Истинското щастие

892 0
happy

Автор: отец Джордж Морели
Източник: www.antiochian.org
Превод: Елена Попова

Има една тенденция в обществото ни да смятаме, че външните събития, сами по себе си, са причина за нашето щастие или нещастие. Това е идва от идеята, че хората имат ограничена власт да контролират своите емоционални реакции към такива събития. И макар да е вярно това, че нашите физически нападения, в зависимост от тяхната тежест и сериозност биха могли със сигурност да ни навредят, психологическите нападения пък са съвсем друго нещо. Емоционалните реакции, като например изискващите ни очаквания или надценяване на нещата, често пъти са породени от ирационални вярвания, които са специфични за всеки отделен човек. Тези ирационални вярвания биват отразени в наблюденията на клиничните когнитивни психолози като Алберт Елис1 и други. Особено в нашето съвремие на мигновени социални медии, искам да обясня, че по никакъв начин не прощавам и не извинявам разпространението на социално девиантното брутално поведение, като малтретиране, тормоз и изпращане на съобщения със сексуално съдържание по телефона. Но когато разберем, че можем да развием контрол над нашите емоционални реакции към подобни неблагоприятни събития, това може да ни помогне да вървим по пътя, който води към истинското щастие. Ако не успеем обаче, това ни отвежда към един каскаден сценарий от неблагоприятни събития. Една такава особено лоша ситуация действително може да бъде доста неприятна. Силната и здрава емоционална реакция към нея обаче, която е също неприятна, единствено допринася още повече към проблема и го увеличава. Освен това, колкото по-силно и емоционално реагираме на такива събития, толкова по-малко ефективни и компетентни можем да бъдем в справянето с тях, както и в решаването на неприятни случки, които биха могли да се променят.2 И въпреки, че сега преминаваме през друго горчиво събитие, то е такова, за което можем да направим нещо.

Има две когнитивни стратегии за психичното здраве, чиято цел е да намалят нещастието. Ние осъзнаваме, че другите следват собствения си набор от правила, а не нашите. Това, което ни помага да разберем реалността на тази ситуация е да видим рамката за справяне на другите, дори и да не сме съгласни с техните думи и действия. В известен смисъл, ние смятаме, че те правят нещо погрешно, но въпреки всичко продължаваме напред. Друга стратегия е да разберем, че дори и много от събитията в живота да се окажат доста неприятни, има някои действия и думи, които се превръщат в такива, за които си мислим, че едва ли не е дошъл „краят на света“ или се оказват направо катастрофални. Но въпреки всичко, пак можем да се фокусираме върху това да продължим напред.

Също така има и един духовен път, който ни посочва истинското щастие. Както бе казано неотдавна в една статия, поместена в Ню Йорк Таймс: „Излиза, че ако решим да се стремим към четирите основни ценности – вяра, семейство, общност и работа, това е най-сигурният път към щастие, независимо, че има известен процент, който не е под наш контрол по никакъв начин.3 Това е централна идея в истините на най-големите духовни традиции по света. Но се изисква посвещение и усилие, за да се постигне. Разглеждайки различните религиозни традиции, един писател отбелязва: те „…ми демонстрираха дълбочината на юдаизма, будизма и таоизма, но аз намерих подобни дълбини и в исляма, и в хиндуизма. Със сигурност обаче съм развил далеч по-голяма признателност към християнството – традицията, с която съм най-добре запознат.“4

С тези заключителни думи относно усилията за постигане на истинско щастие, не мога да не спомена и думите на св. Паисий Светогорец…  „… колкото повече се отдалечават от Бога тези, които се опитват да постигнат щастие, толкова по-малко утеха и покой ще намерят във всичко, което правят.“5


1 [Ellis, A. (1962). Reason and Emotion in Psychotherapy. Secaucus NJ: Lyle Stuart.]

2[Morelli, G. (2006, March 25). Smart Parenting III: Developing Emotional Controlwww.orthodoxytoday.org]

3 [www.nytimes.com].

4 [<www.wsj.com]

5 [Elder Paisios of Mount Athos. (2011). Spiritual Counsels, Vol.1, With Pain and Love for Contemporary Man. Thessaloniki, Greece: Holy Monastery, Evangelist John the Theologian.]