КАКЪВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРАВОСЛАВНИЯТ МЪЖ

1328 0

Автор: Прот. Алексий Йънг

Превод: Татяна Филева

Източник: www.prijateljboziji.com

Като че днешното време не е достатъчно тежко, дори и за духовно настроените хора… Отвсякъде ни заливат странни, необичайни, а понякога и ненормални разбирания и модели на сексуалност. Живеем в култура на все по-засилващи се „унисекс” изкривявания и безнравственост – в работата, у дома, а понякога дори и в църквата. Как да се справим и да (о)станем истински християни?

„Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум” (Притч. 3:13).

Живеем в общество, в което мъжете и жените, майките и бащите, са били изтръгнати от своите корени, откъснати от традиционните и религиозни ценности, които ясно са определяли какво значи да бъдеш мъж, жена, член от семейството.

Старите ценности и роли, толкова лесно запазвани в големите земеделски и патриархални общества, сега е почти невъзможно да бъдат пример за подражание в големите индустриални градове. Здравата психологическа „връзка”, която естествено е съществувала между майките и дъщерите, бащите и синовете, сега е много рядко явление.

Движението за еманципация на жените отначало е било естествена реакция срещу безотговорния, склонен към насилие, горделив и безчувствен мъж. Но вместо до издигане на съзнанието и нравствеността и на мъжа, и на жената в духа на традиционните ценности, то е довело до слизането на жените на още по-ниско стъпало по отношение на мъжете. Разбивайки „мъжкия мит”, движението за еманципация всъщност не дава място на правилното разбиране какъв трябва да бъде мъжът – или, в нашия случай, какво е да бъдеш Православен Християнин мъж.

Необикновен пример за подражание на днешния Православен мъж е Свети Пророк Йов от Стария Завет. Наистина, ето човек, който бил „по сърце на Бога”. Неговият живот показва някои характерни черти, според които Православният мъж може и трябва да оценява себе си днес, за да напредва в своето духовно развитие и духовна борба.

Ние мислим за свети Йов преди всичко в смисъла на изпитването на неговата вяра в страданията, поради което православните го наричат „Многострадален”. Забравяме, че той е претърпял докрай и е победил скърбите. Рядко се замисляме, че за да достигне тази победа, той е трябвало да притежава определени качества на характера и душата – качества на истински и вярващ мъж.

Кои са тези качества?

Йов е бил човек, който не е забравил Бога и Божията любов към него, независимо колко ужасно е било временното страдание: „Когато Бог ме пазеше, когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма…” (Йов. 29:3).

Православният човек се стреми никога да не забравя Бога и Неговото благословение, било в миналото, или в настоящето, и дава пример за това на своите жена и деца, особено по време на изкушения.

Пророкът много обичал своите деца и те много му липсвали, когато бил в изгнание. Той не гледал на тях като на нежелани натрапници в неговия „личен живот”. Ставал рано и принасял жертва за тях, за да ги очисти, ако са съгрешили (Йов. 1:5).

Православният мъж пламенно се моли за своите деца – за мъдрост във възпитанието им и за Божието благословение и благодат над тях. Това е образец и за свещеника, който има много духовни чеда.

Свети Йов бил праведен и честен и към своите деца, както и към онези, за които носел отговорност извън семейството си. (Йов. 29:14-17). По същия начин Православният Християнин е образец на правда и безпристрастност за своите деца, смекчавайки справедливостта с милост.

Пророк Йов бил уважаван и от стари, и от млади (Йов. 29:7-10). Православните мъже показват почит към по-старшите от тях – и в работата, и у дома, и особено в Църквата. За това получават уважението на своите жени и деца, като се стремят да не правят нищо, с което биха могли да ги съблазнят.

Светията бил постоянен, подобен на дърво, което винаги има вода в корените си (Йов. 29:19). Православният човек винаги съзнателно се стреми да избегне безпокойството и суматохата на нашето забързано общество, разбирайки потребността на децата да имат чувство за сигурност и стабилност в своя живот.

Свети Йов бил мъдър търсач на Бога и премъдростта: Господ даде и Господ взе; да бъде благословено Името Господне. Православният християнин също така се стреми спокойно да си почине в Божия Промисъл, пазейки живо своята посветеност на Православната Вяра и прилагайки това към своето семейство според силите си.

Заради тези свои духовни качества свети Йов е бил в състояние да претърпи ужасните страдания и скърби и поради това Господ благословил последната част от неговия живот дори повече от първата (Йов. 42:12). Следователно, това е истински пример за днешните мъже, които често се намират в изкушението да се затворят в някаква пасивна „самодостатъчност”, когато се сблъскат с трудности и изкушения, които са много склонни (и насърчавани от страна на обществото) да оставят работата си, жена си, децата си заради най-малкия каприз или затруднение. Така пророк Йов е пример за светия, който може да вдъхне на съвременния човек потребност по-скоро от истинска човечност, отколкото от престорена мъжественост.

„Блажен е оня човек, който винаги пребъдва в благоговение; а който ожесточава сърцето си, ще падне в беда” (Притч. 28:14).