Здравословна зависимост

1167 0
zavis

Автор: отец Джордж Морели
Източник: www.antiochian.org
Превод: Елена Попова

Съществува едно ирационално вярване, което когнитивните клинични психолози считат за отношение, което човек може да има в себе си и това е отчаяната нужда да си зависим от другите (Ellis, 1962). Те обаче, правят разграничение между нездравословната зависимост и физиологичната и духовно здравословна зависимост. Характерните признаци за нездравословната зависимост са висока интензивност на емоционалната нужда, чувство за лична безполезност, липса на самоувереност, последвана от безпомощност и безнадеждност, които някой изпитва, когато не е зависим от другите. За да направи човек разграничение между тях, за начало би било добре да прецени реалистично своите силни страни (таланти) и своите слабости. Важно е човек да познава силните качества, които Бог му е дал в различните области от живота: академични, когнитивни, творчески и социални умения, и спорт. Така ще може да започне да надгражда тези свои силни страни и дарби и да ги увеличава с помощта на другите, които са по-напреднали в развитието на своите умения. И ако силните ни страни могат да компенсират слабостите ни, хората около нас могат да ни помогнат в това. Друг начин, по който можем да погледнем на това е като кажем, че придобиваме независимост, когато признаваме нашите силни страни и слабости и когато сме отворени за това да получаваме насоки от останалите, за да придобием още по-голяма компетентност. Така развиваме здравословна зависимост. Много от хората, които имат професии, изискващи голяма отговорност и демонстрират това, което считаме за велики лични дела с проява на смелост и умения, може първоначално да ни изглеждат „независими“. Такива хора обаче веднага биха признали това, че разчитат на другите около себе си. Едни от първите отговори, които често се чуват от хора, които работят в армията или в някакви аварийни служби за спешна помощ са: „Получих вашата подкрепа.“ „Това всъщност беше работа в екип.“

Можем да разгледаме различни духовни традиции, в които ще видим, че съществува симбиоза между независимостта и зависимостта. Будистката духовна литература съдържа следните поетически стихове: „Колибата ми си има покрив, удобна е, няма течение; умът ми – добре съсредоточен, освободен. Оставам пламенен. Така че дъжд, продължавай да си валиш.“ (Thag 1.1) Тълкуванието на тази поезия, направено от един съвременен будистки учен хвърля светлина върху казаното в нея. „Монахът няма нужда от нищо от никого. Той е свободен и решителен. Той е пламенен. При наличието на тези характерни черти, човек може да го охарактеризира като независим. Но самото написване на тази поема показва зависимостта на монаха. Без нея той не би могъл да напише: „Така, че дъжд, продължавай да си валиш.“ Свободата на неговия ум зависи от това до колко е удобна колибата му, а това, от своя страна, зависи от покрива й.“1 Взаимната връзка между зависимост и независимост се забелязва и в един съвременен хиндуистки коментар, където се казва: „Когато умът е съсредоточен върху Господа, няма проблеми, които да са непреодолими.“2 В тази връзка се сещаме и за съвета на един анонимен писател: „Вярвай в себе си по начина, по който Бог вярва в теб.“3

В Юдео-християнската традиция, в Псалтира, цар Давид, който е бил и войн, казва за Бога следното: „Щит и ограда е Неговата истина. Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне. До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи.“ (Псалом 90:5-7) Монах Св. Никифор, един от духовните отци на Източната християнска църква доста точно говори за това от каква решителна важност е да имаме просветен ръководител в живота, за да можем, под негово (нейно) наставление, да се научим да се справяме с недостатъците и преувеличенията, от които сме заобиколени.“ (Philokalia IV, 205)4. Само така ще вживеем с една „здравословна зависимост“.

So, rain-devа(?). Go ahead & rain.“ (Thag 1.1)


1 [www.sophia.smith.edu]

2 [www.thehindu.com]

3 [www.goodreads.com]

4 Palmer, G.E.H.; Sherrard, P.; and Ware, K. (Trans.) (1971, 1981, 1988, 1990). Philokalia, I IV. London: Faber and Faber.