За съвестта

1690 0
suvest

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Страшно е да не осъзнаваш, че вършиш зло. Затова и по-трагична от греха е закоравялата съвест, която не усеща греха. Повечето от нас имаме притъпена, а не чувствителна съвест; затова и не разбираме много наши грехове пред Бога и ближния. В най-добрия случай ще разберем някои наши груби грешки, някои големи наши падения. И навярно отново не ги разбираме, просто ги изповядваме, понеже са ни учили, че са те са грехове. За съжаление не разбираме дълбочината на греха ни. Затова, от една страна, го изповядваме, от друга – казваме: „Ама защо това да е грях?“. Питаме, защото съвестта ни реално не ни изобличава, защото сме привикнали с греха. Колкото повече човека напредва духовно, толкова по-големи са възможностите да се избави от греха и да не затъва вече в него, да осъзнае тежестта на греха. Този, който живее постоянно в мрака, може да разбере къде е бил, когато излезе на слънчева светлина. Докато се намира в тъмнина, той не може да разбере колко е нищожен мракът пред дневната светлина. Така е и с духовните неща. Човек, който живее постоянно в греха, не може да разбере неговия мрак. Съвестта се изкривява, губи духовните сензори за добро и зло, за нравствено и безнравствено, за демонично и христоподражателно.

С малки и моментни състояния на разкаяние нищо не постигаме. Те са като нищожни фойерверки в нашия мрак. Ще минат и ще заминат. Въпросът е да излезем от мрака и да се срещнем със светлината, да живеем в Христовата светлина. И това се постига, когато човек остави злочестието на „не мога“ и вече смело води борба срещу страстите, търсейки Божията благодат. Не съществува „не мога“… Съществува – за съжаление – „не искам“. Най-малкото, което можем да направим, е да имаме смелостта да го признаем. Много пъти не искаме да загърбим страстите, греховното живуркане, не искаме да разпнем егото си заради другите, не искаме да се смирим, не искаме да простим. Не съществува „не мога“. Съществува „не искам да се спася“ или „искам да се спася“ и затова смирено полагам усилия и се подвизавам при Бога.