друга истина, която ни насочва към първата. Освен Троичната тайна, през поста се изяснява и осмисля и христологичната, и антропологичната, и космологичната тайна. Осветлява се духовното зрение, а и телесното. Все пак, по-важно е духовното око. Внимавайте, то трябва да бъде бистро и далновидно. Защото много хора с очи са слепи поради ослепялото око на духа. Да осветим ума и да постигнем състояние на богомислие и съзерцаване на Бога! Да осветим и слуха, да го научим и възпитаме да слуша Божиите повели и истини, гласа на Божията правда и евангелските поучения, както и да различава и разпознава лъжите и измамите, с които този свят ни храни и трови. Да научим и възпитаме езика си да говори богомъдро, кротко, премерено и смирено. Езикът да не изпреварва мисълта, както казва свети Григорий Богослов, защото прибързаната дума е по-убийствена, по-бързострелна от най-убийственото оръжие.

И така, осветени и просветлени през поста, живеейки постно или живеейки в пост – да творим! Всичко, което е създадено в пост и от пост, е очистено от страсти и е освободено от робството на греха. Плодовете на културата на поста са увенчани с венеца на вечността и са дълготрайни вовеки. Блажени са народите, които устояват в поста, които в пост създават културни и цивилизационни блага. Те ще се увенчаят с Божията слава, защото постът е начин живият Бог да прослави човека през живота му. Един от тези народи е и нашият православен македонски народ. Затова, възлюбени мои, нека се трудим да спазваме всичките пости.

Онези, които ще постят, нека го правят както Църквата ни учи. Знае се, че постите не са еднакви. Има разлика между Великия пост и Петровия, между Рождественския пост и Богородичния. Сходни са Петровите и Рождественските пости, както са сходни Великденските и Богородичните. Значи, няма да постим както си искаме, защото е нередно да се основаваме на свои си правила. Такива са тъй наречените бабини традиции. Вредно и пагубно е всеки по своему да казва как да се пости. Църквата веднъж завинаги ни е научила на светите пости.

И така, драги братя и сестри, нека с пост и изповед да пристъпваме към светата Чаша и да се причастяваме. Нека светите Апостоли се молят за нас и да изпросят от Господа Бога голяма и богата милост и благословени сили, та радостно да изпостим Петровия пост, посветен на светите Христови апостоли.

 

––––––––––––––––

За светия потир

Житията на светите мъченици Сергий и Вакх ни насочва към съществуването на два типа мъченичество: мъченичество на съвестта и мъченичество до смърт заради Христа. По правило първият тип мъченичество предхожда втория и е истинската подготовка за него. Всеки християнин по природа е мъченик на съвестта. Дарът на мъченичество до смърт представлява най-високата степен на святост и с него са увенчани малцина. Но независимо за кой тип мъченичество става дума, само по себе си то е извор на непресъхваща небесна радост.

Така преживявам и днешното литургийно събрание в този свят и пречестен храм. Голямото множество христолюбиви хора, събрани в тази света Богородична обител, за да изразят личната си причастност в Лицето на нашия Бог Троица и с всеки ближен, личностно възприеман събрат, е вторият извор на моята изключителна радост.

Залог за нашата православна вяра е Христос от светата Чаша. Светият потир, държан от ръката на свещеника, представлява оста на вселената. Около нея се движи съвкупният християнски народ, около нея гравитира всяко живо дихание, всяко същество, всяко създание. В светата Чаша се помества невместимият Христос, хлябът наш насъщен. Хранейки се с него, ние приобщаваме, събираме разобщената поради греха личност и битие. Живеейки в небивала радост, християните мъченици се хранят с хляба на живото Божие слово, както казва св. Максим Изповедник, за духовна и телесна чистота и здраве, за чисто сърце и целомъдрен ум, за вечен живот и спасение. Това е вечната и нетленна храна – залог и запас по пътя ни към вечния живот. Защото християните мъченици също са живели в този свят, но не му принадлежат, понеже са жители и граждани на едемското отечество. Ето в такъв смисъл не са от този свят.

В същия смисъл и Църквата Божия е корабът, който пътува през времето и пространството на този свят.

Всичко това, възлюбени мои, казвам, за да свидетелстваме, че смисълът на служенето на света Литургия е нашето хранене от светия потир. И когато не пристъпваме към светия потир, служенето на литургия е напразно. Може дори да не служим – защото без причастници Литургията се обезсмисля, свежда се до празна ритуална форма с обичайно, безброй пъти повтаряно действие. Имам предвид и категорично отречената ерес на обредолюбието, склонността към извършване предимно на обреди в църквата. Последица от тази ерес е требничеството. Разбирай: превръщането на свещеническото служение в сервизна агенция, а свещенството – в едно от многото занятия за изкарване на хляба. Расоносци превръщат храмовете в магазини, в продавачници, и отклоняват божия народ от светата Чаша, а после и от светите храмове. Лишавайки своя собствен народ от светотайнствения живот, ние го отклоняваме от Бога и го предаваме на произволността на всекидневното съществуване. Скокът в празнотата е резултат от мерзостта на запустението. Нароиха се безбройни секти, които подобно на вълци в овчи кожи разграбват словесното стадо на светата Църква.

А днес моята радост е голяма и поради участието на огромен брой причастници. Радостта ми ще бъде още по-голяма, ако всички вие, тук присъстващи, подготвени с пост и молитва, с изповед и покаяние, често пристъпвате към Христа, за да ви нахрани и насити. Амин.

–––––

* Село Калища се намира на северния бряг на Охридското езеро на около 10 километра западно от град Струга.