КАКВО Е СВЕЩЕНОТО ПРЕДАНИЕ И ЗАЩО ТО Е ВАЖНО

2313 0
predanie

Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов

Ние често казваме на протестантите, че едно от различията ни е, че в Православната вяра ние разчитаме на Свещеното предание, а не само на Свещеното Писание. Но какво имаме предвид с това? Дали Писанието е основата на Преданието или Преданието е основата на Писанието?

Старецът Клеопа казва: „Свещеното предание е учението на Църквата предавано устно, от което една част по-късно е написана“.

Свещеното предание съдържа Свещено откровение и е от съществено значение за нашето спасение. Това е дело на Светия Дух и има същата тежест като Свещеното Писание.

Св. Пророк Моисей е първият, който е записал Свещено предание, включително историята на сътворението. Този запис е започнал 1400 години преди Христос. Преди това не е имало Писание. И както е имало период от време преди да се напише Стария завет, така е имало и период от време за християните, преди да е написано каквото и да е от това, което сега считаме за Светото Писание. Господ Иисус Христос поучава хората повече от три години, без да записва нищо. Той изпратил апостолите си да проповядват, а не да пишат. Едва след 30 или повече години имаме първите писания на Новия завет. Здравият разум ни казва, че това, което е написано тогава, не би могло да включва всичко, което се е случило. Реалността е, че Свещеното писание (и Новия, и Стария завет) е родено от Свещеното предание.

Св. Апостол и евангелист Йоан Богослов ни казва, че има много повече от това, което е написано: „Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги” (Йоан 21:25). „Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна“ (2 Йоан 1:12).

От това можем да видим, че апостолите проповядвали на последователите си много повече от знанието за Преданието. Не всичко е написано, което е било предадено чрез техните поучения.

Старецът Клеопа казва как Църквата съхранява истината за вярата. Той казва: „Христовата църква е определила истините на вярата според дългия ход на Преданието, чрез ученията и каноните на светите Вселенски събори, постановления и Символа на вярата и чрез изповядване на вярата от свети и чудотворни йерарси, каквито е имало в многото поместни синоди, които са били държани (записвани) непрекъснато от стари времена“.

Той очертава следните условия, за да защити Свещеното предание: „Не одобрявайте концепции, които съдържат противоречия помежду си или противоречия с апостолската традиция и Светото Писание. Почитането на Преданието е това, което е запазено от апостолската църква и има непрекъсната приемственост до днес. Пазете Преданието, което се изповядва и практикува от цялата Православна църква. Прилагайте Преданието, което е хармония с най-голямата част от св. отците и църковните писатели“.

Св. ап. Павел в Коринт похвалява християните там, защото те се подчиняват на устните си учения, а не само на писмени учения. Той пише: „Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал“ (1 Кор. 11: 2) Ясно е, че голяма част от това, което апостолите преподават, не е записано в Светото Писание.

Св. Ириней и св. Климент Александрийски казват: „Онези, които обясняват Писанието без помощта на църковното Предание, разрязват на парчета значението на истината„.

Св. Йоан Златоуст казва: „Оттук е ясно, че светите Апостоли не са предали всичко чрез писма; много неща са предали чрез изговорено слово, което също е достоверно„.

Св. Григорий Нисийски пише: „Ние имаме Преданието, което за нас е определено от св. отци като наследство чрез апостолска последователност и предавано чрез светиите„.

Св. Василий Велики казва: „Между догматите и керигмата (евангелските истини), които се пазят в Църквата, някои имаме от писмени поучения, докато други сме получили устно от Преданието на Апостолите. Последните имат същата легитимност и сила като писмените текстове„.

Старецът Клеопа казва: „Светото Писание ни инструктира да правим много неща; но не ни разкрива за всичко начина. Например, то ни инструктира да бъдем кръстени, но не ни обяснява метода (последованието на Кръщението). Също така, учи ни да изповядваме нашите грехове, да се причастяваме, да се венчаем – но никъде не уточнява последованието за извършване на тези Тайнства. То ни казва да се молим, но не ни казва как, къде и кога. Казва да правим знака на Кръста пред гърдите … но не ни показва как„. И много други примери.

И продължава: „Всичко от апостолско наследство и това, което се практикува от св. отци, получава валидността на Преданието и има силата на закон в Христовата Църква. Следователно, то трябва да бъде запазено, тъй като неговата значимост и полза произтича от взаимната връзка, която съществува между него и Светото Писание…. Свещеното Писание притежава своето уникално свидетелство за канона и неговия догматичен характер (божественото му вдъхновение) само в и със Светото Предание, докато Светото Предание е в състояние да докаже автентичността на своята истина само заедно със Свещеното Писание.