ИЗПОВЯДВАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ВИ ГРЕХОВЕ

396086 0
finansovi-grehove

Автор: отец Майкъл Тасос

Източник: https://store.ancientfaith.com

Превод: Людмила Грибнева

В тази статия искам да изследвам връзката между едно от прекрасните средства, което Църквата ни дава, за да работим за спасението си – тайнството изповед – и едно от най-обикновените и практични измерения на живота ни – нашите финанси.

Има много чудесни книги и статии по темата за изповедта. Все пак, в почти никоя от тях не се обръща специално внимание на връзката между изповедта и собствените ни финансови грехове. Има една прекрасна еврейска поговорка, че „Най-дългият път е този, който води от сърцето до джоба.”

Според няколко неотдавна излезли списания за финанси, средното американско домакинство има непогасен баланс по кредитните си карти от над $8000, покачващо се ниво на общо задлъжняване, средно салдо по сметките на пенсионерите, което печално не достига за нуждите им за пенсиониране, и малко или нищо като спестявания за образованието на децата им. Би било добре да мислим, че тези статистики не се отнасят до православните християни, но все още не съм намерил доказателства, че православните християни са статистически по-различни по този показател от останалото население.

Какво се случва? Много просто, отговорът е грях. Повечето от нас биха искали да се справят по-добре с финансите си. Не излизаме и преднамерено натрупваме хиляди долари дълг по кредитната си карта за една нощ, нито внезапно се озоваваме с вноски за кола или невероятно високи ипотечни кредити. Понякога възникват обстоятелства в живота ни, които ни принуждават да правим определен избор. Въпреки това, ние пак имаме отговорност към Бог да бъдем добри пазачи на Неговите дарове и да не ги прахосваме по безразсъден или егоистичен начин.

Бог поставя голямо значение на разпореждането не само с времето ни, но и с материалните ни притежания. Ако сме пропуснали да изпълним смисъла, който Бог е вложил, най-простото и искрено място, от което можем да започнем, е изповедта. Едно от най-големите съкровища на Църквата е способността да изповядваме греховете си, защото като ги разкриваме пред Бог ние можем да бъдем повдигнати и дарени с нов живот. Тайнството на изповедта прави всичко това възможно.

Вяра, Любов и Пари

Има три неща в този живот, които повечето хора ценят високо: личната им вяра, хората, които обичат и парите. Би изглеждало обичайно повечето православни християни да изповядват нещо, свързано с всяка от тези важни сфери на живота им. Обаче, според опита ми, обикновено се разискват само две от трите. Темата за парите, която обикновено е най-обезпокояващата и най-болезнена, за съжаление се пропуска. Едно е да изповядаш неудовлетворението си или гнева си към съпруг или любим човек, или да опишеш моменти на съмнения относно Божията любов, но да изразиш пред Бог и друго човешко същество, че бързо си натрупал наистина огромна сметка по кредитната карта или че си загубил значителна част от спестяванията си на фондовата борса – това вече е наистина болезнено!

Много книги за изповедта наблягат на това да правите общи коментари (това така ли трябва да бъде?) за греховете си. Докато това е добро до една степен, трябва да признаем и че духовният отец, който слуша изповедта ви, не може действително да ви помогне, ако не предоставите някакви конкретни детайли.

Негова светлост, епископ Калистос Уеър, в книгата си „Царството вътре в нас”, прави отпратка към един много важен откъс от словата на отците пустинници: “Ако нечистите мисли ви притесняват, не ги крийте, но веднага ги кажете на духовния си отец и ги осъдете. Колкото повече прикриваме мислите си, толкова повече те се умножават и добиват сила… [Но] веднъж щом една лоша мисъл е разкрита, тя веднага се разсейва… Който разкрива мислите си, бързо се лекува.”

Ясно е, че повечето свещеници не са брачни консултанти, нито финансови съветници или медицински лица. Въпреки това, те са духовни съветници, а честната, пълна и истинска изповед може действително да доведе до началото на същинско изцерение. Всъщност, Бог е Този, на Когото се изповядваме, а свещеникът е свидетел на изповедта.

Порастването в сферата на финансите

Ако сме честни пред себе си и Господ, спокойно можем да кажем, че повечето от нас никога не са били обучавани в управлението на личните ни финанси. Започваме като деца с идеята да спестяваме пари в някаква детска касичка-прасенце. Постепенно се придвижваме към момента, в който откриваме първата си банкова сметка, първата кредитна карта, първата вноска за кола и, накрая, ипотечния кредит. Както повечето от нас знаят, има огромна разлика между дните, когато сме тъпкали ресто в касичката-прасе и дните, в които правим месечната си вноска по ипотечния кредит.

Всички сме израстнали получавайки инструкции за всичко под слънцето, от това как се кара кола, до това как да си намерим работа, или да почистваме домовете си. Тъжно е, обаче, че почти не сме получавали упътвания как да управляваме пари. Чудно ли е, че един от най-големите източници на брачни кавги са парите? И дори ако сме били научени на нещо относно парите, трябва да проверим какво точно са ни учили. Дали са ни учили на нещо от типа на “Този, който умре с най-много играчки, печели”? Или сме учени на “Парите са благо, което трябва да бъде споделяно”? За много хора почти няма връзка между финансовия и духовния им живот.

Парите лоши и пагубни ли са по същност?

Парите не са лоши или пагубни по същността си. Те са просто продукт на това, което правим с труда си. Те не са мярка за стойността ни в Божиите очи, независимо от това какво смятат много хора. Лично аз мисля за парите като за инструмент, който може да бъде използван за добро или за лошо. Можем още да мислим за парите като за някакъв вид съдържание на живота, подобно на въздуха, храната или водата. Те проникват в почти всичко, което правим. Нуждаем се от пари, за да можем да се грижим за себе си, семействата си и обществото. И много подобно на това как използваме останалите елементи от природата, начинът ни на използване на парите показва кои сме и в какво вярваме.

Мой познат, свещеник, веднъж ми разказа за посещението си в един от манастирите на Света гора. Отишъл там и помолил игумена да чуе изповедта му. Игуменът веднага го смъмрил като казал, че този човек не би могъл да е добър свещеник, защото бил с доста наднормено тегло. Можете да си представите колко шокиран бил свещеникът, който чул тези думи. Въпреки това, той осъзнал, че в този конкретен случай, игумена бил прав. Приятелят ми трябвало да признае, че бил лаком човек. Радостен съм да кажа, че свещеникът е свалил значително тегло и в момента се наслаждава на здравословна връзка с игумена. Главното е, че промяната никога не би се случила без доверието и искреността, разкрити в изповедта. Изповедта ни разкрива нещата, в които не успяваме да действаме според Божията воля.

През 4-ти век в Египет, имало един монах богослов, наречен Авва Евагрий Понтийски. Той описал началната точка на греха като logismos, или интелектуалната дейност. Става въпрос не толкова за интелектуални разсъждания, колкото за тайна мисъл, която има силата да разбърка ума, нещо като таен диалог. Тази мисъл има способността да накара някого да вземе тайно решение против Божиите закони. Евагрий продължава обяснението, че “демоните се борят по-скоро със средствата на присъствуващите неща.” Под присъствуващи неща той има предвид pragmata, или вещи; контактът с тези вещи причинява страстите. В нашия свят вероятно няма по-добър пример от кредитната карта за това, за което говори Евагрий, защото тя символизира и прави достъпни всички неща, които могат да се купят с нея.

Замислете се за момент дали аргументите на Евагрий имат смисъл или не. Почти всеки използва парите до някаква степен съгласно чувствата си. Когато хората са щастливи, те имат склонност да купуват неща. Когато са тъжни, могат или да се затворят или просто да купуват повече неща, за да си доставят някаква радост. Във взаимоотношенията, хората често използват парите като инструмент за контрол или манипулиране на другата страна. Те свързват подаряването или получаването на подаръци с обичта.

Някои хора дори използват парите като оръжие във връзките си. Много често в браковете, например, единият е финансово по-доминиращ над другия и когато едната страна се чувства наранена, знае как може да причини болка на другата, като просто купи нещо. Това носи мигновено въодушевление и удовлетворение, но често води и до още по-голяма болка и страдание, и на двете страни.

Ако съм ги изкарал, защо да не ги харча?

Отгледани сме в Америка така, че да възприемаме богатсвото по много нездравословен начин. Склонни сме да приемаме богатите хора за по-силни, по-интелигетни или по-успяли. Тези изкривени перспективи подсъзнателно ни отдалечават от това да видим парите като дар от Бог, а самите себе си като пазачи на този ценен дар. Оттам парите се превръщат не толкова в страничен продукт на труда ни, отколкото в цел сами по себе си.

Факт е, че не ние правим парите, Бог ни ги дарява. Както се казва във Второзаконие 8:18 „ но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той ти даде сила да придобиваш богатство, за да изпълни, както днес, Своя завет, който с клетва бе утвърдил на твоите отци.” Не бихме имали нищо без Господ, а нашето богаство наистина е Негово. Този основен принцип, за съжаление, е изгубен.

Защо някои раздават богатството си толкова лесно, а на други им се свиди? Отговорът, просто казано, често е страха. Има един вид тих страх в сърцата на много хора, че Бог няма да се погрижи за тях или че те някак трябва да поемат всички финансови въпроси в събоствените си ръце. Няма проблем да се говори за Бог, но не и когато се касае за техните лични банкови сметки. Докато това не би могло да е по-далеч от истината, определено е широко разпространен страх. А като всеки страх свързан с погрешно разбиране за Бог, това може и трябва да бъде преодоляно чрез открита и честна изповед.

Съжалявам за греховете си. И сега какво?

Има огромни опасности, свързани с парите. Ако средният човек има непогасен баланс по кредитната си карта от над $8 000, може да му отнеме повече от пет години за да го погаси, изкарвайки малко над минималните месечни вноски. Ние сме отрупани с безбройни оферти да харчим повече и да заемаме повече. Всъщност, все по-трудно става да се плаща за вещи и услуги в брой. Приближавайки се още повече до безкешовото общество, греховете на преразход стават още по-скрити.

Няма магическо хапче, което може да вземе човек, за да премахне дълга. Това изисква целенасочена воля и вяра, че има и по-добър начин. Подобно на св. Мария Египетска, която след изповедта си прекарала следващите 40 години в пустинята, ако сме объркали финансите си, възстановяването ни може да ни отнеме много време. Затова е наложително да обсъдим паричния въпрос открито и често със семейството и децата си. Едно от най-големите средства на злото е тайната. Както не се притесняваме да говорим за Иисус Христос в семействата си, така не трябва да се страхуваме да обсъждаме и парите.

Ако сте направили финансови грешки или сте извършили, според вашето собствено възприятие, финансови грехове, първо трябва да започнете с изповед. Уверявам ви, че ще се почувствате много по-добре. След това ви предлагам да напишете собствения си план за поправяне на грешките, не забравяйки, че както и отслабването, така и коригирането на финансовите грешки, може да отнеме много години.

В помощ на изповедта ви, задайте си следните въпроси:

  • Използвал ли съм всичките си пари по мъдър и благоразумен начин?
  • Давал ли съм някаква част от богатството си обратно на Бог?
  • Свършил ли съм си толкова добре работата, колкото ми е било възможно, обсъждайки личните ни финанси със съпруга/та и/или децата ми?
  • Използвал ли съм кредитните си карти по разумен начин?
  • Правил ли съм покупки, които не са в съответствие с това, което Бог би ми дал да купя?
  • Използвал ли съм някога семейните си пари небрежно, напук или от гняв?
  • Наистина ли съм бил толкова отговорен с поверените ми финансови блага, колкото съм бил способен да бъда?

Както виждате, всички тези въпроси включват „аз”, защото процесът на спасението започва с всеки от нас като индивид. Ако ние не сме отговорни, тогава как очакваме тези около нас да бъдат?

Живот в Христа

Ако трябва да вървим в Духа, трябва да живеем живот, който е угоден на Бог във всичките си аспекти. Личните ни финанси не са изключение. Те са неразделна част от това, което сме; те ни помагат да се определим и оформим. Да, призвани сме да се отречем от нещата на този свят; все пак, призвани сме и да бъдем добри управители на всичко в този свят. Не трябва да изпускаме от погледа си и факта, че сме призвани да живеем в света и да станем свидетели на Христовата слава на земята. В ежедневните ни битки трябва да положим усилия да бъдем добри пазачи на всички щедрости, които са ни дадени, и да предадем на всяко следващо поколение значението на доброто стопанисване.

А когато сме отпаднали от Божията слава, трябва да вземем участие в оздравяването, което е достъпно чрез изповедта. Николас Гамвас, в книгата си “The Psychology of Confession and the Orthodox Church” („Психология на изповедта и православната църква”), прави великолепна бележка по отношение на изповедта. Той казва: “Получаването на милост и опрощаването на греховете са аспекти на изповедта, които нямат ясно съответствие в психотерапията. Християнинът, който се чувства напълно оправдан и изчистен пред Бог, също е свободен от вина и по отношение на собствените си недостатъци.”

Подобно на хирург, който трябва да изреже част от кожата ни, за да достигне до определен орган в тялото ни, ние трябва да имаме желание да обелим слоевете болка, страх и гняв, за да започнем да оздравяваме. Нашият Бог ни обича безкрайно повече, отколкото ние можем да се обичаме. Само Той може да ни прости, когато ние не можем да простим на себе си. Насърчавам ви да се отнесете към тайнството изповед сериозно като начална точка на истинското ви изцерение.

По времето на написването на тази статия, отец Майкъл Тасос е свещеник на Holy Cross Antiochian Orthodox Christian Church в Палмдейл, Калифорния. (Сега е свещеник в Saint Luke Antiochian Orthodox Church в Гардън Гроув, Калифорния.) Той е и сертифициран експерт- счетоводител.

Статията е първоначално отпечатана в списание AGAIN, Том 27 брой No. 3, издадено от Conciliar Press през есента на 2005.