КАКВО ОЗНАЧАВА ГНЕВЪТ БОЖИЙ

2406 0
gniav

Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Автор: Дякон Чарлз Джойнер
Превод: Павел Стефанов

Винаги съм се стараел да разбера термина „гняв“, знаейки, че Бог е неизменим и любящ. Как мога да разбирам този термин и все още да вярвам в един любящ Бог?

Свещеник Патрик Реартон дава добро тълкувание на това в коментара си върху Псалом 6:

Божественият гняв не е някакво раздразнение; Бог не става раздразнен или ядосан. Божият гняв е безкрайно по-сериозен, отколкото някакво гневно избухване. Това е отмерено решение в отговор на определено състояние на човешката душа. В посланието на св. ап. Павел до Римляни, където изразът се появява дванадесет пъти, гневът на Бога описва Неговата активност към окаменялото сърце, към непокорните, към грешниците, които се обръщат отново към греха и умишлено се отказват от Неговата благодат …

 

Гневът е това, което Бог насочва към закоравелите сърца, към тези, които съзнателно отхвърлят Бога. И все пак това не е гняв или раздразнение в човешкия смисъл на думата, защото Бог е безстрастен. И така, какво тогава е Божият гняв?

Св. ап. Павел в своето послание до Римляни (1:24-32) ни казва, че гняв е това, че Бог ни предава (според нашата воля) на срамотни страсти (които ние самите желаем), на нечистота, на извратен ум. Светият Дух вече не действа в нас, защото сме Го прогонили. Ние ставаме мъртви за Бога. Нашата съвест става извратена.

 

Свещеник Патрик пише:

Три пъти в този пасаж св. ап. Павел набляга на думата „предаде“ – (Римляни 1:24, 26, 28). В това се състои Божият гняв, че Той оставя човека да падне (в своите си похоти), че Той позволява на човека да въври по своя си път, оставя човека на неговия собствен избор към зло. Целият контекст на този пасаж заслужава дълбоко размишление, защото моралните злини, на които Бог оставя твърдия по сърце, изглежда са самите пороци, характерни за нашето време (виж Римляни 1:24-32). Тези стихове описват детайлно какво точно се случва, когато „Бог ги предава на…“, а невнимателният читател на този текст няма да успее да разпознае в него описание на света, в който живеем днес.

Св. ап. Павел описва резултата от това състояние на помрачение:

А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича, бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела,са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат. (Рим. 1:28-32)

Ето го резултатът от това, че Бог ни изоставя (на нашите собствени похоти, щом така желаем!) и от това, че хората действат само от егоизъм, преследвайки само личния си интерес, без да мислят за другите. Ако се окажем в това състояние, отделени от Бога, осъзнавайки, че Бог ни е предал, знаейки, че Той ни е оставил на нашите собствени страсти, какво трябва да правим?

Св. Теофан Затворник ни казва, че благодатта не се дава свободно на тези, които вече са познали Христос, които знаят какъв е животът в Христос и са кръстени, но след това доброволно са избрали да Го пренебрегнат.

Човек трябва първо да даде нещо от себе си. Не е достатъчно просто да пожелае; той трябва да работи върху себе си, за да разпали дара на благодатта… да търси и да се труди и да научи колко е трудно е да се придобие… Той жадува, но не му се дава напитка, гладува, но не е хранен, търси, но не намира, напряга себе си, но не получава. Понякога човек е оставен в това състояние много дълго време до момента, в който започва да усеща божествен укор, сякаш Бог го е забравил и се е отвърнал се от него. Чувства се като „Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия, а която изкарва тръни и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне“ (Евреи 6:7-8). Той минава през период на изпитание и благодарение на своите усилия и агонизиращото търсене, Светият Дух отново се спуска върху него, докато при другите хора се спуска като дар.“