Какво е най-добре да направим за нашите покойници?

1924 0
molitva

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна

Много хора, вярващи или невярващи, православни или от други вероизповедания, идват в храма и питат енорийския свещеник: ”Отче, кое е най-добре да сторим за починалия?“

Тръпнещи от болка, водени от топла грижовност, търсят най-удачното, най-полезното за душата на любимия покойник. И слава на Бога, че е така, защото това отразява не само обостреното им чувство за дълг, но е и плод на онази любов, която побеждава смъртта. Най-доброто, което можем да направим е посочено ясно от Светите отци!

А то е просто – молитва и милостиня. Това е най-чистата жертва за тях пред престола на Вечния Цар. Колкото се може повече, толкова по-добре. Молитвата е рецепта за всичко и всеки в духовния живот. Не само редовното отслужване на панихидите от каноничния свещеник на четиридесетия ден, три, шест, девет месеца и всяка година, а чистата, искрена жертва – личната молитва. Тогава, когато човек пристъпи към Бога, не защото „така трябва“ или с аргумента: „така правят всички”, а в тези тихи мигове, в които душата изпада в едно особено умиление и от дълбочината на своето страдание и копнеж иска да стори нещо за любимия човек, предал душата си на Бога.

Всяка сълза и стон са принос пред престола на Всемогъщия. Светите отци препоръчват четеното на Псалтира или Акатиста за покойниците да се извършва по възможност всеки един ден в периода до четиридесетия ден от отделянето на душата от тялото. А също и молитвата да бъде съчетана с искрена милостиня – тогава, когато скърбящият отдели частица от своя „хляб насъщен”, която да даде даром за спасението на душата на своя ближен. Но не от излишъка, а от необходимия, ежедневния, насъщния… Това също е жертва и то съкровена, вътрешна, безценна, защото облекчава участта на душата на покойника.

Архимандрит Захария от Есекс казва в своя труд „Пътят към сърцето“: „Милостинята може и да извлече душата на покойника от ада!” Тя предизвиква милостта на Онзи, който в Своята Свята Десница държи душите на живите и покойниците. Уви, те не могат да сторят вече нищо, колкото и да искат и да се разкайват за пропуснатото. Всичко това може да бъде сторено от близките им. Те са онези, които могат да предизвикат промяната и да смилят Бог в Неговата справедливост. В особено голяма степен се отнася за четиридесетия ден, който е ключ за участта на всяка душа. Точно тогава, тя, храмът на личността, застава пред съда на Бога и се отваря „книгата на живота“. Тогава Всевиждащият, но и Всеопрощаващият преразглежда всичко – всяко добро или зло дело, сторените или несторените прегрешения или благодеяния. Решава бъдещата участ, там къде тя ще пребивава – или в бездната на ада, или в блаженството на рая. Но и след него до Страшния съд, който само Отец знае, кога ще се състои. До този необясним момент, когато всичко ще бъде преразгледано за произнасяне на окончателната Божия присъда. Затова дотогава – молитва и милостиня, милостиня и молитва!

Един от боговидците на 20 в., св.Порфирий Кавсокаливит, изпълнен с пастирска грижа изрича: ”Трябва много да се молим, да се занимаваме с благотворителност, да раздаваме милостиня, да даваме имена на покойния за споменаване за упокой на Божествената литургия…“ (Избрани съвети). В този дух са и наставленията на св. Паисий Светогорец, св. Нектарий Егински и всички други. Тези, които са били водени от Духа Светаго и са се превърнали в съсъди на Божията благодат.

Молитвата и милостинята са най-доброто свидетелство за неразривната връзка между земната и небесната църква, за духовната симфония на ония които се сражават и тези, които тържествуват. Доказателство за нерушимата връзка на душите, които искат да се спасят! Колко просто, но и колко важно. Те са плодовете на онази милост, която иска Христос! Защото Той не просто е изрекъл, но и обещал: ”Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани!” (Мат. 5: 7). Защото чрез духовната и материалната помощ, ние, живите просим Неговата милост и за нас. Помилуй ни и ни помени Господи в Твоето вечно царство!