За любопитството

1548 0
liubopitstvo

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Любопитството може да ни донесе много злини. Страшно е обаче колко дълбоко и неизменно съществува то в живота ни. Толкова сме свикнали с него, че приемаме неговото съществуване за нещо естествено. Смятаме, че е нормално да се интересуваме за живота на хората, да знаем техните привички, страдания, да се стремим да научим нещо повече за тях (да не забравяме, че има хора, на които им се плаща, за да пишат клюки и да задоволяват нашето любопитство). За толкова значимо се смята задоволяването на любопитството, че пазарът предлага специална категория списания, сайтове, предавания, които се занимават само с това. И всичко, за да имаме с какво да се занимаваме, да клюкарим, да запълним празнотата на живота ни. Умът ни се задръства с излишна информация. И постепенно привикваме с това състояние. Превръща се в наша мания да научаваме какво е станало, с кои е станало, кога е станало, как е станало, къде е станало. Най-вече сме прекалено любопитни да научим за греха и падението на другите. Почти никога нямаме богоугодното любопитство да изследваме житията на светците, на преподобните, да научим как са станали съсъди на Светия Дух. Не ни интересуват подобни информации. И това е ужасно трагично.

Има и случаи, когато любопитството носи одеждата на църковна загриженост. Християни, миряни и клирици прекарват дните на живота си, задоволявайки тази своя потребност чрез църковни събития. Кой отишъл на еди-кой си празник, с кои бил, кой е проповядвал, колко хора е имало, с какво е бил облечен еди-кой си архиерей, как е бил украсен храмът и т.н. И макар всичко това да са формални информации, ние намираме покой в тях. Има християни, които знаят наизуст имената на архиереите, техните биографии или знаят всички „църковни интриги и клюки“, но никога не са прочели нито един Патерик или нито едно житие на светец или някакво богословско съчинение. Пълно безразличие към всичко духовно. Любопитство към всичко светско дори и в Църквата. Това безусловно прави човека неспособен да прикове ума си в Христос.

Със сигурност интернет информацията, до която имаме достъп, е твърде голяма. Въпросът обаче е да поставим една преграда между това какво ще прочетем, какво ще чуем и какво ще видим. След като имам достъп до информация, не означава, че трябва да стана неин съобщник. Понеже ми се дава възможност да науча нещо, това не означава, че трябва задължително да го вложа в сърцето си.

Призвани сме да имаме разсъдителност, за да правим това, което казва св. ап. Павел: Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно. Не ни е от полза да знаем всичко, да знаем подробностите, как и защо. И не ни е от полза, защото в крайна сметка се занимаваме с всичко това освен с Христос. Занимаваме се в най-добрия случай с нещата около делото (περί του έργου) на Христос (т.е. имаме любопитство = περιέργεια), а не със Самия Христос. Занимаваме се с това кой е влязъл или излязъл по време на Светата литургия, кой е дошъл или си е тръгнал, а не се занимаваме със самата Света литургия. Любопитни сме колко хора са присъствали на празника на някой светец, а не проявяваме интерес да прочетем житието на този светец. Тоест, виждаме, че много пъти любопитството ни се маскира като нещо църковно, от което следва, че уж то е невинно.

Не. Не е нужно да знаем много. Помните ли Господ какво казва на Марта?: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. Едно нещо реално е нужно. С едно трябва да се занимаваме – с Христос. Не с нещата относно Христос. Всеки наш духовен труд има и своите странични страни. Въпросът е да сме приковани в делото. Ако наше дело станат странични неща, тогава делото остава на второ място. Какво да правя, ако зная, че еди-кой си е кандидат за архиерей в еди-коя си митрополия или съм научил някакви други слухове и клюки (църковни), ако нямам жив опит от Христос в живота ми? И именно затова нямаме жив опит от Христос в живота ни, защото се занимаваме с всичко друго освен с Христос.

Нека не задоволяваме нашето любопитство и да не се изпълваме с образи и помисли, които в крайна сметка покваряват ума и сърцето ни. Любопитството поражда клеветене, осъждане, словоохотливост, празнословие, разсейване на ума, униние, безразсъдност, безпокойство. Нека избягваме всяка възможност да го задоволяваме с информация. То се побеждава чрез отрезвяване. А отрезвяването е предпоставка да опазим чисто сърцето и душата си от всяка сквернота. То е вниманието на ума, молитвеният и аскетическият подход към всекидневието. То е сърдечното безмълвие, което се постига чрез Светия Дух, Който просветлява смирения и покайващ се християнин.

Нека не бъдем любопитни! Нека не искаме да научаваме всичко! Нека не запълваме дните на живота си, занимавайки се с живота на другите! Защото това говори за духовна празнота, за духовно умъртвяване. Нека подчертаем отново следното – това, че знаем „църковните неща“, не означава, че живеем духовно!

Нека станем смирени труженици на молитвата, на трезвението, на светотайнствения живот, защото само така ще вкусим красотата на лицето на Христос. Защото в крайна сметка това е главното дело на живота ни. Единението с Христос. Нищо друго!