За смисъла на иконостаса в храма

1213 0
icona

Храм св. Йоан Кръстител – гр. Уорън, Охайо, Православна църква в Америка
Източник: www.stjohnswarren.com
Превод: Павел Стефанов

Най-забележителната черта на православния храм е иконостасът, състоящ се от един или повече редици от икони и две врати в центъра (царските двери), както и врата от всяка страна (дяконските врати). В древни времена иконостасът вероятно е бил под друга форма. По-късно той е бил изнесен като преграда между средната част (наричана още кораб) и олтара, с отваряне и затваряне на завеси, което прави олтара видим и недостъпен.

Светите отци описват църковния храм като състоящ се от три мистични части – притвор, кораб и олтар. Според св. патриарх Герман Константинополски, изповедник на Православието по време на иконоборството (VII-VIII век), храмът е земното небе, където Бог, Който е над небето, обитава и пребивава и храмът е по-славен от старозаветната скиния. Той е предвестен от патриарсите, основан е на апостолите, предсказан е от пророците, украсен от йерарсите, осветен от мъчениците като високият му олтар стои твърдо на техните свети мощи. Така, според свети Симеон Нови Богослов притворът съответства на земята, средната част (корабът) на небето и светия олтар на това, което е над небето.

Следвайки тези тълкувания, иконостасът има и символично значение. Той се разглежда като граница между два свята: Божествения и човешкия, постоянното и преходното. Светите икони свидетелстват, че Спасителят, Неговата Пречиста Майка и Светиите, които те изобразяват, пребъдват както на Небето, така и сред хората. Така иконостасът разделя Божествения свят от човешкия свят, но също така обединява същите тези два свята в едно цяло място, където се преодолява всяко разделяне и където се постига помирение между Бога и човека. Застанал на границата между Божественото и човешкото, иконостасът разкрива чрез своите икони пътищата към това помирение.

Типичният иконостас се състои от един или повече нива (редове) от икони. В центъра на първия ред (най-ниския) са Царските двери, върху които са поставени икони на четирите Евангелисти, които благовестиха на света Евангелието на Спасителя. В средата на Царските двери е иконата на Благовещение на Пресвета Богородица, тъй като това събитие е било начало на нашето спасение. Над Царските двери е поставена иконата на Тайната вечеря, тъй като в олтара се извършва Тайнството на Светата Евхаристия, в памет на Спасителя, Който основа това тайнство на Тайната вечеря.

От двете страни на Царските двери винаги се поставя икона на Спасителя (вдясно) и на Пресвета Богородица (вляво). Освен това до иконата на Спасителя е поставена икона на св. Йоан Кръстител, а до иконата на Божията Майка е храмовата икона, т.е. икона на светеца или събитие, в чиято чест храмът е наречен и посветен. В този първи ред се поставят и други икони. От северната и южната страна на иконостаса са поставени две врати (дяконски врати), върху които са изобразени или св. дякони (най-често св. Стефан), или Ангели, които служат винаги на небесния олтар, точно както правят земните дякони по време на Божествените служби.

Възходящо над първия ред икони са още няколко реда (или нива) икони. Най-непосредствено по-горе са тези, които представят основните Господни и Богородични празници. Следващото ниво съдържа икони на тези светии, които са най-близо до Спасителя, обикновено светите Апостоли. Точно над иконата на Тайната вечеря е поставена икона на Спасителя в царските дрехи, ограден от Неговата майка и св. Йоан Кръстител, наречена Деизис (молитва), тъй като Пресвета Богородица и св. Йоан Предтеча са се обърнали към Него в молитва. Тъй като тези икони (на Апостолите, Пресвета Богородица и св. Йоан Кръстител) са подредени по ред от двете страни на Спасителя, нивото обикновено се нарича чин (или ранг).

Следващият ред обикновено съдържа старозаветните пророци, царе и т.н., в средата на които е рождеството на Господ Иисус Христос, Който е роден от Отца преди всички векове и Който е тяхната надежда, утеха и предмет на техните пророчества. Ако има повече нива, иконите на Мъчениците и Светителите ще бъдат поставени над старозаветните Светии. На самия връх на иконостаса е поставен Светият кръст, на който Господ е бил разпънат, като по този начин е извършил нашето спасение.

Както беше посочено, централното място на иконостаса е заето от Царските двери, защото Тайнството на Светата Евхаристия, извършвано в олтара, се изнася чрез тях към вярващите. Те се наричат Царски двери, тъй като Царят на славата преминава през тях в Светата Евхаристия. Зад дверите е поставена завеса, която се отваря или затваря, в зависимост от тържествеността или покаянието на даден момент от Божествената служба.