Звярът на гнева

4874 0
gniav

Автор: отец Джордж Морели
Източник: orthodoxytoday.org
Превод: Елена Попова

Духовно-когнитивните компоненти на гнева са отдавна познати на нашите църковни отци. Св. Василий познава загубата на разума в състояние на гняв. „Това прави човека напълно като животно… всъщност даже не му позволява да остане човек изобщо, тъй като той вече не притежава помощта на своя разум.“

В този контекст възниква един интересен духовен въпрос. За да можем да се възприемем като „накърнени“ в степен, в която оправдава гнева и отмъщението, ние трябва да се смятаме за много „важни“. Св. Василий казва: „Гневът подхранва недоволството. Душата, която жадува за отмъщение, постоянно подтиква човека към това да отмъсти на тези, които са му нанесли обидата.“ (Св. Василий Велики, проповед 10). Аз съм толкова важен, затова съм над другите и имам правото да се отнасям строго спрямо тях.

Какъв е коренът на тази реакция? Страстта и греха на гордостта. Св. Марк Подвижник (Philokalia V. I) пише: „Страстта се усилва най-вече от гордостта. И докато се усилва толкова, тя не може да бъде унищожена. … Затова е невъзможно да бъде унищожена структурата на злото в душата, защото тя е твърдо вкоренена в гордостта.“ Пастирът на Ерм (Книга ІІ, заповед 5), който е видял Светият Дух, задушен от гняв, казва: „Защото той е задушен от нечестивия дух и не може да се яви пред Господ, както желае, тъй като гневът го осквернява. Господ обитава в дълго страдащите, а дяволът обитава в гнева.“ Авва Агатон пише, че гневът води до духовна смърт: „Сприхавият и раздразнителен човек, дори и да е способен да възкресява мъртви, няма да бъде приет в Небесното царство.“ Друг от светите отци, авва Пимен, гледа на гнева, като нещо, което направо заличава този, който смята себе си за монах. „Не може да има оплакващ се и отмъстителен монах, склонен към гняв. Това означава, че всички, които имат такива недостатъци, всъщност не са монаси, дори и да носят схимата.“

Човек е създаден по Божий образ и като Божие творение, затова ние сме призвани да бъдем „като“ Него (Битие 1:26). Църковните отци казват, че Божия образ в нас това са нашата свободна воля и интелект. Това означава, че за да бъде като Него, човек трябва да избере „доброто“. Да изберат доброто, за нашите прародители, е означавало да се покорят на своя Създател, т.е. да не се правят на богове, опитвайки плодът за познаване на доброто и злото (Битие 2:17). Блажени Августин отбелязва, че човекът е пожелал духовна власт, която е отвъд човешката сътворена природа и според неговото тълкуване, значението на този пасаж е, че Адам и Ева са си помислили, че имат познание за Бога.

Когато по-нататък Бог разкрива Своята воля под формата на Закона – Десетте заповеди (Второзаконие 5:6-21), там са изредени и други забрани към Неговия народ. Но когато се изпълнило времето и Бог изпратил Своя „единороден Син“ нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, Той ни разкрива пълнотата на това какво означава да бъдем „като“ Него. Нашият Господ ни казва: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго, както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.“ (Йоан 13:34,35).

 

Каква по-голяма любов от тази би могъл да има Бог Отец към нас? Но въпреки че е Бог, Той изпрати Своя Син да приеме нашето естество, така че ние – цялото човечество, да можем да бъдем издигнати до Него? „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.“ (Йоан 3:16). Нека да размишляваме за някои от нещата, които нашият Господ ни е казал за любовта. „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Матея 6:14-16). „… чедо, прощават ти се греховете.“ (Марка 2:5). „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ (Матея 7:1).

Как постигаме тази любов, която ни е показана от Отца и Неговия Син, нашият Господ, Бог и Спасител Иисус Христос? Св. Павел ни казва: „Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба. Но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа. “ (Ефесяни 4:31, 32). Нашето призвание като част от Божието творение, като членове на Христово тяло – Църквата, е да растем и да се реализираме, да открием онези несъвършенства в себе си, които са като бариера и ни пречат да бъдем „като Бога“, които ни пречат да показваме любов и простителност. В съответствие с думите на Св. Павел, нашите емоции като гнева, са точно това несъвършенство и бариера. Когато се стремим да се гневим по-малко, можем да растем в любовта към Бога и към нашия ближен!

Текущите научно психологически изследвания ни помагат да разберем когнитивната структура, която поддържа и предизвиква гнева. Освен че ни помагат да разберем как възниква гнева, тези изследвания също ни помага и да използваме психологически техники, които пък от своя страна могат да помогнат за преодоляване и предотвратяване на гнева. Когнитивно-поведенческият модел на емоционалната дисфункция (Бек, Шау & Емери, 1979; Елис, 1962) се оказва ефективен в това отношение.

Бек посочва като тема на гнева съществуването на „значително нарушение и смущение“. Чувстваме, че все едно някой е нахлул в нас без покана, или в някого или нещо, което обичаме и притежаваме, което смятаме за продължение на самите себе си. Според този модел, емоции като гнева, са резултат от изкривени или нерационални вярвания, нагласи и познания. Ситуациите (нещо, което някой е казал или извършил, или събития, които са се случили) не предизвикват и не причиняват това да сме разстроени.

Ние се разстройваме заради хора и събития, поради начина, по който ги тълкуваме и така ставаме нефункционално ядосани, тревожни, депресирани или просто функционално раздразнени, загрижени и разочаровани. Ако нашето мислене е ясно, рационално и не е изкривено, имаме нормални чувства, тъй като определяме нещата като: търпими неприятности, грижи и поносими разочарования. Ако нашите „интерпретации“ обаче са нерационални или изкривени, ние се разгневяваме, силно се притесняваме и падаме духом. Елис отдавна е посочил, че емоции като гнева увеличават проблемите ни и се получава „ефекта на доминото“. Първоначално имаме проблем, който се явява като „активиращо събитие“. Нашият гняв като емоционална реакция е нов проблем, който увеличава първоначалния проблем, което пък от своя страна е свързано с други нефункционални резултати и т.н.

Това е било така ясно разбрано от един от нашите духовни отци – пастирът на Ерм, който, във връзка с посланието на нашия Господ, казва: „Но гневът е глупав, несправедлив и безсмислен. И така, безумието ражда огорчение, а огорчението ражда гняв, а гневът ражда ярост. Тази ярост, която е продукт на толкова много злини, в крайна сметка се превръща в един голям и нелечим грях.“ (Книга II, заповед 5).

Когнитивните психологически изследвания намират подкрепа за седем когнитивни изкривявания, свързани с гнева и другите нефункционални емоции:

  • Селективната абстракция – при нея човек се фокусира върху едно събитие, изключвайки други. Една майка, например, обръща внимание на двойките и тройките в бележника на сина си, като пренебрегва петиците и шестиците. Тези двойки и тройки стават фокус на нейния гняв.
  • Случайният извод – при него човек стига до заключение, неоправдано от фактите в една двусмислената ситуация. Например, един енориаш поздравява енорийския свещеник в храма, но свещеникът не му отговаря, поради което човекът си вади заключение, че свещеникът не го харесва, и смята, че това му дава право да се ядосва.
  • Персонализиране, – случва се събитие, за което човек си прави заключение, че е насочено лично към него. Редовен клиент в оживен ресторант вижда, че сервитьорът не го чака до масата му. Клиентът изобщо не предполага, че сервитьорът може да би е под стрес, тъй като обслужва други клиенти. Следователно този клиент заключава, че има „право“ да се ядоса.
  • Поляризацията – това е склонност да се виждат нещата във „всичко“ или в „нищо“. Синтия, съпругата на Джак една вечер пропуска да направи вечеря, защото той „категоризира“ събитията в противоположности, като я смята за „лоша“ съпруга. Всички категории между абсолютните категории за добро и лошо, са пропуснати. Той има право да се ядосва на „лошата“ си съпруга.
  • Обобщението е склонност към това да се гледа на нещата в категориите „винаги“ или „никога“. Джак се връща у дома късно от работа. Жена му Джил смята, че съпругът й винаги ще бъде безразсъден и никога няма да се промени. Не само, че е ядосана заради закъснението му, но се ядосва даже и за случаите, когато ще закъснява за в бъдеще.
  • Изискващи очаквания, – убеждението, че има закони или правила, които трябва да бъдат спазвани. Майката смята, че синът й не трябва да й отговаря лошо, защото тя е негова „майка“. Тя има „правото“ да се ядосва. (Забележете, че Бог ни е дал свободна воля, Той ни „моли“ да се подчиняваме на Неговите заповеди.) Като Христос, и родителите могат „да предпочетат и конструктивно да работят“ за послушанието на децата си, но няма никаква гаранция, че децата им ще ги уважават. За да получим духовна полза, тук трябва да поразсъждаваме за живота на нашия Господ. Той беше наранен, осмиван, прокълнат, осквернен, разпънат и умря за нашето спасение. Самият Той ни каза: „Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си.“ (Матея 10:24) Защо тогава ние очакваме да бъдем третирани по различен начин от този, по който се отнасяха към нашия Господ? Благословение е, ако се отнасят към нас с почит, но няма никаква гаранция, че ще бъде така. Тук би била конструктивна една програма за награди за правилно поведение и наказание, без гняв, в случаите на неправилно поведение.
  • Превръщане на проблема в катастрофален – или възприятието, че нещо е повече от 100% лошо и ужасно. В горния пример майката смята, че е ужасно и едва ли не краят на света, че нейният син й отговоря лошо, а това разбира се, предизвиква в нея още повече гняв.

След като са разбрали и отбелязали когнитивните изкривявания, които предизвикват гняв, лекарите помагат на пациентите да ги преструктурират. Има три въпроса, които водят до такова преструктуриране: 1) Къде е доказателството? 2) Има ли друг начин, по който може да се гледа на това? 3) Дали е толкова лошо, колкото изглежда? Използвайки примерите по-горе, някои преструктурирани тълкувания на ситуации могат да бъдат следните: Селективна абстракция: Вярно е, че синът ми получи тройка, но също е получавал петици и шестици; Случаен извод: Отецът не ме поздрави, може и да не ме харесва, но може и има нещо предвид, а даже може и не ме е чул. Персонализиране: Сервитьорът е толкова зает с другите маси, може би дори не ме вижда. Поляризация: Съпругата ми Джил пропусна да направи вечеря днес, но има много други неща, които имаме в нашите взаимоотношения, освен една вечеря. Обобщение: Нека да говоря с Джак за работния му график и най-малкото да го помоля да ми се обади, ако ще закъснее. Изискващи очаквания: Предпочитам синът ми да не ми отговаря с лош тон, по-добре да го похваля, когато той говори правилно, и да му направя лека забележка, когато ми отговаря лошо.

В допълнение към горепосочените въпроси за преструктуриране „техниката за психическо управление“ (Бърнс, 1980) е особено полезна при справянето в случаите, когато проблемът се превръща в катастрофален. Ситуацията в горния пример, когато детето отговаря с лош тон на своите родители, се оценява по скалата от 0 до 100, като 0 е най-приятното нещо, което може да ви се струва, че се случва с вас. Хората рядко имат проблеми с това да си представят някакво много приятно събитие (0). Да си на някой тропически плаж и да се печеш на слънце, това е типичната представа, която възниква в човешкия ум за нещо приятно. Но хората често се нуждаят от помощ, за да си представят „графично“ някакво много лошо събитие (100).

В случая може да помогне един пример за особено ужасяващата смърт на един медицински мисионер в югоизточна Азия преди няколко години. След като гладът не успял да убие този човек, похитителите му поставили клечки в ушите му и след това ги набивали все по-навътре, малко по малко, всеки ден, докато клечките проникнали до мозъка му и мисионерът умрял. Като се използва „техниката за психическо управление“ и въпросите за преструктуриране, може да се види, че в случая с майката, чийто син й отговаря невъзпитано и с лош тон, със сигурност нещата не стоят по същия начин, като в случая с клечките в ушите, даже всъщност не се измерва с повече от 10 или 20 пункта по скалата за управление на мисленето. По този начин, в случаите, когато проблемът се превръща в катастрофален, предизвикателството е по-успешно и оценката е по-реалистична. И вместо човек да гледа на случващото се като на „катастрофа“, той може да го възприеме като управляем проблем, който е разрешим.

Тези психологически техники трябва да се прилагат стриктно и последователно. Те трябва да се използват, когато се окажем в ситуация, в която започваме да се ядосваме. Един от полезните начини е да се извиним и да напуснем стаята за няколко минути, за да си съберем мислите си и да се уверим, че психологическото „преструктуриране и повторно тълкуване на ситуацията е проникнато от учението на нашия Господ и от Неговия себеотдаден живот за нас.

Можем да размишляваме и върху думите на Св. Марк Подвижник, който казва: „Искате ли дървото на смущението и безредието… имам предвид страстите на огорчението и гнева… да са като пресъхнало и безплодно дърво във вас, което със секирата на Духа да бъде: „…отсечено и хвърлено в огън“ (Матея 3:10). … Ако наистина искате да запазите смирението на Господа в сърцето си, никога не го забравяйте… Припомнете си кой е Той и какво е станал заради нас. Размишлявайте първо върху божествената светлина на Неговата Божественост, разкрита в същност по-горе (Ефесяни 1:21)… След това се замислете до какво смирение се принизи Той в Своята неизказана доброта, като стана подобен на нас във всяко отношение и живя в тъмнината и сянката на смъртта (Матея 4:16). Молете за помощ нашия Господ, та по този начин да получите полза в преструктурирането.

Това „време за изчакване“ може да бъде постигнато чрез нещо толкова просто като отиване до тоалетната. Преструктурирането трябва да бъде включено и във вечерната молитва, особено по време на изпитването на съвестта и молитвата за прошка на греховете. Този активен подход към нашето уподобяване на Христос е наше призвание като християни. Св. Иаков ни казва: „Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?“ (Иаков 2:24). Всички желания или молитви, които отправяме са напразно, ако не ни помагат да се уподобяваме на Христос.

„И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени, и живейте в любов, …“ (Ефесяни 5:1-2). Да работим, оживотворени от молитва и тайнствата. Това е начинът да напредваме в уподобяването на Христос. Само тогава ще можем да кажем и ние, заедно с Христос: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.“ (Лука 23:34). Това е истинският начин за справяне с гнева.

Библиография:

  • Beck, A.T., Rush, S., Shaw, B. & Emery, G (1979). Cognitive therapy of depression. NY: Guilford Press.
  • Burns, D. (1980). Feeling good: The new mood therapy. NY: The New American Library.
  • Ellis, A. (1962). Reason and emotion in psychotherapy. NY: Lyle-Stuart.
  • Palmer, G.E.H., Sherrard, P. & Ware, K. (1979). The Philokalia 1, London: Faber and Fager